Решение № 156 от 14.08.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 286/2025
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 14.08.2025
- В сила
- 11.09.2025
- Състав
- Давид Любенов Сукалински
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.5 и ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а, ал.1 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а, ал.1 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.10, ал.1, т.1 · Закон за пътищата
- чл.10а, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.10а, ал.7 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. Разлог, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №
20251240200286 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, образувано е по жалба на „З.МД“ЕООД, с адрес в г.Б., у.„Б.“№1, с ЕИК*, с управител Д.М.О.-З., с адрес г.Б., у.„Т.А.“№41, е.2, ч/з адв. С.Б., против ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, притежаващ №* – издаден от А„ПИ“ при МРРБ, с който на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 и ал.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание имуществена санкция от 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.5 и ал.6 от същия закон.
С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен поради това, че същият е неправилен и незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че издадения ЕФ не съдържа всички изискуеми реквизити, а съдържащите се в него такива са неправилно посочени. Сочи се, че в настоящия случай липсва датата на издаването му, ясно и точно описание на нарушението, доколкото е посочено само, че посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС, без да е конкретизирано в коя хипотеза на цитираната норма попада това ППС, както и без да е посочено, че става въпрос за управление на ППС изобщо. Релевира се, че в атакувания ЕФ не са индивидуализирани и посочени точно нарушените разпоредби на ЗДвП, както и относимите санкционни норми от същия закон. Липсва точно и ясно описание на мястото на нарушението, като се твърди, че не е посочено, и кой е нарушителя. Излагат се съображения и за това, че оспорения ЕФ е незаконосъобразен поради това, че същият е издаден при неправилно приложение на материалния закон, касателно непропорционалност на наложената санкция. В този смисъл се цитира произнасяне на СЕС по дело С-61/23, в което е прието, че съдържащото се в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и ЕС от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на ЕП и ЕС от 27.09.2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от адм. нак. отговорност ч/з заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер и в този смисъл се иска от съда да постанови решение, с което да отмени процесния 1
ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.
В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява, процесуалният му представител депозира писмени становища. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - редовно призована, също не се явява, ч/з депозирани писмени становища процесуалния представител юрк. Р. оспорва жалбата, намира ЕФ за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрк.-ско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение.
Съдът след като обсъди събраните по делото док-ва, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 04.02.2021 г. в 13:06 часа, е установено нарушение №*, с ППС л. а. марка и модел „П..“, с рег.№*, с обща техническа допустима максим. маса 1970, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 6 D, в о.Р., по път 19 км 30+320, с посока Намаляващ клм., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.
Нарушението е установено с устройство №*, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320, при което бил издаден ЕФ №*, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от горепосочената ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 и ал.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 300.00 лева за нарушение по чл.139, ал.5 и ал.6 от същия закон.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 10.04.2025 г., а на 23.04.2025 г. е депозирана и процесната жалба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото снимков материал и писмени док-ва, които са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират пом/у си.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, и от лице, което има право и интерес да обжалва. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние – т. 1 - такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за ППС по чл.10а, ал.7; заплащането на винетната такса дава право на едно ППС да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Съгл. чл.10а, ал.1 от ЗП, винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. В зависимост от срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси се определя с наредбата по чл.10, ал.7. Съгл. чл.10а, ал.7 от ЗП, винетна такса се заплаща за следните ППС с обща техн. допустима максим. маса до или равна на 3,5 тона. Именно такова е било управляваното от жалбоподателя ППС, а именно л. а. марка и модел „П..“, с рег.№*, с обща техническа допустима максим. маса 1970, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 6 D, движещо се в о.Р., по път 19 км 30+320, с посока намаляващ клм., включен в обхвата на платената пътна мрежа, без заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от ЗП, съобразно категорията на ППС.
Съгл. чл.139, ал.6 от ЗДвП, - водачът на ППС е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, в случаите, когато такава е дължима според категорията на ППС, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Това задължение не е било изпълнено.
Съдът прие за установено извършването на описаното в оспорения ЕФ адм. нарушение.
Съгл. чл.179, ал.3 от ЗДвП, водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на 2 платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, се наказва с глоба/имуществена санкция от 300.00 лв. Именно такъв е конкретния случай, при който е предвиден фиксиран размер на имуществената санкция без възможност за индивидуализация. Наказанието е правилно определено като квалификация и размер.
Независимо от това обаче, съдът намира че ЕФ е незаконосъобразен. Това е така, защото санкционната разпоредба на чл.179, ал.3 от ЗДвП, противоречи на Правото на Общността, предвиждайки фиксиран размер на глоба/имуществена санкция, без да държи сметка за принципа на съразмерността. В този смисъл чл.179, ал.3 от ЗДвП, е в противоречие с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г., където е прогласен принципа на съразмерността.
С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. (образувано по отправено от АС-Х. преюдициално запитване) е разгледан въпросът за съответствие на националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на р-ра на таксата за ползване на пътната инфраструктура с принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и ЕС от 17.06.1999 г. относно таксуването на ПС за използване на пътни инфраструктури. Съгласно изречение последно от цитираната норма установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на р-ра на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Съдът изрично е посочил, че в случая чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300.00 лв., 1`800.00 лв. или 2`500.00 лв., като освен това ЗДвП, не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от хар-ра или тежестта на извършеното нарушение. Т.е. националната ни система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и, както следва от чл.189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. При това нормативно положение съдът е заключил, че тази система от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22.03.2017 г., E.-T. и S.-G., C-497/15 и C498/15, EU: C:
2017: 229).
По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че чл.9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от адм. нак. отговорност ч/з заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Тук е мястото да се посочи, че макар и държавите членки да са компетентни да изберат средствата, в това число санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно им изпълнение от страна на водачите, то всяка една 3 държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, м/у национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат. В този смисъл националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В този смисъл, принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор м/у няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.