Присъда № 9 от 09.07.2026, Районен съд - Пещера

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 9/09.07.2026г. по н.ч.х.д. № 46/2026г. на РС-Пещера.

С частна тъжба А. Д. е обвинил подсъдимата Е. Г. П., че в периода от 06.12.2025 г. до 08.03.2026 г., в гр. Пещера, при условията на продължавано престъпление, е осуетила изпълнението на съдебно Определение № 616/03.12.2025 г. по гр. д. № 827/2025 г. по описа на Районен съд – Пещера, относно личните контакти на бащата с малолетното им дете Г. А.

Д., като на посочените в тъжбата дати отказвала да предаде детето за времето от 09,00 до 18,00 часа за осъществяване на определения режим на лични отношения, изрично предвиден „без присъствието на майката“.

Конкретните прояви на подсъдимата са описани подробно в частната тъжба, като се изразяват в това, че на 06.12.2025г., 07.12.2025г., 17.01.2026г.., 18.01.2026г., 07.02.2026г., 08.02.2026г., 07.03.2026г. и 08.03.2026г. тя не е предала детето на бащата за осъществяване на определения режим без нейно присъствие, като му е предлагала да осъществява контактите единствено в нейно присъствие и в жилището й, а на последната дата е отказала да предаде детето, въпреки присъствието на полицейски служитЕ..

С оглед особеностите на производството от частен характер, квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение на съда, решаващ делото. Посочената от тъжителя квалификация на престъплението по н.ч.х. дело не е задължителна за съда – Решение № 443 от 10.08.1970 г. по н.д. № 405/1970г., II н.о. Съдът е длъжен да опредЕ. правилната квалификация на деянието въз основа на изложените в тъжбата фактически обстоятелства и установеното по делото – Решение № 849/1957г., II н.о. Ако дадената от тъжителя правна квалификация е неправилна, съдът може да я поправи, но не може да квалифицира други факти, извън тези, които са вменени на подсъдимия – Решение № 652/1957 г., II н.о.В този контекст настоящият състав намира, че посочените в тъжбата и установени по делото обстоятелства сочат на обвинение за престъпление по чл. 182, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание частният тъжител, чрез повереника си, моли съда да постанови осъдителна присъда.

Защитникът на подсъдимата пледира за невиновността й, като поддържа, че поведението й е било обусловено от малката възраст и временното боледуване на детето, както и от обстоятелствата, свързани с възможността бащата самостоятелно да полага грижи за него, а алтернативно пледира за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК поради малозначителност на деянието.

Подсъдимата Е. П. се възползва от предоставеното й от закона право да дава обяснения. Тя признава, че не е предавала детето на бащата без нейно присъствие, но поддържа, че е осигурявала възможност той да осъществява лични контакти с него в нейно присъствие. Сочи като причини малката възраст на детето, неговото временно боледуване в част от инкриминираните дни, опасенията си относно способността на бащата да полага самостоятелни грижи за него, както и опасенията си във връзка с възможно извеждане на детето извън страната. Подсъдимата сочи също, че още на 15.12.2025 г. е поискала изменение на постановените привременни мерки, като е настоявала личните контакти да се осъществяват в нейно присъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на правилата на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

С Определение № 616/03.12.2025 г. по гр. д. № 827/2025 г. по описа на Районен съд – Пещера са били определени привременни мерки, съгласно които бащата А. Д. има право да осъществява лични отношения с детето си Г. А. Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09,00 до 18,00 часа, без присъствието на майката. Подсъдимата е била страна в 1 производството и е знаела съдържанието на постановените мерки. Независимо от това, на инкриминираните дати тя не е предавала детето на бащата за осъществяване на определения режим без нейно присъствие, а е настоявала той да осъществява контактите единствено в нейно присъствие и в жилището й. Същевременно още на 15.12.2025 г. подсъдимата е депозирала молба с вх. № 7573/15.12.2025 г. по гр. д. № 827/2025 г., с която е поискала изменение на привременните мерки именно в тази част, като е поддържала, че поради малката възраст на детето – родено на 22.01.2025 г. – контактите с бащата следва да се осъществяват в нейно присъствие. Впоследствие, с Протокол № 97/18.03.2026 г. по същото гражданско дело, съдът е изменил режима на лични отношения, като е опредЕ.л контактите между бащата и детето да се осъществяват в присъствието на майката. По този начин именно редът, който подсъдимата фактически е следвала през инкриминирания период, е възприет впоследствие от гражданския съд като действащ режим.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните доказателства:

Показанията на свидетЕ.те П. М. М., С. М. Г., К. Г. С., В. П. П., К. В. Р., Г. П. П. и А.

