Решение № 2275 от 06.04.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№..... гр.София, 06.04.2017год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 5720 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Т. Н.М. и М.

И. М. срещу З. „А.Б.“ АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума от по 200 000лв. за всеки от ищците, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от загубата на родното им дете- И.Т. Н., по повод възникнало на 29.10.2014год. ПТП, както и обезщетение за забава за периода от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се доводи, че вина за настъпилото ПТП има Г.К.К., управлявал лек автомобил, с марка „Пежо ”, модел „306”, с рег.№ ********, застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Твърди се, че на 29.10.2014год., на път

І-5, Русе-Велико Търново, при км.28+900 водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол над автомобила и се блъснал в крайпътно дърво. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътуващия в л.а. „Пежо“ пътник- И.Т. Н.

/19 г./.

Ищците – родители на починалия, сочат да са претърпели неимуществени вреди от загубата на детето си подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение от страна на застрахователя.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират разноски.

Ответникът-ЗАД „А.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, с което се покрива гражданската отговорност на водача към датата на застрахователното събитие. Оспорва механизма на ПТП. Поддържа, че липсва виновно противоправно деяние осъществено от водача Кънчев, което да е в причинна връзка с претърпените от ищците вреди.

При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е пътувал без предпазен колан, както и приел да пътува с водач, за който е знаел да е алкохолно повлиян.

Поддържа размерът на претендираното обезщетение да е прекомерно завишен и несъответен на претърпените вреди.

С допълнителен отговор на исковата молба излага съображения, че не е налице противоправно деяние, тъй като водача на автомобила Георги Кънчев е страдал от епилепсия и към момента на катастрофата е получил епилептичен припадък-случайно деяние, което изключва противоправността на деянието, съответно и отговорността на застрахователя.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.

Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От констативен протокол за ПТП

№27 на МВР е видно, че е настъпило ПТП на 29,10,2014год. на главен път І-5, км.28+900 около 20,00часа и с участието на лек автомобил, с марка „Пежо”, модел „306”, с рег.№ ********, управляван от Г.К.К.. Установено е И.Т. Н. да е починал при катастрофата.

Ответникът е заявил становище, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност с делинквента за релевирания период, наличието на настъпило застрахователно събитие, както и причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на И. Н../прието за безспорно обстоятелство по реда на чл.146 от ГПК в определение от 07,03,2016год.

/

Видно от удостоверение за раждане №95081/24,11,1995год. и удостоверение за наследници 04-3862/04,11,2014год. на Община Троян ищците се легитимират като правоимащи по претенцията за неимуществени вреди във връзка смъртта на починалия-негови родители/т.2 от ПП на ВС №4/1961год./.

От изслушаното по делото заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП починалия е получил следните травматични увреждания:

-черепно мозъчно увреждане, изразяващо се в челно импресионно счупване на черепа, с хлътване костните фрагменти навътре - на измерена площ от 4/4 см, с кръвоизливи в мозъчната тъкан и мозъчните обвивки, както и с вклиняване на част от мозъка в големия тилен отвор. Това увреждане по своята същност е несъвместимо с живота и води до моментална мозъчна смърт минути след настъпването му. Получени са и други травматични увреждания по тялото- контузия на гръдния кош, довела до кръвонасядане в хилусите на белия дроб и от там до белодробен оток, фрактура в средната част на дясната бедрена кост. Тези увреждания са тежки и водещи до затруднено дишане и голяма кръвозагуба и могат да доведат до летален изход ако не се окаже спешна и адекватна медицинска помощ. Констатирани са охлузвания с кръвонасядания предимно по лявата част на тялото: ляв горен крайник - рамо, мишница, лакътна става и китка, ляв бъбрек, ляво коляно и подбедрица, охлузвания по дясното бедро и подбедрица. Тези увреждания са обратими и не са животозастрашаващи.

Видът на получените травматични увреди е показателен за наличие на свободно тяло в купето на автомобила, подвластно на инерционните сили от удара и за непоставен предпазен колан.

В хипотеза на поставен колан и при скорост от около

100 км/ч, биха се получили травми по хода на колана върху гърдите и корема, изразяващи се в силен отпечатък с охлузване и кръвонасядане по кожата и с възможни фрактури на ребра и/или гръдна кост, като и с различни по степен контузии на подлежащите вътрекоремни органи. Биха се получили и контузиите по левите горен и долен крайник. Фрактурата на дясната бедрена кост може да се причини от силното и притискане и огъване от други необезопасени тела на пътници в купето или тежки предмети. Така посочени, хипотетичните увреди са лечими и съвместими с живота.

