Решение № 420 от 13.03.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

№……………/……………………… год., гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА год. в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : АТАНАС

СЛАВОВ при секретаря Атанаска Иванова и в присъствието на прокурора………………………. разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 2287 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от Г.К.Г., ЕГН **********,***, Е.К.Г. с ЕГН **********,***, П.Н.Г., с ЕГН **********,***, всички чрез процесуален представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. Д.П. *** и съдебен адрес *** ПРОТИВ Г.А.Д., с ЕГН ********** и с постоянен адрес *** и адрес за призоваване гр. Варна, бул. „М.Л." № …с правно основание чл.124 от ГПК и цена на иска 53 517,80 лева.

В исковата си молба ищците твърдят, че са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ***, с площ от 602 кв. м., при граници:

ПИ ***; ПИ ***; ПИ***; ПИ *** и ПИ

***.

Собствеността върху имота е придобита от ищците, по силата на чл. чл. 1, an. 1 вр. чл. 3, ал. 2 от ЗВСОНИ, в качеството им на наследници на бившите акционери на прекратеното АД „Костадин Г.", което е закупило описания недвижим имот с нотариален акт № 140, том V, per.

4190, дело 945/1933г. на нотариус при Варненски окръжен съд, който е отчужден с Решение от 22.07.1948г. на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС по преписка № 2245/1948г. и допълнително решение от 20.06.1950г. към него, за което е съставен АДС № 1119 от 17.01.1951г.

Прекратяването на АД „Костадин Г." е извършено чрез ликвидация пред Варненски областен съд, като към този момент съставът и разпределението на акционерите е съобразно представения протокол от 26.03.1948г. за проверка на операциите на АД „Костадин Г.", назначена с определение от 14.02.1948г. на Варненски областен съд, Гражданско отделение, а именно: - К.Г. Б. притежава 80 акции № № 1-50 и 251-

2801; - Г.К.Г. притежава 146 акции /М № 101-150, 155 - 164 и 185 - 300/, като приживе придобива и горните 80 акции на баща си К.Г. Б.; - Г.Н..Т. притежава 50 акции /М № 51-100/ като от тях 20 акции /№ № 81-1001 са отписани и записани на името на съпруга й Н.П.Т.; -Д.С.Н. /по баща К.Г./ притежава 20 акции 1№>№ 165 -1841, -С.Г., с които се легитимира Г. Ж.Г., притежава 2 акции /№ № 153 -1541; -В.В. М. - притежава 2 акции /М № 151 -1521.

Ищците са наследници по закон на акционерите в акционерното дружество.

С исковата молба е заявен петитум с който ищците молят съда, да постанови решение, с което да:

ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото, че ищците са собственици на идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ***, с площ от 602 кв. м., при граници: ПИ

***; ПИ ***; ПИ ***; ПИ *** и ПИ

***, както следва: Г.К.Г. е собственик на 123/600 идеални части от поземления имот; Е.К.Г. е собственик на 123/600 идеални части от поземления имот и П.Н.Г. е собственик на 50/600 идеални части от поземления имот.

Претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците редовно призовани не се явяван всички, но всички се представляват от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответника оспорва прдяветния иск като неоснователен, оспорва факта, че ответниците са придобили собственоста по наследствено правоприемство и реституция, тъй като спрямо тях не са налице предпоставките на чл.З ал.2 ЗВСВОНИ, съответно не са законни наследници на акционери на АД "Костадин Г." към момента на прекратяването на това дружество.

Поради неустановен момент на прекратяването на АД"Костадин Г.", не е установен и факта, кои са негови акционери към момента на прекратяването му.

В отговора се твръди, че съгласно

Удостоверение №РД-14-9400-1232/08.12.2014 год. на Областен управител на Област с административен център Варна, ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна е държавна собственост и за него е съставен акт за държавна собственост.

Ответника е въвел възражение при евентуалност, в случай че съдът приемете, че ищците са придобили собственост поради настъпила в тяхна полза реституция и наследствено правоприемство, то ответника Г.А.Д., е придобил правото на собственост върху 60 кв.м. идеална част от процесното дворно място, чрез осъществяване на непрекъснато и необезпокоявано владение в периода от 1997 год. до днес, на основание чл.79 ал.1 ЗС.

