Решение № 22341 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22341 гр. ..., 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А Гражданско дело № 20241110100753 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са от „...” ЕАД срещу С. И. И. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 07.11.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52905/2023 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на С. И. на адреса на топлоснабдения имот: гр. ... за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед на което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, поради което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Отправя искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че не е материално легитимиран да отговаря по същите. Твърди, че не е собственик, нито вещен ползвател на имота през процесния период. Изрично заявява, че признава размера на претенциите, както са начислени и претендирани от ищеца, с оглед което и моли съда да не допуска поисканите от ищеца експертизи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава. Оспорва материалната легитимация на ищеца по исковете за суми за дялово разпределение на топлинна енергия. По изложените съображения моли 1 за отхвърляне на исковете, отправя искане за присъждане на разноски.

Третото лице-помагач „...“ ЕООД (предходно наименование „...“ ООД) не е взело становище по спора в предоставения от съда срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 24.03.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52905/2023г. по описа на СРС, 182-ри състав, в полза на „...“ ЕАД срещу С. И. И. за заплащане на сумата 832,43 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ..., аб. № ..., ведно със законна лихва за период от 27.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 95,96 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 13.09.2023 г., сумата от 10,37лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г. за посочения по-горе топлоснабден имот, сумата 1,84 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 13.09.2023 г. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта от длъжника, поради което и на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени в производството следните обстоятелства: че ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 832,43 лева, че същата е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба, като след края на всеки отоплителен сезон, включен в периода, е извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имота и на база 2 отчетените стойности е извършено изравняване, отразено надлежно в изравнителни сметки, съставени в съответствие с нормативните изисквания, че през процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи за ТЕ в абонатната станция, че общият топломер е бил годно средство за измерване на ТЕ през периода, че от страна на ответника не са били извършвани плащания за погасяване на задължения за ТЕ, за дялово разпределение, както и претендираните лихви, относими към процесния период, че през същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била осъществявана от „...“ ООД, че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл.

86, ал. 1 ЗЗД възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.

Спорът между страните в производството е концентриран относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. В тази връзка съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, поради което отношенията между собственика и ищцовото дружество възникват от момента, в който лицето придобие правото на собственост или ограничено вещно право върху имота и се прекратява с изгубването на същото.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от ангажираните по делото писмени доказателства – договор от 05.06.1973г. във връзка с решение на ИК на СГНС от 07.06.1971г., протокол № 18, статия 19, се установява, че М.М.С. се легитимира като собственик на процесното топлоснабдено жилище – ап. .., находящо се в гр. .... По делото е представена и изходяща от същата молба-декларация от 24.11.1998г. за откриване на партида на нейно име за същия адрес, както и сключен договор с топлинен счетоводител от представител на етажните собственици на бл. ..., находящ се в гр. ..., протокол на ОС н ЕС за вземане на решение за сключванена договор с топлинен счетоводител и списък на етажните собственици към него, подписан от М.М.С., който протокол не е оспорен от ответника. От ангажираните в съвкупност писмени доказателства се установява и идентичността на процесния топлоснобден имот противно на възражението на ответника.

Не е спорно между страните, а и от представено по делото удостоверение за наследници е видно, че ответникът С. И. е наследник на починалата на 07.04.2016 г.

М.М.С. (негова майка).

Ответникът е представил Решение № 11427/19.07.2016 г. по дело № 34159/2016 г. по описа на СРС, 92-ри състав, с което е допуснато на основание на чл. 61, ал. 2 ЗН приемане по опис на наследство, останало от М.С. починала на 07.04.2016 г. в гр. ..., от наследника й по закон С. И. И., в което няма права и задължения.

3

От горното съдът приема, че със смъртта на своята майка – 7.04.2016 г. ответникът И. придобива качеството на неин наследник по закон. Действително с посоченото решение ответникът е приел наследството на своята майка М.С. по опис, като не е заявил пред съда това наследство да включва права и задължения.

Обстоятелството, че ответникът в качеството си на неин единствен наследник не е посочил процесното жилище в депозираното пред районния съд писмено изявление по чл. 61 ЗН поради незнанието си за наличието на притежавани от наследодателката му права или поради друга причина, не представлява доказателство, че същата се е разпоредила с правото си на собственост върху процесния топлоснабден имот. Наред с това следва да се посочи, че това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо още повече по въпроса дали наследодателката на ответника към 2016г. е притежавала или не право на собственост върху процесния апартамент ап. 42. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗН при приемане на наследството по опис, наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа, иначе губи изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис. В тази връзка следва да се изтъкне, че видно от изготвената служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответника в производството, на който лично му е връчена исковата молба за отговор от една страна, както и заповедта в производството по ч.гр.д. №52905/2023 г., а от друга посоченият от неговата наследодателка в молба – декларация адрес на топлоснабдения имот, както и наличният такъв в представеното от самия него удостоверение за наследници е един и същ. Последното дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че ответникът е знаел, че неговата майка е собственик на процесния имот и непосочването му на съда, за да го впише в описа, води до изгубване на изгодите, които са свързани с приемане на наследството по опис, съгласно чл. 64 ЗН, т.е. с извършеното действие ответникът е приел цялото наследство, оставено от неговия наследодател М.М.С., в това число и процесния апартамент.

С оглед всичко изложено и при приложение на санкцията на чл. 64 ЗН настоящият състав намира, че от страна на ищцовото дружество е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответникът И. е придобил право на собственост върху процесния топлоснабден имот, находящ се гр. ..., ..., по силата на наследяване след смъртта на своята майка М.С., поради което е обвързан по силата на закона с облигационни отношения с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна енергия и следователно дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна енергия през исковия период.