Решение № 930 от 07.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. Бургас, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20242100501650 по описа за 2024 година

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 6726 от 04.10.2024г. на длъжника Б. Х. К., ЕГН:

**********, със адрес: *****, подадена чрез пълномощника му адв. Маргарита Александрова- БАК против разпореждане от 16.09.2024 г. по изп.д. № 608/2014г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 на КЧСИ, с район на действие – БОС, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, по съображения, че не е налице настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В жалбата се твърди, че тъй като в периода от 10.07.2018 г. до 17.03.2021 г., както и в периода от 17.03.2021г. до 15.05.2024г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия са настъпили условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Заявява, че вземането е перемпирано независимо, че в този период съдебният изпълнител е издал удостоверение по искане на взискателя и, че взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи, който не е извършен, по съображения, че издаването на съдебно удостоверение, молбата за опис на движими вещи и насрочването на опис не представляват изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06/2015г. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, както и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски по делото. В жалбата е направено и искане за спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК.

1

В предоставения срок по чл. 436, ал. 3 взискателят „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД е депозирал възражение, в което е изразил становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че не са налице предпоставките на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с мотив, че като взискател е депозирал редовно в изпълнителното производството и въз основа на тях са извършвани изпълнителни действия, водещи до прекъсване на настъпването на условията по горепосочената разпоредба. Позовавайки се на съдебна практика заявява, че доброволното изпълнение, извършено от длъжника, когато е прието от взискателя също води отлагане перемцията, поради което непредприемането на активни действия за принудително изпълнение в двугодишен период, в който длъжникът изпълнява не е предпоставка за настъпване на условията за перемцията. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

На основание чл. 436, ал. 3, изр. второ от ГПК по делото е депозирано становище съдебният изпълнител, в което са посочени хронологично всички извършени по делото действия, като се излагат съображения за неоснователност на жалбата, с искане съдът да я остави без уважение. Акцентира се, че ЧСИ длъжникът не е отчел разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците. Представя преписката по изпълнителното дело.

След извършена служебна проверка съдът намира, че частната жалба е подадена в законовия срок от лице, имащо право на жалба против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. второ от ГПК и отговаря на изискванията на закона. По същество от фактическа страна, съдът намира следното:

От данните по приложеното изп.дело № 608/2014г. на ЧСИ Илко Бакалов , с рег. № 705 на КЧСИ, с район на действие – БОС, се установява, че същото е образувано на 28.11.2014г. по молба на взискателя „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД за принудително събиране на вземанията към длъжника Б. Х. К. по изпълнителен лист от 06.10.2014г. по ч. гр.д. № 5602/2014г. по описа на БРС за сумата от 526.25лв. - главница , сумата от 39.73лв.- изтекли лихви, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2014г. до изплащането й, както и сумата от 325лв. – разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

Видно е, че ЧСИ е извършил справки относно имущественото и семейното състояние на длъжника, изискана е информация относно негови публични задължения, като е изпратено уведомление до длъжника за образуваното срещу него изпълнително дело. На 09.01.2015г. ЧСИ е изпратил съобщение до Сектор „Пътна полиция“ –Бургас, въз основа на което на 13.01.2015г. е наложен запор върху МПС-та на длъжника. Впоследствие на 25.03.2015г. 13.05.2015г. и 27.04.2014г. са изпратени съобщения за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника в различни банки, като от „Райфайзен банк /България/“ ЕАД е върнат отговор, че има наложени предходни запори и по сметката на длъжника няма достатъчна наличност.

С молба от 26.02.2016г. взискателят е поискал налагане на възбрана и опис върху 2 недвижимо имущество, собственост на длъжника, като възбраната върху е наложена с постановление на ЧСИ от 24.11.2016г.

Междувременно, въз основа на молба от 07.04.2016г. на взискателя са изпратени запорни съобщения до още няколко банки за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. С последваща молба от 06.06.2014г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка за банковите сметки на длъжника във всички банки на територията на Р.България.

С постановление от 08.12.2016г. на основание чл.456 от ГПК съдебният изпълнител е присъединил за принудително събиране и вземанията на същия взискател по изпълнителен лист от 06.11.2007г., издаден по ч.гр.д. 2113/2007г. по описа на РС-Бургас, по който е образувано изп.д.№ 575/2007г. на ЧСИ д-р Росица Стоянова

На 20.07.2017г. съдебният изпълнител е изпратил съобщение до длъжника за принудително изпълнение, изразяващо се в насрочване на извършване на опис на 11.08.2017г. от 10.30 часа, като видно от направеното отбелязване съобщението му е връчено на 21.07.2017г. при отказ при условията на чл. 44, ал. 1 от ГПК.

