Определение № 134 от 17.07.2025, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Карлово, 17.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Частно наказателно дело № 20255320200336 по описа за 2025 година

Установи следното:

Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на Г. В. Б. от гр. С., *** с ЕГН:**********, чрез пълномощник – адв. Г. против Постановление от 30.06.2025г. на Районна прокуратура Пловдив, ТО Карлово, с което на осн. чл.244, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК е спряно наказателно производство по досъдебно производство № 482/2024 г. по описа РУ на МВР Карлово.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението за спиране, с доводи, че са наЛ. противоречия в постановлението, че има данни за извършени престъпления по чл.144, ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК и чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 НК и авторите им и, че не е проведено качествено разследване за наличните данни за извършени престъпления от съответните лица.

При проверка на допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена от легитимирано Л. - пострадал от престъпление по чл.

144, ал. 3, т.1, вр. ал. 1 от НК, в рамките на установения в чл.244, ал.1, т.5 от НПК срок, като препис от обжалваното постановление е връчен на жалбоподателя на 09.07.2025г., а жалбата е подадена на 14.07.2025 г., поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Компетентността на първоинстанционния съд, установена в чл.244, ал.5 от НПК, обхваща пълна преценка за обоснованост на акта на прокурора и за неговата законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства. На следващо място, трябва да се установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства и 1 дали в хода на досъдебното производство са извършени всички допустими и необходими действия за формиране правната воля, обективирана в акта.

Съобразно данните от материалите по досъдебното производство, същото е образувано от РП Пловдив, ТО Карлово на 25.10.2024 г. за това, че на 12.08.2024г. в гр.С., обл.П., се е заканил с убийство на Г. В. Б. от гр.С., обл.П., като това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му у Л.то - престъпление по чл.144, ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК.

В хода на разследването няма лица привлечени в качеството на обвиняеми.

За да спре наказателното производство, наблюдаващият прокурор е приел относно престъплението по чл.144, ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК – от една страна, че не са събрани доказателства за отправена по телефона на 12.08.2024г. закана за убийство спрямо Г. Б., а от друга, дори и да има отправени реплики към последния - „Живей си живота, защото в скоро време в тази махала ще стават убийства“ и „Утре си доведи децата в църквата“, то в тях не се е съдържала закана и то с убийство, която да е сериозна и в състояние да възбуди основателен страх от осъществяването й. Поради това прокурора е приел, че не е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.144 ал.3, т.1 вр. с ал.1 НК.

Относно ударите нанесени от Л.то Д.М. на постр. Б. по-късно вечерта на 12.08.2024г. в центъра на гр.С., прокурора е приел, че се касае за престъпление от частен характер - по чл.130, ал.2 от НК , което се преследва по тъжба на пострадалия, тъй като липсвал хулигански мотив за нанасянето им, без да посочва изчерпателни аргументи в тази насока. За това спрял наказателното производство по досъдебно производство №482/2024г. по описа на РУ на МВР - гр.Карлово за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита, че атакуваното постановление следва да се отмени като неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради следните причини:

1.Относно престъплението по чл.144, ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК практически, органите на досъдебното производство са провели щателно разследване единствено за това престъпление. В хода на разследването са извършени необходимите процесуално-следствени действия – разпитани са всички установени свидетели, приобщени са съответните писмени доказателства. Прокурора е направил анализ на събраните до момента доказателства и е изложил становището си, че същите са недостатъчни за повдигане на обвинение по отношение на конкретно Л.. Този извод на прокурора се споделя от настоящия състав на съда, който също приема, че не са събрани достатъчно доказателства за отправена по телефона на 12.08.2024г. закана за убийство спрямо Г. Б., тъй като за това свидетелстват единствено постр.Б. и съпругата му, без да са наЛ. каквито и да е други обективни доказателства в тази насока. Същевременно обаче липсва каквото и да е произнасяне на прокурора относно това престъпление, включително и в диспозитива на обжалваното постановление. В атакуваното постановление 2 липсва правен анализ в степен достатъчна да се разбере коя всъщност е причината делото да "продължи" в случай, че пострадалото Л. желае, съответно не за престъпление от общ характер, а за такъв от частен. Трябва да се подчертае, че прокурорският акт не съдържа диспозитив, с което наказателното производство се прекратява и е прието, че е наЛ. основания за спиране на делото защото извършеното съставлява престъпление от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалото Л., но за друго престъпление и спрямо друго Л., а не за това за което е образувано. Т.е. по отношение на деянието подведено от прокурора по чл.144, ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК, за което е направено извод, че е недоказано и несъставомерно, не е посочено за какво деяние пострадалия има правото да ангажира съда, което да е от частен характер. Пострадалият от това престъпление е лишен от възможността да защити интересите си срещу престъпното посегателство поради липса на надлежно произнасяне от РП Пловдив. В случая е наЛ. и противоречие в прокурорският акт, като в обстоятелствената му част се коментира и обсъжда престъпление по чл.144, ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК, а производството се спира за престъпление по чл.130 ал.2 от НК и то за друго деяние, извършено от друго Л., по друго време и на друго място.

