Определение № 1706 от 04.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1706 гр. София, 04.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Частно касационно гражданско дело № 20258003100624 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител Г. П. Д.-Т., държавен инспектор в ТД София на КОНПИ и частна жалба подадена от адв. Т. П. от САК, като пълномощник на К. Л.

Р., срещу определение № 27/07.01.2025 г., по в.ч.гр.д. № 3493/2024 г. на Апелативен съд София. С обжалваното определение частично е отменено и частично е потвърдено определение № 17233/29.10.2024 г., по гр.д. № 7853/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 95231/03.09.2024 г. на КОНПИ с правно основание чл.

248 ГПК за изменение на решение № 4791/09.08.2024 г. по гр. д. № 7853/2021 г. на СГС, в частта за разноските, и като краен резултат КОНПИ е осъдена: да заплати на К. Л. Р. сумата от 7 698 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, както и да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 17 928,03 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.

Жалбоподателят КОНПИ обжалва като неправилно определението в частта, с която е осъден да заплати на ответницата по делото разноски в размер на 7 698 лв., както и държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 17 928,03 лв. Твърди се, че определеният от съда размер на адвокатския хонорар, дължим на ответницата за отхвърления иск не е съобразен с действителния материален интерес на този иск, нито с количеството и качеството на свършената от адвоката работа и извършените от него процесуални действия, а още по малко с фактическата и правна сложност на делото, обема и предмета на този иск, който се изразявали в претенция за един, единствен апартамент. Съображенията на въззивния съд за отхвърляне на доводите на жалбоподателя за прекомерност на искания адвокатски хонорар били неправилни. Сочи се също, че в нарушение на процесуалните 1 правила, КОНПИ е осъдена в решението на първоинстнционния съд 09.08.2024 г. да заплати и държавна такса за прекратеното с влязло в сила определение производство от 22.08.2023 г.

Решението било постановено една година по-късно след прекратителното определение.

Оспорва се и дължимостта на държавна такса за отхвърлената част от иска. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК от касатора КОНПИ, като правни въпроси – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Допустимо ли е по почин на съда да се допълва влязло в сила определение за прекратяване на производството по делото в частта му за държавната такса с друг съдебен акт и в какъв срок след постановяване на окончателния съдебен акт, с който се прекратява производството съдът е оправомощен да възлага държавна такса и съдебни разноски?“; 2. „Допустимо ли е присъждане на адвокатски хонорар под установения в Наредба 1/2004 г. минимум и при какви предпоставки?“; 3.

„Допустимо ли е присъждане на адвокатски хонорар, който не е заплатен авансово при сключване на договора за правна помощ и в същия не са уговорени конкретни срокове за плащането му?“; 4. „Законосъобразно ли Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, като държавен орган на бюджетна издръжка да заплаща държавна такса при прекратяване на производството дело за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, при условие, че на основание чл. 153, ал. 3 от ЗОНПИ е освободена от заплащане на държавна такси още с подаването на исковата молба?; 5. „Следва ли съда да приложи специалната разпоредба на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ, като възложи изцяло или отчасти разноските по дело за отнемане на незаконно имущество в полза на държавата, независимо от изхода му върху ответник, който е представил доказателства пред съда доказателства, които е могъл да представи пред КОНПИ с декларацията си по чл. 136 от ЗОНПИ и не са събрани по независещи от държавния орган причини?“; 6. „Свидетелските показания, събрани по делото представляват ли доказателства по смисъла на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ?“; 7. „Писмени документи, представени в съдебното производство, които не установяват законни доходи представляват ли приети по делото доказателства и могат ли да бъдат включени в доказателствата по чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ?“. Сочи се, че са налице основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението в обжалваната му част.

В писмен отговор К. Л. Р. оспорва частната жалба на КОНПИ. Р. обжалва въззивното определение в частта, за присъдените й разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство. Твърди, че договореното адвокатски възнаграждение е 15 000 лв. и е за общия предявен размер на исковите претенции, а не като сбор от цената на отделните искове и същото не би могло да бъде делено и отнасяно за всяка от отделните искови претенции. Счита за необоснован извода на въззивния съд, че общо договореното адвокатско възнаграждение за цялото първоинстанционно производство следва да се намалява пропорционално съобразно отхвърлените искови претенции. Според жалбоподателката е незаконосъобразен извода на въззивния съд, че правото на ответника да претендира разноски относно прекратената част от исковото производство е преклудирано с изтичане на срока за обжалване на прекратителното определение, постановено по 2 направения от ищцовата страна отказ от искове, тъй като в отговора на исковата молба е било направено искане за присъждане на разноски и това че СГС не се е произнесъл по въпроса за разноските, евентуално би могло да се определи като негов пропуск, а не като пропуск на ответната страна. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК от ГПК от страна на този касатор, като правни въпроси – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. „Когато адвокатското възнаграждение е договорено в общ размер за всички предявени искови претенции и цялостно представителство в една инстанция, при прекратяване на част от производството, поради отказ от отделни искове, следва ли да бъде разделяно от съда пропорционална към размера на исковете по прекратеното производство и продължилото по отхвърлените искове?“ и 2. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи обоснована преценка, съобразно фактическата и правна сложност на делото, при определяне на разноските за платен адвокатски хонорар?“. Твърди, че обжалваното определение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се също, че въззивното определение е очевидно неправилно в обжалваната му от касатора част.

