Решение № 24 от 20.01.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500766 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260007 от 08.09.2023 г. по гр. д. № 586 / 2020 г.

Свогенският районен съд е признал за установено по отношение на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, че С.

Г. В. от гр. София е собственик на част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Желен, общ. Своге, с обща площ 38 343 кв. м, като тази част е с площ 857 кв. м и е заключена между точките, обозначени с цифри 1, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 1 от комбинирана скица – Приложение № 4 към допълнителна съдебно-техническа експертиза на вещото лице Л.М., както и на изградена в тази част сграда със застроена площ 59,44 кв. м, заключена между точките 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 11 от същата комбинирана скица.

Комбинираната скица, приподписана неразделна част от решението.

1 от съда, представлява

Районният съд е възложил в тежест на ответника направените от ищеца разноски.

Решението неправилност. се обжалва от ответника със съображения за

Ищцата е подала отговор по реда на чл. 263 ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението на районния съд е правилно. То е постановено в съответствие с фактическите твърдения и доводи на страните и с ангажираните доказателства. Ето защо на основание чл. 272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както относно установената по делото фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни изводи.

По делото се установява, че от 11.10.1972 г. ищцата е собственик на основание дарение от нейния баща на ливада (бивша нива) с площ 2 дка, находяща се в м. „Драганово бърдо“ в землището на с. Желен. Към момента на дарението праводателят е бил собственик на имота и е разполагал с титул за собственост. Ищцата е била надарена от баща си, за да си построи къща. Къщата е била изградена към м. септември 1973 г.

Строителството е било възможно и допустимо, тъй като имотът се е намирал в околовръстния полигон на населеното място – урбанизирана територия. Няма твърдения и не се установява ливадата (бивша нива) да се била включвана в ТКСЗ или ДЗС, да е била одържавявана, да е била отчуждавана или да е била фактически отнета от държавата.

Следователно тя не е подлежала на реститиция по който е да било от реституционните закони. Правото на собственост не е било губено от ищцата в нито един момент. Освен това имотът никога не е представлявал гора.

2

Установява се, че при изготвянето на КВС и при нейното оцифряване част от имота на ищцата е била заснета като горска територия и е била включена в горския фонд. Грешката е била пренесана и в кадастралната карта, одобрена през 2018 г. Така според кадастралната карта част от имота на ищцата с площ 857 кв. м попада в имот с идентификатор *** – горска територия. Именно в тази част се намира и жилищната сграда.

Всички релевантни за спора факти се установяват при съвкупната преценка на доказателствения материал – писмени и гласни доказателства и две съдебнотехнически експертизи. Противоречие в доказателства няма, като те се допълват взаимно. Идентичността на спорния терен с част от притежавания от ищцата имот е несъмнена. Имотът е бил индивидуализиран от нея с основните индивидуализиращи белези за недвижимите имоти – местоположение и граници (съседи). Тя е посочила и допълнителен индивидуализиращ белег – площ на имота от 2 дка като функция на границите. При използване на съвременни изчислителни методи се установява, че действителната площ на дворното място, на което ищцата е собственик по сила на дарението от 1972 г., възлиза на 1888,5 кв. м, а застроената площ на жилищната сграда – на 59,44 кв. м.

Още в исковата молба ищцата е индивидуализирала и спорния терен, като е препратила към скица. Тази индивидуализация е възможна и допустима, като при вещноправните спорове тя може да бъде прецизирана дори в хода на процеса на база съдебнотехническа експертиза. Отразяването на спорния терен в кадастралната карта и в кадастралните регистри като горска територия и включването му в горски имот не създава собственост за държавата.

Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски от 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Софийският окръжен съд 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260007 от 08.09.2023 г. по гр. д. № 586 / 2020 г. на Свогенския районен съд.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, да заплати на С. Г. В. от гр. София, ЕГН **********, направените пред въззивната инстанция разноски от 600 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4