Определение № 8853 от 28.10.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15998/2021
- Вид
- Определение № 8853
- Подписан
- 28.10.2021
- В сила
- 13.11.2021
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8853 гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330115998 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против С. И. П., ЕГН **********, за установяване дължимостта на главни и акцесорни вземания, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 3767/21 г. на ПРС.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е изискано заповедното производство.
След като се запозна с материалите по него, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на искове не са налице.
Съгласно приложената към заповедното производство справка, длъжникът има два адреса: постоянен: в гр. Х., ул. *** и настоящ: в гр. П. ****.
Видно от документите по ч.гр.д., при посещение на постоянния адрес, лицето не е било открито, като връчителят е отразил, че по данни на съседи лицето живее в гр.
П., нито такива по чл. 46, ал. 2 ГПК за връчване на заповедта.
От служебно извършена справка за ТПО на длъжника, се установява, че адреса на работодателя на длъжника съвпада с постоянния му адрес, където лицето не е намерено.
Видно от документите по ч.гр.д., при неколкократни посещения на настоящия адрес, лицето не е било открито на установения адрес, нито такива по чл. 46, ал. 2 ГПК за връчване на заповедта. Съдът в заповедното производство е дал указания за събиране на конкретни сведения от връчителя. Видно от върнатото съобщение, според събраните сведения /макар и не от конкретен източник/ - лицето живее постоянно на адреса, но се укрива, нито такива по чл. 46, ал. 2 ГПК. Съдът в заповедното 1 производство е дал указания за връчване, чрез органите на МВР. Видно от Докладна записка от полицейския служител при Второ РУ ОДМВР – Пловдив, на адреса лицето не е намерено, като според събраните конкретни сведения (съсед с посочени имена), е установено, че лицето не е забелязван на адреса от няколко месеца.
Залепени са уведомления на двата адреса на длъжника и са дадени указания за предявяване на установителен иск, при което е образувано настоящото производство.
Предвид горното, предявените искове са недопустими. Не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100 от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В настоящия случай не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, тъй като са събрани сведения, че лицето живее на настоящия адрес.
Този извод не се променя и от Докладната записка от полицейския служител при Второ РУ ОДМВР – Пловдив, защото в нея отново не се съдържат данни, че длъжникът не живее на адреса.
С оглед изложеното, предявените установителни искове са недопустими.
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл - Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.
Исковата молба следва да бъде върната, на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 58918/12.10.2021 г. от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против С. И. П., ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 15998 по описа за 2021 г.
2 на Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съдПловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________ 3