Определение № 465 от 16.06.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. гр. Добрич, 16.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500277 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадени от В. Н. В. с ЕГН ********** от гр. Г.Т., въззивна жалба с вх.

№ 593/04.03.2025г., съдържаща и частна жалба, срещу решение № 12 от 14.02.2025г. по гр.д.№ 200/2024г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.

С обжалваното решение № 12 от 14.02.2025г., поправено с решение № 20/27.02.2025г., по гр.д.№ 200/2024г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево е отхвърлен предявеният от В. Н. В. с ЕГН ********** от гр. Г.Т., против кооперация „Демокрация“ с ЕИК 834003178, гр. Генерал Тошево, ул.

„В. Априлов“ № 8, ет.3, иск с правно основание чл. 58, ал. 1 от ЗК, в частта за отмяна като незаконосъобразни и неправилни на решенията от № 1 до № 6 вкл., взети по т.1 от дневния ред на Общо събрание на кооперация „Демокрация“ от 27.04.2024г., а именно „Вземане на решение за прекратяване на членствени правоотношения с член-кооператори, включително за изключване на член-кооператори. Утвърждаване решенията на УС за приемане на член-кооператори“, като неоснователен и недоказан.

В решението е обективирано и определение, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от В. Н. В. против кооперация „Демокрация“ иск с правно основание чл. 58, ал. 1 от ЗК за отмяна като незаконосъобразни и неправилни на решение № 7 и № 8 по т.1 от дневния ред и на решение № 9 по т.2 от дневния ред на Общо събрание на кооперация „Демокрация“ от 27.04.2024г., а именно „Вземане на решение за търсене на имуществена отговорност за нанесени вреди на кооперацията от В.

Н. В., в качеството му на бивш председател на кооперация „Демокрация“, поради нарушаване на изискванията на устава и закона, и злоупотреба с доверието“, поради липса на правен интерес от оспорване на решението от ищеца В. Н. В..

1

С определение № 422/30.05.2025г. въззивният съд е оставил без движение искова молба вх.№ 1361/13.05.2024г. и е дал указания на ищеца В.

Н. В. в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба, с препис за насрещната страна, да отстрани нередовността на исковата молба, като: формулира конкретен петитум по иска за отмяна на решенията на общото събрание от 27.04.2024г. по т. 1 от дневния ред, който да е в съответствие с изложените в исковата обстоятелства за незаконосъобразност на решението за изключване на В. Н. В. като членкооператор и ясно да заяви дали искането му е за отмяна на решение с № 6 от протокола от общото събрание по т. 1 от дневния ред, с което той е изключен като член-кооператор, или, ако искането му е за отмяна на всички решения от № 1 до № 8 от протокола по т. 1 от дневния ред, да заяви това изрично с формулиран петитум и да изложи конкретни обстоятелства за незаконосъобразност на решенията за изключване на другите членкооператори (решенията по т. 1-5, 7 и 8 от протокола), като ги посочи поименно и обоснове правния си интерес от оспорването на тези решения.

С писмена молба с вх.№3796/06.06.2025г. В. Н. В. е отстранил нередовността на исковата си молба, като е пояснил, че искът е предявен за отмяна като незаконосъобразни на решение № 6 по протокол от общото събрание от 27.04.2024г. по т. 1 от дневния ред и по т. 2 от дневния ред.

Преди да даде ход на въззивната жалба с вх.№ 593/04.03.2025г. срещу решение № 12 от 14.02.2025г. по гр.д.№ 200/2024г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, въззивният съд следва да постави на разглеждане съдържащата се в нея частна жалба срещу решението с характер на определение, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от В. Н. В. против кооперация „Демокрация“ иск с правно основание чл. 58, ал. 1 от ЗК за отмяна като незаконосъобразни и неправилни на решение № 7 и № 8 по т.1 от дневния ред и на решение № 9 по т.2 от дневния ред на Общо събрание на кооперация „Демокрация“ от 27.04.2024г.

