Решение № 13152 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13152 гр. С., 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110141672 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Д. Б. Д. против С. О с която е предявен осъдителен иск за сумата в размер на 1000 лева, частично от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки, страдания и неудобства от увреждане на здравето, настъпило на 20.10.2022 г. в гр. С. в резултат на падане от електрическа тротинетка поради неравност на пътното платно /дупка/ в гр. С., ул. (АДРЕС) след кръстовището с ул. (АДРЕС) и по посока на движение ул. (АДРЕС), ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането – 20.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 20.10.2022 г., в гр. С., ж. к. (АДРЕС), при движение по ул. (АДРЕС) след кръстовището с ул. (АДРЕС) и по посока на движение ул. (АДРЕС), Д. Д. при управление на електрическа тротинетка ***** попаднала в дупка на пътното платно, вследствие на което паднала и получила редица наранявания по тялото.

Процесуалният представител на ищеца твърди, че на пострадалото лице е извършен преглед, при който са установени следните травматични увреждания: преразтягане на метотъканни мускулни и сухожилни структури в областта на шийната мускулатура и горната част на гърба, обуславящи диагнозата „навяхване на шията“ и причиняващи ограничаване в обема на движение на главата, поради изразен болков синдром, обширни оток и кръвонасядане в горната дясна предмишница, охлузвания по гръбната повърхност на дясната длан, обширно кръвонасядане на дясното бедро в областта на тазобедрената става, охлузване с обширно кръвонасядане в областта на дясното коляно, които увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и причиняват временно разстройство на здравето неопасно за живота. Сочи, че болезненото състояние на пострадалата продължило приблизително три месеца, като същото затруднявало изпълнението на задълженията към децата , които били бебета. Ищцата преживяла силен стрес и уплах за живота си, доколкото паднала на пътно платно, на което продължавали на преминават превозни средства. Процесуалният представител излага твърдения, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в резултат от бездействието на служители на С. О която съгласно 1

Закона за пътищата, Закона за местното самоуправление и местната администрация, ЗДвП и Наредба за управление на общинските пътища на територията на С. О отговаря за стопанисването и поддържа на пътя в изправно състояние и има задължение да сигнализира за неизправното му състояние, както и организира, ръководи и контролира дейностите, свързани с неговото изграждане, ремонт, поддържане и управление, поради което моли за уважаване на претенцията. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. оспорва исковата претенция по основание и размер. В подадения отговор са изложени доводи, че в случая не е установено къде точно е осъществен твърдяното вредоносно събитие доколкото липсват доказателства относно наличието на твърдяната дупка.

Процесуалният представител на ответника оспорва поддържаните от ищеца твърдения, че последния се е движел спокойно и е управлявал внимателно превозното средство, тъй като получените травми могат бъдат получени вследствие на висока скорост. Ето защо, изразява становище, че настъпването на инцидента може да бъде резултат и от несъобразена скорост на движение на тротинетката и ограничена видимост на водача. Оспорено е наличието на причинноследствена връзка между описаните в исковата молба вреди и бездействие от страна на служители на Община. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявените искове за допустими и основателни, се изразява становище за прекомерност на претендирания размер за неимуществени вреди. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като направените от ответника съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа и правна следното:

За установяване на възникване на описаното в исковата молба събитие са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.П.П, която разкрива, че в края на месец октомври 2022 г. заедно с ищцата карали електрически тротинетки в ж.к. ***** като се връщали от кафене намиращо се на ул. (АДРЕС) и завили наляво по ул. (АДРЕС) в посока към ул. (АДРЕС). Свидетелката сочи, че ищцата се движела пред нея на разстояние от около 2-3 метра с невисока скорост, като поначало максималната скорост на модела електрически тротинетки, които управлявали, по спецификация е 25 км/ч, но действителната развивана скорост била по-ниска. С.П разкрива, че предното колело на управляваната от ищцата тротинетка внезапно попаднало в дупка на пътното платно, намираща се на около 50 см от тротоара, като дупката била около 10-20 см дълбока и с диаметър около 25-30 см.

Свидетелката сочи, че в резултат на попадането на тротинетката в необезсопасената и несигнализирана неизправност на пътя ищцата загубила равновесие и паднала леко напред и настрани, като останала за няколко секунди на пътното платно, на което в този момент имало интензивен пътен трафик. С.П разкрива, че след като се изправила Д. Д. се оплакала от силни болки във врата, които ограничавали движението и от болки в гърба.

