Решение № 448 от 11.06.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Бургас, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120201139 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „В.-В.Г.“, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 22 от ******** година на директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ , с което на жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева и на основание чл.200, ал.1, т.4 от Закона за водите за нарушение на чл.

48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Оспорват се изложените в АУАН и НП фактически констатации, като се твърди, че не са осъществени състави на нарушение по чл.

48, ал. 1, т. 11 Закона за водите. Поддържа допуснато процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП. В случай че съдът приеме, че са били извършени нарушения от жалбоподателя, счита, че предвид липсата на вредни последици случаят е маловажен, което предполага приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С тези доводи моли наказателното постановление да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично заедно с адв. А.. Поддържа жалбата и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки в предоставен от съда срок.

АНО, редовно призован не изпраща представител. С постъпилото по делото становище оспорва жалбата като неоснователна. Претендира за потвърждаване на наказателното 1 постановление като издадено при спазване на материалния и процесуалния закон.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г. е била извършена контролна проверка на място и по документи от експерти на БДЧР, в това число и свидетелката С. Р. по изпълнение на условията в Разрешително № 2152 0373/ 11.05.2016 г. за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено от Директора на БДЧР, с титуляр ЕТ „В.В.Г.“, водовземно съоръжение шахтов кладенец ШК 1 „В.-В.Г.-Бургас“, с дълбочина 8 м., разположен в ПИ с идентификатор ***, ПЗ „Север“ по КККР гр. Бургас, с цел на водовземането: за напояване на земеделски култури, с начален срок на действие 20.05.2016 г. и краен срок на действие 20.05.2026 г.

В хода на извършване на проверката свидетелката Р. констатирала, че в периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. жалбоподателят не е извършил измерване на нивата на подземните води във водовземно съоръжение шахтов кладенец ШК 1 „В.-В.Г.- Бургас“ по време на работа на помпата в началото на всеки сезон, преди включването й, съгласно т. 2 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“, удостоверено с представения дневник на обекта.

На следващо място свидетелката Р. констатирала от представения протокол от изпитване №2310/ 28.08.2023г. на подземни води за 2023г., че при извършено изпробване в периода 01.08.2023 г. -30.09.2023 г. липсват показатели за концентрация на разтворен кислород и магнезий, съгласно т.3 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“.

При приключване на проверката свидетелката Р. съставила констативен протокол, в който описала установените фактически констатации.

За установените нарушения свидетелката Р. съставила срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката Р. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради 2 което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, както и АУАН е съставен от оправомощено лице (съгласно Заповед № 117/20.06.2023г. на директор на Басейнова дирекция) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

По първото нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 Закона за водите водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

От фактическа страна по делото като безспорно се установи, че в полза на жалбоподателя е било издадено Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 2152 0373 от 11.05.2016 г. за съоръжение шахтов кладенец ШК 1 „В.-В.Г.-Бургас“, с дълбочина 8 м., разположен в ПИ с идентификатор ***, ПЗ „Север“ по КККР гр. Бургас, с цел на водовземането: за напояване на земеделски култури, с начален срок на действие 20.05.2016 г. и краен срок на действие 20.05.2026 г. Видно от съдържанието на разрешителното в т. 2 от раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ е предвидено, че титулярят на разрешителното трябва да измерва нивото на подземните води ежемесечно по време на работа на помпеното оборудване и в началото на всеки сезон преди включване на помпеното оборудване. От показанията на свидетелката Р. се установява, че в периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. жалбоподателят не е извършил измерване на нивата на подземните води по време на работа на помпата и в началото на всеки сезон, преди включването й. Свидетелката посочва, че е констатирала вмененото на жалбоподателя нарушение след запознаване с писмено доказателство дневник на обекта.

С оглед изложеното безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението по т.1, а именно, че не е измерил водните нива в шахтовия кладенец съгласно изискванията на разрешителното.

За извършеното нарушение по 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите в разпоредбата на чл.

200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 150 лв. до 1000 лв. Правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите като относима. Относно размера на наказанието, което следва да се наложи в чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. На жалбоподателя е наложена санкция в предвидения минимум от 150 лв. Настоящият състав счита, че така определеният размер се явява справедлив с оглед липсата на предходни нарушения. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

По второто нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите.

3

На следващо място жалбоподателят е бил санкциониран за това, че при извършено изпробване в периода 01.08.2023 г. -30.09.2023 г., липсват показатели за концентрация на разтворен кислород и магнезий, съгласно т.3 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“. Видно от налично в преписката писмено доказателство – протокол за изпитване № ПК 2310/28.08.2023 г. жалбоподателят е заявил пред лаборатория към Регионална здравна инспекция гр. Бургас изследване на вода от процесния шахтов кладенец.

Било е извършено възложеното изследване и в протокола са отразени резултатите от изпитването, като в действителност се установява, че не е било изследвано наличие на разтворен кислород и на магнезий, съгласно т.3 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ към разрешителното. Независимо от така установеното, касае се за частично неизпълнение на изискванията за изпитване по разрешителното, като в представения протокол от лабораторията се установява, че по-голямата част от показателите са били изследвани. По тази причина съдът намира, че по отношение на това нарушение случаят е маловажен и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Жалбоподателят е предприел необходимите действия и е предоставил проба за изследване на акредитирана лаборатория към РЗИ гр. Бургас, като в този случай нарушението, изразяващо се в това, че не са били изследвани два елемента от необходимите девет съгласно разрешителното, следва да се определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност от другите деяния от този вид, например ако не беше извършено изследване въобще. По тези причини според съда АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН и да не издава НП, а да предупреди извършителя, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено наказание.

Предвид извода на съда за частична основателност на жалбата на основание чл. 63д, ал.

1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно на получената по делото защита от всяка страна. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е платил в брой 500 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Предвид частичната основателност на жалбата и с оглед получената по делото защита, в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата от 250 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед упражненото процесуално представителство – постъпило писмено становище и предвид получената по делото защита, в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер 4 на 40 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление *** от ******** година на директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, в частта в която на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева на ЕТ „В.-В.Г.“, ЕИК *********, за това, че е бил извършен непълен химичен анализ за 2023 г., съгласно т.3 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДУПРЕЖДАВА ЕТ „В.-В.Г.“, ЕИК *********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление *** от ******** година на директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, в частта в която на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 150 лева на ЕТ „В.-В.Г.“, ЕИК *********, за неизмерване на водните нива в шахтов кладенец ШК 1 „В.-В.Г. - Бургас“, съгласно т. 2 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“.