Решение № 767 от 06.07.2020, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

Номер………………………06.07.2020 година……..…….……..Град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми граждански състав

На…осми юни………………………………….....……………….……..Година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

Ралица Димитрова….……………………………………………………….

Прокурор……….…………………………………………….………………………… като разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ гражданско дело номер 3699……по описа за 2019…….……………..……...година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване”

ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК за вземанията си към Т.И.Г., в размер на 279,41 лв. В резултат на това било образувано ч.гр.д. № 1751/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради това бил предявен настоящият установителен иск.

Ищецът поддържа, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008г. сочи, че се намира в договорни правоотношения с ответницата с предмет предоставяне на електрическа енергия срещу заплащане. По силата на чл. 7, т.1 от общите условия, ищецът е поел задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на потребление на ответника, а именно: ИТН /измервателна точка номер/: 2060990, гр. Стара Загора, ул. „Старозагорско въстание“ № , ет. 2, ап. 6. За клиента Т.И.Г. бил открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна, съгласно чл.

11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на задълженията си по договора ищецът доставил на обекта на ответника за периода от 23.12.2016 г. до 22.03.2017 г. електроенергия на обща стойност 251,08 лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия, ответникът дължал и законна лихва в общ размер от 28,33 лв. за периода от 11.02.2018 г. до 24.03.2019 г. За задължението били издадени фактури с номера, както следва: фактура № ********** – 113,28 лв., фактура № ********** – 120,71 лв., и фактура № ********** – 17,09 лева.

Поради това моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 251,08 лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 23.12.2016 г. до 22.03.2017 г., сумата от 28,33 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода от 11.02.2018 г. до 24.03.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /25.03.2019 г./, до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който особения представител на ответницата счита, исковете за допустими, но неоснователни. Ответната страна твърди, че не било ясно по какъв начин бил открит клиентски номер и ИТН на нейно име, поради което се оспорва качеството потребител.

В о.с.з. проведено на 08.06.2020 г. признава, че адреса била доставена ел. енергия на посочената в исковата молба стойност след като не била единствения собственик, като поддържа оспорванията си свързани с наличието на облигационно правоотношение между страните по делото.

Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

С доклада по делото на основание чл. 145, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните, че за безспорно, че е доставена по партидата на ответника за посочения недвжими имот електроенергия на стойност 251,08 лв.

Ищецът по делото разпространява и продава електрическа енергия, като за адрес: гр. Стара Загора, ул. „Старозагорско въстание“ № , ет. 2, ап. 6, ИТН 2060990 е издал три фактури с получател на доставката Т.И.Г., а именно фактура № **********/31.01.2017 г. – 113,28 лв., фактура № **********/28.02.2017 г. – 120,71 лв., и фактура № **********/31.03.2017 г. – 17,09 лв. В посочените фактури е записано, че получател на доставката е Т.Г., като клиентският номер е посочен **********.

В препис извлечение от сметка /л. 5 от делото/ за същия адрес: гр. Стара Загора, ул. „Старозагорско въстание“ № , ет. 2, ап. 6, и ИТН 2060990 също е посочено, че потребителят е Т.Г..

Представено е доказателство /л. 4 от делото/, че ответникът е собственик на недвижимия имот.

При така установената фактическа обстановка

Старозагорски районен съд намира от правна страна следното:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

За основателността на предявения иск ищецът следва да установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно правоотношение с ответницата по валидно сключен договор за доставка на електрическа енергия при общи условия; 2. реално доставяне на електрическа енергия от ищеца през посочения в исковата молба период; 3. стойността на доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер.

По делото е обявено за безспроно /чл. 145, ал. 1, т. 4 ГПК/, че ищецът е предоставял електрическа енергия в периода 23.12.2016 г. – 22.03.2017 г. на посочената в исковата молба стойност за обект с ИТН 2060990 и адрес: гр. Стара Загора, ул. „Старозагорско въстание“ № , ет. 2, ап. 6, с оглед и на изявлението на особения представител на ответника, че не поддържа възражението си за неустановенст на количеството доставена ел. енергия наза недвижимия имот.