Това е необходимо, защото при евентуална отмяна на прекратителното определение делото следва да бъде върнато на районния съд за произнасяне по същество по исковете, които е приел за недопустими, респективно постановеното в тази част решение би подлежало на въззивно обжалване и евентуално постъпилата жалба би подлежала на разглеждане в едно производство с въззивна жалба с вх.№ 593/04.03.2025г.

Частната жалба срещу прекратителната част от решението е подадена от легитимирана страна в указания от съда двуседмичен срок и по правилото на чл. 62, ал. 3 от ГПК е допустима.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на акта в прекратителната му част, който бил постановен при пълно възприемане позицията на ответника по делото, без мотиви и без обсъждане на доводите на ищеца. Така едностранчиво съдът приел, че щом като ищецът бил изключен с решение № 6 по т. 1 от протокола, то за него липсвал правен интерес да 2 обжалва останалите решения на общото събрание, защото вече нямал качеството на член – кооператор. Жалбоподателят изразява несъгласие с този извод на съда, като поддържа, че щом законодателят е предвидил възможност решенията на общото събрание за изключване на член – кооператор да бъдат обжалвани и ищецът се е възползвал от тази възможност, то решението за изключване не е влязло в сила и до приключване на настоящото дело с окончателен съдебен акт, в зависимост от това дали същото е позитивно или не за ищеца, същият има качеството на член – кооператор, съответно и възможност да оспорва решенията на общото събрание. По същия начин стоял въпросът и с правния интерес от обжалването на решението по т. 2 от протокола, за което отново без никакви собствени съждения и доводи районният съд приел, че липсва такъв и производството по този иск е прекратено. В жалбата е застъпено поддържаното и в първата инстанция, че тъй като с определение № 170/23.05.2024г. на ГТРС по реда на чл. 61 от ЗК е спряно действието на оспорените решения по т. 1 и т. 2 от дневния ред на общото събрание, изключеният член-кооператор (с решението по т. 1) е легитимиран да атакува по реда на чл. 58 от ЗК решения на общото събрание на кооперацията, взети по време на висящността на производството по чл. 58 от ЗК, с предмет законосъобразността на решението за изключването му като член-кооператор. Предвид постановеното спиране на изпълнението на решението на общото събрание за изключването му като член-кооператор, същият продължавал да упражнява права, както и да бъде адресат на задължения, произтичащи от качеството му на такъв. Противно приетото от ГТРС на практика означавало, че решенията, приети от общото събрание, след решението за изключване на ищеца, не подлежали на оспорване, което било в противоречие на разпоредбата на чл. 58 от ЗК. Настоява се за отмяна на определението и уважаване на иска в тази част.

Насрещната страна в отговор по жалбата счита същата за неоснователна, а прекратяването на производството за законосъобразно. Застъпено е, че ищецът няма правен интерес да оспорва по съдебен ред решенията с № 1 - 5, 7 и 8 от протокола по т. 1 от дневния ред, тъй като не може да предявява от свое име чужди права пред съда. Подробно са развити доводите, наведени и пред районния съд за недопустимост на иска за оспорване на решението на общото събрание по т. 2 от дневния ред, поради отпадане на процесуалната легитимация на ищеца с факта на изключването му като член-кооператор с предходното решение под № 6 от протокола по т. 1 от дневния ред на същото общо събрание. Поддържа се, че това решение е прието след изключването на ищеца като член-кооператор и преди влизане в сила на определението по чл.

61 от ЗК, поради което ищецът, който вече нямал качеството на членкооператор, нямал и право да го оспорва.

Обжалваният съдебен акт за частично прекратяване на производството по делото е отчасти недопустим и отчасти неправилен по следните съображения:

Определението е постановено по непредявен иск за отмяна на 3 решенията на общото събрание с № 7 и № 8 по протокола по т. 1 от дневния ред. Ищецът изрично е пояснил с писмената си молба с вх.