На 10.07.2018г. съдебният изпълнител е изпратил искане до СВ-Бургас за вписване на възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот на длъжника.

Въз основа на съдебно удостоверение, издадено от РС-Бургас от 17.07.2019г. от съдебният изпълнител е поискано да издаде удостоверение за това дали „ВиК“ ЕАД е конституиран като взискател по изп.д. № 556/2017г. и по изп.д. № 608/2014г., срещу кой длъжник са образувани двете дела и дали по тях има присъединени на основание чл. 456 от ГПК взискатели.

С молба от 11.12.2020г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насрочи опис на движимите вещи на длъжника, както и същият да бъде уведомен за размера на дълга.

На 17.03.2021г. съдебният изпълнител е изпратил до „Банка ДСК“ ЕАД и до „Пайнетикс“ АД за налагане на запор по всички банкови сметки на длъжника до размера на дълга, като същевременно на същата дата са изпратени и съобщения до длъжника за налагане на запор и за насрочване на опис на движимите му вещи, които няма данни да са му връчени.

На 22.03.2021г. е постъпил отговор от„Пайнетикс“ АД, че длъжникът има открита платежна сметка, по нея няма парична сума, като считано от 18.03.2021г. всички негови платежни сметки са запорирани. На 26.03.2021г. е постъпил отговор от „Банка ДСК“ ЕАД, че запорът е наложен върху сметките на длъжника, но върху вземанията му по тях има и други претенции, за които са наложени следните запори до 01.05.2020г. : по договор за залог в полза на„Банка ДСК“ ЕАД, изпълнителни дела № 667/2011г. и № 666/2011г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев, по изп.д. № 556/2017г. по описа на ЧСИ Илко Бакалов и по изп.д.№ 575/2007г. по описа на ЧСИ д-р Росица Стоянова, а запорите, наложени след 01.05.2020г. са по изп.д. № 419/2020г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова

С последваща молба от 27.10.2022г. взискателят е поискал насрочване на нова дата за 3 извършване на опис на движимите вещи на длъжника и уведомяването му за размера на дълга. С молба от 15.05.2024г. взискателят е поискал извършване на справка оъ НАП и регистъра на БНБ и при наличие на банкови сметки, трудов договор /пенсия, недвижим имот, МПС да бъде наложен запор/възбрана върху тях.

На 19.07.2024г. е постъпило възражение от длъжника до ЧСИ с искане за издаване на акт за констатиране на настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С обжалваното разпореждане от 16.09.2024г. съдебният изпълнител като е счел, че не е настъпила перемпция и, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Така постановено, настоящата инстанция намира обжалваното постановление за незаконосъобразно, по следните съображения:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

По въпроса кои са изпълнителните действия, които взискателят следва да извършва, за да поддържа висящността на изпълнителното производство в рамките на законовия двугодишен период, за да не допуска перемпиране на вземането си, е дадено разяснение в същото ТР, като тези действия са неизчерпателно посочени: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено също и, че не са изпълнителни действия /в т.ч. и не прекъсват давността/ образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая, от данните по изпълнителното дело се установява, че в рамките на двугодишния законов срок, чието течение е съобразено с временния мораториум, предвиден в чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020г./, считано от наложената на 10.07.2018г. възбрана върху недвижимо имущество на длъжника, взискателят е бездействал и не е поискал от ЧСИ да предприеме каквито и да е изпълнителни действия за принудително изпълнение на вземането си. Тъй като до обявяване на извънредното положение предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не са били налице, перемпцията е настъпила на 17.09.2020 г., доколкото срокът съгласно чл. 3 от ЗМДПВИППП е удължен два месеца и седем дни за срока на действието на закона. Постъпилата впоследствие на 11.12.2020г. молба от взискателя с искане за насрочване на опис на движими вещи е подадена след изтичане на двугодишния срок от последното изпълнително действие – 4

10.07.2018г., изчислен при съобразяване на чл. 3 от ЗМДВИППП. Независимо от това следва да се има предвид, че за разлика извършване на описа, само по себе си насрочването му от съдебния изпълнител, чрез изпращане на съобщение до длъжника не представлява изпълнително действие и не води до прекъсване на срока за перемпиране на вземането, още повече, че в случая нито един от насрочените описи по делото не е осъществен. Не е изпълнително действие и издаденото на 17.07.2019г. съдебно удостоверение, тъй като същото не води до осъществяване на способ за принудително изпълнение. Що се касае до доводите на взискателя, че доброволното изпълнение, извършено от длъжника, когато е прието от взискателя също води отлагане перемцията, макар и да са верни, в случая тези доводи са неприложими, доколкото нито се твърди, нито има данни за каквото и да е извършено от длъжника доброволно изпълнение в хода на изпълнителното производство.

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6840b4c8-ae37-4eac-a351-181f6118a787