Свидетелката сочи, че ищцата имала кръвонасядания по дясната ръка, бедро и коляно, като дрехата в областта на коляното била скъсана. От събраните гласни доказателствени средства се установява, че след инцидента ищцата се прибрала у дома и споделила на свидетелката, че на следващия ден се снабдила с медицинско удостоверение. С.П сочи, че Д.

Д. в период от няколко 2,3 седмици до месец след инцидента се оплаквала от болки при движение на главата, които пречели да се грижи пълноценно за малкото си дете.

Свидетелката разкрива, че ищцата се обърнала за помощ към своята майка, тъй като не можела да се справи сама с отглеждането и обслужването на детето. Съдът цени показанията на свидетеля, тъй като лицето разкрива под страх от наказателна отговорност обстоятелства, на които е пряк очевидец, като изложените обстоятелства свързани със състоянието на пътното платно и получените от ищцата увреждания, както и продължителността на търпените болки се, намират подкрепа и в събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза.

2

Като писмено доказателство по делото е приет констативен протокол, съставен от нотариус И.Н., удостоверяващ съдържанието на заснемане на процесната улица към месец септември 2022 г. в Google street view, като на представените снимки се вижда търговски обект *****“, както и неравност на пътното платно „дупка“ намираща се в близост до кофи за смет.

Като писмено доказателство по делото е прието съдебномедицинско удостоверение № 462/2022 г., издадено от доц. д-р А.А, началник на Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, съгласно което ищцата е била прегледана на 21.10.2022 г. в 15,35 часа. При извършения преглед са констатирани повишен мускулен тонус и палпаторна болезненост по хода на шийната паравертебална мускулатура и горната част на гърба, ограничаване в обема на движения на главата, кръвонасядания и охлузвания по тялото, които телесни увреждания по своя характер представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че описаните в представеното съдебномедицинско удостоверение травматични увреждания могат да възникнат след извеждане от равновесие и падане от собствен ръст на терен, при което главата се подгъва на една страна. Съгласно заключението може да се направи извод, че от медицинска гледна точка ищцата е била в движение, загубила е равновесие, паднала е на дясната си страна, охлузвайки дясната си длан и коляно, удряйки дясното си бедро и предмишница, като същевременно е подгънала главата си също на дясно. Вещото лице разяснява, че първите 24 часа след момента на увреждането болките в резултат на шийното навяхване са с висок интензитет, в резултат на което движенията на шията са силно ограничени, като обичайно болките отшумяват за около 20 дни. От заключението се установява, че кръвонасяданията се разнасят за около две седмици, а охлузванията отшумяват за около 2 седмици, като бидейки увреждания на кожата само в горния й епидермален слой не оставят кожни белези след зарастването.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия, и има обезпечително-гаранционна функция. Съгласно т. 7 от Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

Съгласно приетото в Постановление № 9/28.12.1966 г. на Пленума на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само, когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителя бездействието на изпълнителя на работата също е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите или други правила и от характера на възложената работа.

Улицата, прилежащият тротоар и обслужващия подлез се намират на територията на С.О и са със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин /в този смисъл Решение № 38 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на IV г. о./. Освен това и съгласно разпоредбата н а § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, към които спада и процеснта улица, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. Разпоредбата на чл. 31 ЗП вменява в тежест на Общината поддържането на общинските пътища и тротоарните пространства, като част уличната 3 инфраструктура.

Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.П, която е очевидец на процесното събитие, по категоричен начин се установява, че описаният в исковата молба инцидент е възникнал на улица част от общинската пътна мрежа, за чиято подръжка отговаря именно ответника. Свидетелят разкрива, че предното колело на управляваната от ищцата електрическа тротинетка е попаднала в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което Д.

Д. е загубила равновесие и е паднала на земята. От изложеното следва, че С.О чрез своите служители не е изпълнила задължението си по поддръжка на процесния пътен участък по начин осигуряващ безопасно и безпрепятствено преминаване на граждани през него, било с автомобил или тротинетка, респ. носи отговорност за претърпените от ищцата вследствие на процесния инцидент неимуществени вреди. Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата се явява недоказано доколкото по делото не са ангажирани доказателства с поведението си пострадалата да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. В допълнение градската инфраструктура следва да бъде поддържана от ответника по начин позволяващ спокойно и безпрепятствено преминаване на гражданите, които от своя страна не са длъжни да проявяват бдителност и внимание извън обичайните.