Моли съда да отхвърли иска и алтерлнативно акот го уважи, да уважи възражението за давност.

В съдебно заседание ответника редовно призован явяна се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора и претендира разноските по делото.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Ищците твърдят, че са собственици на дворното място, находящо се на бул.”Мария Луиза” № 31 – А на основание наследствено правоприемство от К.Г., Г.Т., Д.Н. /по баща К.Г./, В.М. и реституция по ЗВСВОНИ в качеството им на наследници на акционери в АД „КОСТАДИН Г.“, притежаващо собствеността върху недвижимия имот по силата на договор за покупко – продажба от 1933г.

С договор за покупко – продажба обективиран в НА № 140, т.V, рег. № 4190, дело № 945/1933г. от 26.05.1933 год., К.Г. Б. е прехвърлил на АД КОСТАДИН Г., притежаваното от него право на собственост върху едно празно място в гр. Варна, II – участък, състоящо се от 612, 64 кв.м. при съседи: д–р А. Х., С. и бул.”Мария Луиза” върху което според удостоверението на Варненско Градско Общинско управление от 17.10.1924г. под № 26.163 има построена къща при сегашни съседи: Арх. М.Ю., С.Р., наследници на Д.К. и бул.”Мария Луиза”, съгласно удостоверение от същото управление за сумата от 300 000 лв., платени напълно и в брой.

С решение от 22.07.1948 год. по преписка вх. № 2245/1948 год. по чл. 11 ЗОЕГПНС, постановено от комисия, състояща се от председател и двама членове в полза на държавата са отчуждени принадлежащите на АД КОСТАДИН Г. недвижими имоти: цялата сграда, състояща се от три етажа ”, както и цялото дворно място при определено обезщетение в размер на 4 000 000 лв. срещу което се издават облигации на акционерното дружество за сумата от 3 450 000 лв.

С допълнително решение от

20.06.1950г., е определено окончателно обезщетение в размер на 3 450 000 лв., определена за изплащане с облигации.

Издаден акт за държавна собственост № 00876/17.01.1951 год. за имотите предметна решението, а именно: ЦЯЛОТО ЗАСТРОЕНО И НЕЗАСТРОЕНО МЯСТО от 605 кв.м., съставляващо парцел III от кв.20 по плана на гр. Сталин, като държавна собственост.

С констативен нотариален акт № 130, том I, вх. рег. № 2638, нот. дело № 114 от 16.05.2013 год. на нотариус П.С. на осн. чл. 587, ал.1 ГПК, ищеца Г.Г. е признат за собственик на 118, 40 кв.м. ид.ч., ищеца Е.Г. на 118, 40 кв.м. ид. ч., а лицата: Л.П. на 236, 78 кв.м. ид.ч., П.Г. на 60, 20 кв.м. ид.ч., И.Г. – П. на 60, 20 кв.м. ид.ч., Л.П. на 4, 01 кв.м. ид.ч., С.Г., А.М., Х.Х. от по 1, 34 кв.м. ид. ч. за всеки един от тях на следния недвижими имот, придобит чрез покупка, ЗВСОНИ и наследство, находящ се в гр. Варна, Община Варна, бул.”Мария Луиза” 31, представляваща ПИ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на ИД на АГКК с площ от 602 кв.м., номер по предходен план 151 при съседи: № 10135.1504, № 10135.1504. 207, № ***, № ***, №

***.

С Нотариален акт за покурко продажба на недвижим имот с № 184, вх.рег. № 7185, нот. Дело № 472/01.12.2017 год. П.Н.Г. и И.Н.Г. са продали на своите съсобственици Г.Г.Г. и Е.К.Г. собствените си 120,40 кв.м. идеални части от процеснито дворно място.

Ищците Г.К.Г. и Е.К.Г. са наследници по низоходяща от втори ред линия на Г.К.Г.

*** поч. на 17.08.1053 год. за което е издаден акт за смърт № 524/17.08.1953 год. на Община Варна.

Ищеца П.Н.Г., е наследник А.Н.Г., която е низходяща на Г.Н.Т. /по баща К.Г./ и Н.П.Т..