По възражението дали ответника дължи процесната сума, тъй като не било установено да е потребител за обекта съдът намира следното:

Съгласно § 1, т. 27б, т. 27в и т. 27г от

ДР на ЗЕ, „Клиент“ е клиент на едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ;

„Клиент на едро“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия с цел препродажба, както и физическо или юридическо лице, различно от оператор на газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен газ с цел препродажба, а „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. В случая без съмнение е налице хипотезата на „Краен клиент“. От друга страна съгласно чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на електирческа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г. клиент/потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот /има се предвид вещно право на ползване – арг. чл.6, ал. 2 ОУ/, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България

Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, като в чл. 6, ал. 2 от Общите условия е уточнено, че правата и задълженията на клиента/потребителя може да се упражняват и от друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е заявил своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок.

Затова получателят на процесните фактури Т.И. има качеството клиент/потребител на електрическа енергия за процесния имот, тъй като е собственик на процесния имот с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Старозагорско въстание“ № , ет. 2, ап. 6, от което следва, че за исковия период между ищеца и получателя на фактурите е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договор за доставка на електирческа енергия при общи условия. При положение, че избиране на доставчик и сключване на договор с него се извършва по инициатива на клиента може да се приеме, че ответникът е подал всички необходими документи за сключване на индивидуален договор с ищеца и вследствие на това му е била открита партида по смисъла на чл. 13, ал. 7 вр. чл. 6, ал. 3 от Общите условия, а и без съмнение той има право да бъде клиент като съсобственик на процесния имот. Безспорно е, и това, че ищцовото дружество е „Краен снабдител“ по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ и чл. 98а ЗЕ и продава електрическа енергия срещу заплащане. Съгласно нормата на чл. 98а, ал. 3 и ал.

4 ЗЕ, продажбата на електрическа енергия се осъществява при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от клиентите, като крайният снабдител е длъжен да публикува одобрени от ДКЕВР общи условия на договорите най - малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила в тридесетдневен срок от публикуването им, а в последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния краен снабдител заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Ето защо, когато потребителят не се е възползвал от горепосочената правна възможност, следва да намерят приложение установените в чл. 298, ал.1, т. 2 Търговския закон последици, а именно: общите условия на ищеца – краен снабдител стават задължителни за потребителя с последователното изтичане на посочените два периода. При положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от ответника услуги /на основание чл. 98а, ал. 5 ЗЕ/, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите условия. Поради това от данните по делото се установява наличието на валидно облигационно правоотношение, като по делото са представени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД и се установи, че собственик на процесния имот е получателят на фактурите. Още повече, че по аргумент от чл. 155, предл.1 ГПК, както посочените общи условия, които са достъпни в интернет сайта на ищеца, така и решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. съставляват общоизвестни факти като такива същите не се нуждаят от доказване. С оглед на това при преценка наличието на облигационна връзка между страните, следва да се съобразят Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД.

По делото не бе налице възникнал спор относно изпълнение задължението на доставчика, няма и спор, че ответника през този период не е изплащал никакви задължения. Поради двустранния характер на правоотношението между ищеца и ответника за двете страни са възникнали насрещни задължения. Ищецът като доставчик на ел. услуги е следвало да предостави тези услуги, а насрещната страна по правоотношението е следвало да заплати тяхната стойност в 10-дневен срок от датата на фактуриране на дължимата сума /така чл.

18, ал. 2 от общите условия/ като фактът, че фактурата не е връчена не го освобождава от това задължение и в тази връзка възражението е неоснователно /така и решение № 406/19.11.2018 г. на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д. № 656/2018 г./. Изискуемостта настъпва съобразно уговореното от страните – съгласно чл. 18, ал. 2 от общите условия, потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за ползваната от тях електиреска енергия в 10-дневен срок след фактурирането им. Дължимостта им не зависи от получаване на специална покана от кредитора – ищец. Безспорно, 10-дневният период по всяка фактура е изтекъл и сумите се дължат. Задължението по чл. 13, ал. 5 от Общите условия е право на длъжника, която само тя може да упражни и постигнато съгласие между страните по договора не се изисква.