№3796/06.06.2025г., че предявява иск за отмяна като незаконосъобразно само решение под № 6 по протокол от общото събрание от 27.04.2024г. по т. 1 от дневния ред, но не претендира, както и няма правен интерес от това, за отмяна на решенията под № 7 и № 8 от протокола по т. 1 от дневния ред. Като постановено по непредявен иск, в тази част определението е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

В другата му част – в която районният съд е приел, че ищецът не е активно легитимиран да претендира отмяна на решението по т. 2 от дневния ред, с което общото събрание е приело да бъде търсена имуществена отговорност за нанесени вреди на кооперацията от ищеца В. Н. В. като бивш неин председател, определението е незаконосъобразно. Цитираното и от двете страни по спора решение № 83/24.07.2015г. на ВКС по т.д. № 924/2014г., I т.о., всъщност обсъжда различна хипотеза – легитимирани ли са да искат отмяна на решения на общото събрание по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗК член кооператори, които към момента на постановяване атакуваните решения са изключени като такива, решението за изключването им е предмет на атакуване с иск по чл. 58 от ЗК, а изпълнението на решението за изключването им е спряно, на основание чл. 61 от ЗК, като е прието, че когато изключеният членкооператор е оспорил решението за изключването му с иск по чл. 58 от ЗК и по негово искане действието на това решение е спряно по реда на чл. 61 от ЗК, този член-кооператор има право да оспори по съдебен ред взетите от следващо общо събрание решения, ако заседанието е проведено преди приключване на делото по оспорване на изключването му, защото предвид постановеното спиране на изпълнението на решението на общото събрание за изключването му като член-кооператор, същият продължава да упражнява права, както и да бъде адресат на задължения, произтичащи от качеството му на такъв. Настоящият случай е различен – ищецът, като член-кооператор (това му качество не е оспорено), има право да оспори с иск по чл. 58 от ЗК всички засягащи го решения на общото събрание от заседанието на 27.04.2024г., вкл. тези, следващи решението по т. 1 за неговото изключване, ако и те да са приети преди влизане в сила на определението по чл. 61 от ЗК. Практически не е възможно постановяване и влизане в сила на определение по чл. 61 от ЗК преди решенията, взети на заседанието от 27.04.2024г., на което ищецът е изключен като член-кооператор. Да се приеме противното, а именно, че тъй като решението по т. 2 от дневния ред е прието след оспореното с иск решение за изключване на ищеца като член-кооператор по т. 1, чието действие е спряно, но преди влизане в сила на определението по чл. 61 от ЗК, то ищецът няма право да го оспори с иск, означава решението по т. 2 от дневния ред да е необжалваемо по съдебен ред, тъй като интерес от неговото оспорване на практика има само ищецът. Подобно тълкуване би лишило неправомерно изключения член-кооператор от правото му да атакува незаконосъобразните решение на общото събрание пред съд. В тази насока - решение № 4

188/05.12.2018г. на ВКС по т. д. № 2309/2017г., I т. о., решение № 46/22.04.2010г. на ВКС по т. д. № 500/2009г., II т. о. В конкретния случай с определение № 170/23.05.2024г. на ГТРС по реда на чл. 61 от ЗК е спряно действието на оспорените решения по т. 1 и т. 2 от дневния ред на общото събрание. Обезпечението по чл. 61 о т ЗК касае вътрешните отношения в кооперацията, засяга всички решения на общото събрание. Последицата от тази мярка е, че няма да се изпълняват и съобразяват спрените решения, предмет на иска по чл. 58 от ЗК, а обстоятелствата, до които се отнасят тези решения, ще се считат в дейността на кооперацията за ненастъпили, съответно непроменени. Определението по чл. 61 от ЗК е задължително за органите на кооперацията и за член-кооператорите до окончателното разрешаване на спора в производството, по което то е постановено. Ако действието на обжалваното решение не е спряно по чл. 61 о т ЗК, то същото следва да се съблюдава в отношенията между член-кооператорите, а ако със съдебното решение то бъде отменено, се възстановява предишната уредба на същите отношения, считано от влизане в сила на решението по чл. 58 о т ЗК. В този смисъл - решение № 158/13.08.2018г. на ВКС по гр. д. № 3246/2017г., IV г.о., решение № 105/24.06.2013г. на ВКС по гр. д. № 942/2012г., I т.о., решение № 162/15.03.2016г. на ВКС по т. д. № 1855/2014г., II т.о.).