Спорът по предявените искове по чл. 7

ЗВСВОНИ и чл. 108 ЗС, е окончателно разрешен с влязло в законна сила решение № 1005/06/28.09.2006 год., постановено от ВКС, IV г.о. по гр.д. № 2727/2005 год., с което е признато за установено по отношение на А.Д. и С.Д., възстановяването на собствеността спрямо К.Г.,

В.П., Л.П., А.Г., Д.П. и Г. Г. върху недвижим имот – жилище от хол и тераса на първия етаж и три избени помещения от триетажна жилищна сграда на бул.”Мария Луиза” № 31а в гр. Варна със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж по реда на чл. 7 ЗВСВОНИ, поради нищожност на договор за продажба от 01.04.1969г., поради неподписването му от председателя на ИК на ГНС Варна А.Н..

На осн. чл. 108 ЗС, А.Д. и С.Д. са осъдени да предадат на К.Г., В.П., Л.П., А.Г., Д.П. и Г. Г. владението върху същия недвижим имот, жилище от хол и тераса на първия етаж и три избени помещения от триетажна жилищна сграда на бул.”Мария Луиза” № 31а в гр. Варна със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Предявеният иск по чл. 7 ЗВСВОНИ е уважен по съображения, че договорът за продажба № 527/01.04.1969 год. е сключен в нарушение на закона. Описаните в него помещения, представляващи хол, тераса и три изби са реално обособена част от триетажната масивна сграда, която е била отчуждена, поради което и същите са възстановени на ищците по реда на ЗВСОНИ.

Със същото съдебно решение е потвърдено решение от 02.08.2005г. на ВОС, постановено по в.гр.д. № 1838/2004г., В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете по чл. 7 ЗВСВОНИ и чл.

108 ЗС, предявени от К.Г.,

В.П., Л.П., А.Г., Д.П.и Г. Г. срещу А.Д. и С.Д. за собствеността и владението на недвижим имот, представляващ самостоятелна масивна жилищна сграда, състояща се от антре, две стаи и тоалет, намиращи се в дъното на дворното място в гр. Варна, бул.”Мария Луиза” № 31 А.

Реституционните претенции на ищците относно другите помещения в договора за продажба от 01.04.1969г., представляващи антре, две стаи и тоалет, са отхвърлени. Прието е, че реституцията е настъпила за онази част от одържавения през 1948г. имот, която съществува реално при влизане в сила на ЗВСОНИ. Стопанската постройка – паянтов навес, застроен на 28 кв.м. е съборена и на нейно място е построена нова масивна сграда, състояща се от две стаи, антре и тоалетна, които помещения са част от договора от 1969г., поради което и представляват нова сграда и не подлежат на възстановяване.

Производството по делото по отношение на предявените срещу Община Варна и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство искове по чл. 7 ЗВСВОНИ и чл. 108 ЗС, е прекратено след обезсилване на въззивното решение, в частта, с която същите са отхвърлени.

С решението на касационната инстанция е обезсилено решение от 06.09.2000 год. по гр.д. № 275/2000г. на Районен съд – Варна и делото е върнато на същия съд за произнасяне по кумулативно съединените искове по чл. 7 ЗВСВОНИ.

По делото са представени копия от запазените документи на АД К.Г.

***.

АД К.Г. е прекратено с Указ № 490 за отменяване на Търговския закон и на Закона за дружества с ограничена отговорност /Изв., бр. 78 от 28 септември 1951г./. последния докумет по фирменото делото е Определение № 219 от 03.05.1952г. по гр. д. № 157/1930 г. на Сталински Окръжен съд, гражданско отделение. Към този момент 03.05.1952 год. по делото не е представен документ, който да удостоверява по категоричен списъка акционерите на АД К.Г.“ към момента на негово прекратяване.

Допуснати са до разпит свидетели.

Разпитания по делото свидетел А.Г.Ч. свидетелства, че познава имота и живят в сградата за периода 1967 г. до 1974 год. След това до 2012 год. го е посещавал. Двора бил облагороден от ответниците и там е имало паркирани автомобили. Свидетеля твръди, че незастрония двор, повече време се ползвал от ответника и неговото семейство.