Решение № 386 от 24.06.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Силистра, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101526 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Р. Д. Т., срещу С.-К. АД ЕООД, в която се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № 1369064/22.05.2025 г. Съгласно чл.

1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 650.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 1219.08 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 6 месеца.

Съгласно Договор за кредит № 1369064/22.05.2025г., ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер на 36 %.

В чл.29 ал.1 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, а съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 489.97 лева, добавена към дължимата главница и лихва. Това е видно и от предоставения погасителен план към Договор за кредит № 1369064/22.05.2025г., Ищцата е заплатила по Договор за кредит № 1369064/22.05.2025г, сумата в размер в 800 лева.

Счита, че Договор за кредит № 1369064/22.05.2025г, нищожен на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, 1 а в условията на евентуалност, че неустойката Договор за кредит № 1369064/22.05.2025г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

В договора за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Наред с това разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Доколкото е предвидена дължимостта на неустойка, не става ясно, дали същата е включена в ГПР, изобщо няма информация, какво точно е включено в процента на ГПР.

На следващо място, налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите.,

По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, неустойката по Договор за кредит № 1369064/22.05.2025г, е нищожна, тъй като последната е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП.

2

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока.

С неустойката по Договор за кредит № 1369064/22.05.2025г, в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

По осъдителния иск - доколкото Договор за кредит № 1369064/22.05.2025 г., е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита, то на основание чл.23 от ЗПК, ответното дружество следва да бъда осъдено да заплати на ищцата сумата от 150 лева. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че Договор за кредит № 1369064/22.05.2025 г., е действителен, то ответната страна следва да заплати на ищцата сумата в размер на 100 лева, представляваща недължимо платена неустойка по Договор за кредит № 1369064/22.05.2025г.,

Моли съда да приеме, че Договор за кредит № 1369064/22.05.2025 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, да приеме, че неустойката по Договор за кредит № 1369064/22.05.2025 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл.

143, ал. 1 от ЗЗП.

Моли съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „С. к. АД да заплати на ищцата сумата от 33,23 евро (след допуснато изменение на иска) недължимо платена по недействителен Договор за кредит № 1369064/22.05.2025г., със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност да осъди „С. к. АД да заплати на ищцата сумата от 100 лева, недължимо платена неустойка по Договор за кредит № 1369064/22.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира направени в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът С.-К. АД смята установителният иск за недопустим, евентуално исковете за неоснователни. В отговора на исковата молба се твърди:

Налице е липса на правен интерес от предявяване на установителен иск.

Предвид това, че договорът вече не е действащ между страните и кредиторът не разполага с никаква правна възможност да изисква каквито и да било допълнителни суми по него, за кредитополучателя липсва правен интерес от предявяване на 3 настоящия установителен иск за нищожност на клауза от него, доколкото в най-пълна степен би могъл да защити интереса си с единствено с осъдителния иск.

Налице е злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК, т.к. ищецът е депозирал четири напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между тях множество договори. Молбите се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита.

По основателността: на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея.

Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ.

Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, т.к. по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 61.20% и ГПР определен в процесния договор в размер на 42.58%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. Към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума.

Оспорва се и твърдението за заблуждаваща търговска практика, т.к. ГПР е ясно посочен в договора, неустойката не е част от него и това недвусмислено е уговорено между страните.

Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, 4 в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Освен това, страните са се договорили, че неустойката се дължи само след изтичане на срока за обезпечение и само за периодът, за който кредитът не е обезпечен. В тази връзка изрично е уговорено правото на потребителя да предостави обезпечение и на по-късен етап от действието на договора, като в момента, в който бъде осигурено обезпечение неустойката спира да се начислява.

Не е налице неравноправност по ЗЗП. Клаузите на договора, включително оспорените, не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

От неоснователността на установителните искове за нищожност на договора в цялост и за недействителност на неустоечната клауза следва и неоснователност на иска за връщане на даденото по двата договора, респективно клаузата за неустойка.

Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира извършените в производството разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е страна по Договор за кредит № 1369064, сключен на 22.05.2025 г. с ответното дружество.

Договорът за кредит е сключен при следните параметри: Общ размер на кредита: 650 лв.; Лихвен процент по кредита: 36 %; Годишен процент на разходите (ГПР): 42.58 %; Обща сума, дължима от ПОТРЕБИТЕЛЯ, изчислени към момента на сключване на договора за кредит: 729,11 лева; Срок за погасяване: 6 мес.; Лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания: 10%; Обезпечения: Да – поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл.19. (1) В случай, че Страните са договорили обезпечение, ПОТРЕБИТЕЛЯТ следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да :

- осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на КРЕДИТОРА, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или