Непосредствената причина за смъртта на И. Н. е получената несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, понесена от лицевата част на черепа. При ползването на предпазен колан не би се осъществил механизма на черепно-мозъчната травма., която и в по-лека степен би могла да доведе до фатален изход.

Съгласно приложената в делото справка от Националната здравноосигурителна каса Г.К.К. е страдал от епилепсия. Той е бил под диспансерно наблюдение с диагноза: grand mal припадъци /големи припадъци/ с малки припадъци(реtit mal). Посочената диагноза е основание да се приема, че на лицето е забранено да управлява МПС, както и да извършва редица други професионални дейности. Управление на МПС от лице с подобна диагноза се разрешава само при определени условия по преценка на лекуващия лекар.

От изслушаната САТЕ се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно: на 29.10.2014 г. около 20:10 часа на път 1-5, при движение в посока от гр.Русе към гр.Бяла в района на км 28+500 при условията на мокра пътна настилка, водачът Георги Кънчев, управляващ МПС Пежо 306 XR, с рег.№ ********, със скорост от около 28,33 m/s или 102 км/ч, с оглед действията му с органите за управление на автомобила, отклонява същия, напуска пътното платно в дясно по посоката си на движение, след което се врязва челно в крайпътно дърво.

Причина за настъпване на ПТП е избраната скорост на движение и действията на водача

Георги Кънчев с органите за управление на автомобила. Водачът е имал възможност да предотврати ПТП при условие, че се е движил със съобразена с конкретните пътни условия скорост. Констатирани са силни деформации на автомобила на предната челна част с дъговидна форма с широчина около 50-60 см, а в следствие погасената кинетична енергия дълбочината спрямо надлъжната ос е достигнала 90 см. Двигателният отсек е достигнал до вертикалната торпедна стена, деформирани и увредени са вертикалния пояс, арматурното табло, откъртени и увредени са рамките на седалките, пода на купето и др. Посочените деформации сочат на силен челен удар довел да нарушаване на цялата предна част и конструкция на купето.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.Н. и Н., от показанията на които се установява, че ищците са били в много близки отношения със сина си, с който живеели в общо домакинство. Сочат тежко да понасят загубата на сина си, която не е преодоляна и към момента.

По делото е изслушано заключение на съдебно –психиатрична експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, от което се установява, че при ищеца Т.М. е налице разстройство в адаптацията-протрахирана смесено-тревожна депресивна реакция, която е непосредствена свързана със загубата на сина му при ПТП. Острата фаза на психичната реакция е продължила около 1-2 дни, след което е бил в протрахирана депресивна реакция около 2 години. В момента е с емоционален дискомфорт и персистираща тъга, без да е налице болестно състояние. При М.И.М. е налице посттравматично стресово разстройство протрахирано страхово-тревожно депресивна реакция, пряко обусловено от загубата на сина й в резултат на ПТП. Острата фаза е продължила 2-3 дни, след което е била в протрахирана деЗ.аптивна депресивна реакция с посттравматично стресово разстройство около две години и продължава към момента със страхово-тревожни симптоми.

По делото са налице данни за извършено от страна на застрахователя плащане на обезщетение за всеки ищец на сумата от 95000лв.-главница и 7769,47лв.-обезщетение за забава за периода от 29,10,2014год. до датата на плащането -18,08,2015год./ приложени са два броя платежни нареждания с дата 18,08,2015год./. Фактът на извършено плащане не се оспорва от ищците-определение по чл.146 от ГПК в с.з. от 07,03,2016год.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.

По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира да е осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Пежо, който нарушил правилата за движение по пътищата като нарушил разпоредбата на чл. 20 ал.1 и чл.20, ал.(2) от ЗДВП като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, управлявано от него и като не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост е реализарал ПТП.

Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. За недоказано по делото съдът намира релевираното възражение за наличие на случайно деяние, тъй като по време на управление на МПС водачът Кънчев е получил епилептичен припадък. Действително се установи лицето да е било с диагноза епилепсия, но по делото липсват данни към момента на ПТП водачът да е получил подобен припадък.

Ето защо настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото З.ължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.