В писмен отговор КОНПИ оспорва частната жалба на ответницата Р..

Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира, че частните касационни жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното:

За да постанови обжалваното определение въззивният съдът е приел, че производството по гр. д. № 7853/2021 г. на СГС е било образувано по искова молба на КОНПИ срещу К. Л. Р., с която били предявени обективно и кумулативно съединени искове за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 448 200,97 лв. С определение № 10013/22.08.2023г., поради частичен отказ от иск, производството било прекратено по искове в общ размер на 218 200,97 лв. Прекратителното определение не било обжалвано и влязло в сила. С решение № 4791/29.10.2024 г. постановено по делото бил отхвърлен предявеният иск /по който производството по делото останало висящо, след прекратителното определение/ за отнемане в полза на държавата на апартамент № .., находящ се в [населено място], [улица], с цена на иска 230 000 лв.. Като необжалвано, решението влязло в сила на 05.09.2024 г. С отговор на исковата молба бил представен договор за правна защита и съдействие от 21.02.2022 г., с който е уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, в общ размер на 15 000 лв. В проведеното о.с.з. на 02.02.2024 г., процесуалният представител на ответника представил списък по чл. 80 от ГПК и три платежни нареждания за извършени плащания по банков път в общ размер на 15 000 лв. /3 х 5000 лв./. Ищецът присъствал в съдебно заседание и не оспорил тези платежни нареждания, които били доказателство, че сумата от 15 000 лв. е реално заплатена.

Въззивният съд е отхвърлил като неоснователни доводите на ищеца, за прекомерност на 3 заплатеното адвокатско възнаграждение от ответницата, приемайки, че същото съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, преценена с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, както и с оглед конкретно извършените от страните процесуални действия. В случая делото било седем тома, и с над 4 000 листа, и продължило три години, събрани и обсъдени били множество писмени и гласни доказателствени средства, като били проведени шест съдебни заседания.

Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение било справедливо и обосновано с оглед фактическата и правна сложност на делото.

За да не присъди разноски в полза на ответницата в претендирания размер от 15 000 лв., въззивният съд е посочил, че определение № 10013/22.08.2023 г. по гр. д. № 7853/2021 г. за частично прекратяване на производството било връчено на ответника на 04.09.2023 г.

Последният не поискал присъждане на разноски за прекратено поради отказ от иска производството по искове в общ размер на 218 200,97 лв. по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което правото му да претендира разноски било преклудирано с изтичането на срока за обжалване на 23.09.2023 г. Заплатеното адвокатско възнаграждение било в общ размер на 15 000 лв. за всички искови претенции от общо 448 200,97 лв. по тази причина въззивният състав е приел, че се дължи адвокатско възнаграждение само съразмерно с отхвърлените искови претенции в размер на 7 698 лв. (51,32 %/230 000 : 448 200,97 х 100).

За да остави без уважение жалбата на КОНПИ, касаеща възложената в тежест на ищеца държавна такса в първоинстанционното производство, въззивният съд е приел, че по предявен иск по чл. 153 ЗОНПИ, държавна такса се дължи, но не се внася предварително и се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото (чл. 75, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 2 от отменения ЗОПДНПИ и чл. 154, ал. 3, вр. чл. 157, ал. 2 ЗКОНПИ). Позовал се е на практика на ВКС, като е прел, че КОНПИ не е освободена от държавна такса и дължи заплащането й на общо основание, както когато искът е отхвърлен, така и когато производството е прекратено изцяло или частично. Посочил е, че съдът не е ограничен от постановеното прекратителното определение или влизането му в сила, както и от срок за постановяване на определение за събиране на дължими от страната разноски по делото, тъй като производството по реда на чл. 77 ГПК е със самостоятелен характер и следва от отговорността и задължението на страната за разноски.

Преценено е като неоснователно и оплакването на КОНПИ касаещо разпоредбата на чл.

156, ал. 6 ЗОНПИ, основано на твърдения, че ответникът бил дал повод за завеждане на делото, тъй като не е представил доказателства в производството пред КОНПИ. Посочено е, че според разпоредбата на чл. 156, ал. 6 ЗОНПИ, когато ответникът по съответния иск представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 ли 137 и не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода на делото. Въззивният състав е приел, че в случая разпоредбата е неприложима, тъй като ответникът представил пред Комисията 29 броя възражения и доказателствения материал, с който разполагал, и които е посочил в отговора на исковата молба. Освен това, в хипотезата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ, ищецът следвало да посочи какви конкретни доказателства и за какви 4 обстоятелства не били представени в административното производство от ответника, още повече, че в същото производство, ответникът не можел да иска събиране на гласни доказателства, и назначаване на експертизи, респ. поставяне на конкретни въпроси и задачи към последните, послужили като основание за отхвърляне на иска. Освен това решението било мотивирано и с постановяването на тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по тълк. д.