А. М., обясненията на подсъдимата Е. П., акта за раждане на Г. А. Д.; исковата молба от Е.

П.; отговора на исковата молба и насрещния иск от А. Д.; Определение № 581/18.11.2025 г. по гр. д. № 827/2025 г.; Определение № 616/03.12.2025 г. по гр. д. № 827/2025 г.; Писмо рег.

№ 315000-6759/15.12.2025 г. от РУ – Пещера до адв. Д.; Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.01.2026 г.; писмата от А. Д. по гр. д. № 827/2025 г.; протокола за предупреждение от 07.03.2026 г.; справката за съдимост и характеристичната справка на Е. Г. П.; заверените преписи от материалите по прокурорска преписка вх. № 8014/2025 г. по описа на РП – Пазарджик; заверените преписи от материалите по пр.пр. вх.

№ 7438/2025 г.; трите екранни снимки от мобилна кореспонденция на английски език;

Удостоверение рег. № 536400-9066/23.01.2026 г.; Протокол № 97/18.03.2026 г. по гр. д. № 827/2025 г.; социалния доклад от 05.12.2025 г.; протокола от гр. д. № 827/2025 г. и нотариалната декларация от Е. П..

С приоритет следва да бъдат обсъдени първичните доказателства, сред които показанията на преките свидетЕ. на инкриминираните прояви.

СвидетЕ.те П. М. и Г. П. възпроизвеждат посещението на полицейски екип на 08.02.2026 г. и по същество потвърждават, че подсъдимата е заявила, че бащата може да види детето единствено в нейно присъствие. Св. М. сочи, че подсъдимата е заявила, че детето може да бъде видяно в жилището й, но няма да бъде дадено на бащата за самостоятелен контакт. Св. П. също потвърждава, че тя е отказала детето да бъде взето извън жилището. И двамата свидетЕ. обаче не установяват по категоричен начин наличие на обективни признаци на временно боледуване на детето, като изрично посочват, че не могат да направят медицинска преценка.

Показанията на С. Г. и К. С. касаят посещението на 08.03.2026 г. и са съществени за установяване на поведението на подсъдимата именно на тази дата. И двамата свидетЕ. потвърждават, че тя е отказала да предаде детето без нейно присъствие, като е допуснала бащата да го види за кратко в жилището. И двамата сочат, че детето не им е изглеждало болно. От показанията им се установява и че подсъдимата първоначално ги е поканила да се качат с бащата в жилището, за да осъществи той контакт с детето, но е настоявала той да не остава сам с него. Показанията им не подкрепят твърдението на подсъдимата за насилствено влизане в жилището, но същевременно потвърждават основния факт, че тя не е била съгласна детето да бъде предадено на бащата за самостоятелно осъществяване на режима.

СвидетЕ.те В. П. и К. Р. потвърждават посещенията на полицейски екипи по сигнали на бащата и общата фактическа картина – той се е явявал с твърдението, че има право да вземе детето съобразно съдебния акт, а подсъдимата е предлагала контакт в нейно присъствие. Свид. П. сочи, че при едно от посещенията подсъдимата е представила 2 болничен лист за детето, а и двамата свидетЕ. подчертават, че в различните случаи са давани предупреждения относно изпълнението на съдебния акт. Техните показания са поограничени поради неточните им спомени за конкретните дати, поради което съдът ги кредитира в частта относно общата фактическа обстановка, но не ги използва като единствен източник за установяване на конкретно деяние на конкретна дата.