2. Относно престъплението посочено от прокурора като такова по чл.130, ал.2 от НК, според съда не е извършено качествено и всеобхватно разследване и прокурора се е произнесъл при ненапълно изяснена фактическа обстановка, поради което е необходимо да се извършат съответните процесуално-следствени действия, които са следните:

От съществено значение е да се разпита Л.то сочено за извършител на това престъпление – Д.Д.М..

При преценката за по-нататъшния ход на производството прокурорът следва да прецизира данните, въз основа на които да се направи преценка за съставомерността на деянието по чл.131 ал.1, т.12 от НК от субективна страна.

Разпоредбата на чл.131, ал.1, т.12 от НК ангажира наказателна отговорност за този, който е причинил другиму телесна повреда по хулигански подбуди.

Съдебната практика е изяснила безпротиворечиво смисъла на квалификацията „хулигански подбуди” – едно деяние е такова, когато е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност. След като е изложил в постановлението си приетата от него за установена кратка фактическа обстановка, прокурорът е направил извод, че деянието на М. не е съставомерно по горепосочената разпоредба от НК, тъй като е имал личен мотив за действията си – бил предизвикан от св.Б., понеже чул обиди по адрес на чичо му /от св.Б./, както и отправени реплики за саморазправа, което изключвало причиняването на телесната повреда по хулигански подбуди. Този извод е изведен и приет въпреки показанията на свидетелите И.Г. и С.В. според които именно М. е провокирал и предизвикал скандала и напълно безпричинно е нанесъл удари на Б.. Т.е. М., ако се е почувствал обиден и засегнат от казаното от Б. е следвало да предприеме съответните законови мерки спрямо последния, а не да демонстрира явно 3 неуважение към правилата на обществото и човешката личност, като „вземе закона в свои ръце“. Действията на М. - да нанесе побой на пострадалия пред множество други лица, в центъра на гр.С., напълно непредизвикано, говори за демонстрация от негова страна, че е в състояние да прави каквото си иска, където си иска и с когото си иска и то без да се съобразява с околните и установените правила на поведение, което обуславя и хулиганските подбуди.

От друга страна дори да се приеме, че М. е чул обидни реплики за чичо си, които да са му дали мотив за подобно поведение, следва да се има предвид, че оскърбленията, телесните повреди и други действия, извършени по лични причини не изключват хулиганските подбуди, когато са извършени публично, в присъствието на много хора - в случая, както вече беше посочено по горе – в центъра на гр.С., пред множество лица, както близки на М., така и приятели на Б., да му нанесе побой за да го унижи, изразяват едновременно с това умисъл на дееца за явно неуважение към гражданите, пренебрежение към обществените правила и човешката личност, за което се съди по действията му. Доказателства в тази връзка са и показанията на пострадалия и свидетелите - очевидци Генков и Въчин от които е видно, че в случая не е имало какъвто и да е повод за инцидента.

Пострадалият не е предизвикал лично по никакъв начин, нито чрез думи, нито чрез действия М., нито пък е отвърнал на нанесените му от него удари за да се защити. Безспорно установено по делото е, че инцидента с пострадалия е станал на публично място в присъствието на други хора и единствено по инициатива на М., като действията му представляват непристойно поведение, невъзпитаност и незачитане на установените норми в обществото и правата и интересите на гражданите.

Ето защо съдът приема, че прокурорското постановление не съдържа приети за установени фактически обстоятелства, нито анализ на доказателствения материал, в който при наличие на противоречие – да се изложат съображения кои от доказателствата се кредитират и защо.

При тези данни съдът намира, че от една страна се касае за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствения материал, а от друга – за необоснованост на прокурорското постановление.

Изводът на прокурора не почива на обстоен анализ на събрания доказателствен материал, като в постановлението не е описано и анализирано поведението на всеки един от участниците в инцидента. На никой от разпитаните свидетели не са задавани въпроси с оглед установяване наличието или липсата на квалифицирания признак на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК - „хулигански подбуди” - отсъствие на лични отношения между извършителя и пострадалия, демонстрация на явно неуважение към обществото, издевателстване, безпричинна употреба на сила и др. Напротив, разпитите на основните свидетели са повърхности и формални, а и не са направени каквито и да е усилия да се установят и разпитат и други свидетели, които да са чули или видели случилото се – например живущите непосредствено до магазина и работещите в него, да се снемат записите от 4 камерите от магазина и т.н.

В този смисъл РС Карлово приема, че разследването не е изпълнило задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, съгласно чл. 13, ал. 1 от НПК.

С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното постановление на Районна прокуратура Пловдив, ТО Карлово следва да бъде отменено.

За това и на осн. чл.244, ал.5 от НК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1.ОТМЕНЯ постановление от 30.06.2025г. на Районна прокуратура Пловдив, ТО Карлово с което на осн. чл.244, ал.1, т.1 от НПК, във вр. чл.25, ал.1, т.6 от