Показанията на св. А. М. следва да бъдат преценени с необходимата критичност, доколкото свидетелят е близък на семейството на подсъдимата и значителна част от сведенията му относно отношенията между страните са получени от самата нея или от нейни близки. В същото време той лично е присъствал в жилището на подсъдимата при едно от посещенията на бащата и потвърждава, че детето е било малко и че подсъдимата е изтъквала като причина за отказа временното му боледуване и опасенията си относно възможността бащата сам да полага грижи за него. Свидетелят сочи и конкретни признаци на неразположение на детето – хрема, кашлица и данни за температура. Тези негови показания се ценят съвкупно с представените медицински документи, а не изолирано.

Обясненията на подсъдимата Е. П. следва да бъдат кредитирани в частта, в която се подкрепят от останалите доказателства. Тя последователно признава основния факт, че не е предоставяла детето на бащата без нейно присъствие. Същевременно сочи конкретни обстоятелства, които обясняват мотивите за поведението й – изключително малката възраст на детето, неговото временно боледуване през част от периода, нейните опасения относно способността на бащата да полага самостоятелни грижи и подадената още на 15.12.2025 г. молба за изменение на режима.

При преценката на всички тези доказателства съдът намира за установено по несъмнен начин, че подсъдимата съзнателно не е изпълнила първоначално определения режим в частта, в която бащата е имал право на лични контакти с детето без нейно присъствие. Този извод се налага и от приложимата съдебна практика. С Тълкувателно решение № 22 от 20.04.1983 г. по н.д. № 23/1983 г., ОСНК на ВС, е прието, че съдебни актове, с които се определят привременни мерки относно упражняването на родителски права и личните контакти между родитЕ. и деца, попадат в приложното поле на чл. 182, ал. 2 НК. В този смисъл е и практиката на съдилищата, според която привременните мерки, макар да нямат сила на присъдено нещо и да подлежат на изменение, имат изпълнителна сила до изменението им. Такъв извод е възприет и в практиката на Районен съд – Пазарджик по НЧХД № 368/2021 г., както и в последващата съдебна практика. Същевременно Решение № 212/24.10.2018 г. по н.д. № 848/2018 г., II н.о. на ВКС, прави разграничение между двете форми на изпълнителното деяние по чл. 182, ал. 2 НК – „не изпълнява“ и „по какъвто и да е начин осуетява изпълнението“, като при първата е достатъчно фактическото недопускане на правоимащия да осъществи определения режим, докато при ***та се създава обстановка, съпроводена със спънки, за да не може решението да бъде изпълнено.

В настоящия случай обаче съдът не намира основание да пренебрегне обстоятелството, че поведението на подсъдимата е било обусловено не от намерение да прекъсне или трайно да осуети отношенията между бащата и детето, а от конкретната й преценка, че контактите следва да се осъществяват в нейно присъствие. Тази преценка сама по себе си не е могла да замести действащото към съответния момент съдебно определение.

Докато Определение № 616/03.12.2025 г. е било в сила, подсъдимата е била длъжна да се съобразява с него. Препоръките в социалния доклад не са могли сами по себе си да изменят съдебно определения режим, нито са могли да поставят подсъдимата в положението сама да избира коя част от съдебния акт да изпълнява. В този смисъл съдът приема, че формално поведението й е било противоправно.

Същевременно обаче доказателствата установяват специфичен фактически контекст, който съществено намалява степента на обществена опасност на извършеното.

На първо място, детето е било в изключително ниска възраст – родено на 3

22.01.2025г., поради което към началото на инкриминирания период е било на по-малко от една година.

На второ място, по отношение на част от инкриминираните дати са налице данни за временно боледуване на детето. Това обстоятелство не се приема като общо, безусловно и самостоятелно право на подсъдимата едностранно да изменя съдебния режим. Когато обаче временното боледуване е подкрепено от медицински данни и се съпостави с възрастта на детето, то е обективно обстоятелство, което следва да бъде отчетено при преценката на конкретното поведение, неговата обществена опасност и отношението на подсъдимата към защитавания от нормата правен ред. Именно такъв конкретен подход към интересите на детето при преценка на поведението по чл. 182, ал. 2 НК се среща и в съдебната практика.