Решение № 409 от 27.12.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Перник, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20241700100380 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 124, ал.1 ГПК – предявен е отрицателен установителен иск. Предявен е и насрещен иск, който е с правно основание чл. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

По съображения изложени в исковата молба ЕТ „Т. Д.“, представляван от Т. П. Д., чрез адвокат А. С., моли да бъде признато за установено, че не дължи сумата 33102,49лв., в това число главница и лихви за забава /която е размер към 01. 03. 2018г./ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, произтичаща от договор за потребителски кредит № ***, сключен между ЕТ и „УниКредит Булбанк“ АД и прехвърлена на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с договор за цесия от 01. 03. 2018г., тъй като сумата е погасена по давност.

Поддържа иска си и в съдебно заседание на 26. 11. 2024г., чрез адвокат С.. Моли да й бъдат присъдените направените по делото разноски.

Насрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт К. А., е депозирала писмен отговор и насрещен иск срещу ЕТ „Т.

Д.“, представляван от Т. П. Д.. Счита, че предявения иск е недопустим, като по този довод съдът се е произнесъл с определение № 732 / 14. 10. 2024г., а по същество оспорва, че вземането е погасено по давност.

1

По съображения изложени в насрещния иск, моли да се признае за установено, че ЕТ „Т. Д.“, представляван от Т. П. Д., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, произтичащи от договор за потребителски кредит № ***, Анекс 1 от 19. 03. 2010г., Анекс 2 от 18. 05. 2011г. и Анекс 3 от 29. 10. 2014г.., сключен между ЕТ и „УниКредит Булбанк“ АД и прехвърлени на Агенция за събиране на вземания ЕАД, с договор за цесия от 01. 03. 2018г., следните суми :

-5130,75лв. – главница;

-26960,66лв. – договорна /възнаградителна/ лихва;

-21057,21лв. лихва /обезщетение/ за забава, за периода от 06.11.2017г. до 01.08.2024г. /датата на депозиране на исковата молба/;

-законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск окончателното й изплащане, като ЕТ бъде осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД тези суми.

Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Поддържа насрещния си иск чрез писмено становище депозирано за съдебно заседание на 26. 11. 2024г. от юрисконсулт И.Ф..

ЕТ „Т. Д.“, представлявано от Т. П. Д., чрез адвокат С. е депозирал писмен отговор, с който оспорва насрещния иск като неоснователен и недоказан и моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Поддържа писмения си отговор и в съдебно заседание на 26. 11. 2024г., чрез адвокат С. и моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Юрисконсулт И.Ф., с писменото си становище е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Адвокат С. е изразила становище, че възражението за прекомерност на адвокатските й възнаграждения е неоснователно, тъй като и двете са в минималния размер по НМРАВ.

Същата поддържа иска си и оспорва насрещния иск и по съображения, изложени в писмена защита. В нея с оглед новостановената съдебна практика Тълкувателно решение № 3/2023г. от 21. 11. 2024г., постановено по тълкувателно дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, счита, че последните три вноски в общ размер на 308,75лв. само не са погасени по давност.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото 2 доказателства по реда на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното :

Съдът с определение № 732 от 14. 10. 2024г., е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че Т. П. Д., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № ***, Анекс 1 от 19. 03. 2010г., Анекс 2 от 18. 05.

2011г. и Анекс 3 от 29. 10. 2014г., сключен между ЕТ „Т. Д.“ и „УниКредит Булбанк“ АД и впоследствие прехвърлени от банката на Агенция за събиране на вземания ЕАД, с договор за цесия от 01. 03. 2018г.

Със същото определение е указал на страните, че размерът на вземанията се установява, със заключение на съдебно – счетоводна експертиза, но такава не е поискана от никоя от страните.

По делото не е представен договор за потребителски кредит № ***, но между страните не се спори, че такъв е бил сключен, като въз основа на него на ЕТ „Т. Д.“ й е бил отпуснат кредит. Условията по договора са били преуреждани с три споразумения между страните - от 22. 08. 2012г., от 08. 02.

2013г. и от 03. 04. 2013г., както и с три анекса - Анекс 1 от 19. 03. 2010г., Анекс 2 от 18. 05. 2011г. и Анекс 3 от 29. 10. 2014г. Анекс 3 от 29. 10. 2014г.

Последен е Анекс 3 от 29. 10. 2014г. и той урежда окончателно отношенията между страните. От него се установява, че разрешеният и усвоен кредит е в размер на 89000лв., като от него са погасени 82250,25лв. От т.7 към него, е видно, че дължимите суми следва да изплатят за срок на 60 месечни погасителни вноски, от които :

За главници /т.7.1./ 59 месечни погасителни вноски в размер на 113лв. всяка, платими на всяко 29 число от съответния месец за периода от 29. 11.

2014г. до 29. 09. 2019г. и една последна погасителна месечна вноска /60-та/ в размер на 82,75лв., платима на 29. 10. 2019г., като крайния срок за издължаване на дълга е 29. 10. 2019г.

За лихви за редовен дълг /т.7.3./ 59 месечни погасителни вноски в размер на 167лв, платими на всяко 29 число от съответния месец за периода от 29. 11. 2014г. до 29. 09. 2019г. и една последна погасителна месечна вноска /60-та/ в размер на 562,26лв., платима на 29. 10. 2019г.

По делото няма доказателства, от които да се установява, че първоначалният кредитор „УниКредит Булбанк“ АД или пък след извършване 3 на цесията на 06. 11. 2017г., че новият кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са предприемали действия за принудително изпълнение по реда на глава 37 от ГПК срещу ЕТ „Т. Д.“, които да прекъсват теченето на погасителната давност по реда на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Приложените към исковата молба – покана за незабавно плащане от 04. 01. 2018г., покана за незабавно плащане от 11. 07. 2018г., както и комисия за оценка на риска при Агенция за събиране на вземания ЕАД от 11. 07. 2018г. нямат такова действие.

Няма нито твърдение, нито доказателства длъжницата да е признала вземанията си, нито пък има такива „УниКредит Булбанк“ АД или пък „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да са предявявали иск за вземанията си или да са правили възражение в тази насока или пък да са правили искане за почване на помирително производство.

При това положение вземанията за лихви за забава в общ размер на 10 415,26лв. са погасени с изтичането на три годишна давност по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Исковата молба е депозирана на 18. 06. 2024г. Изхождайки от разпоредбата на чл.110 от ЗЗД и от Тълкувателно решение № 3/2023г. от 21.

11. 2024г., постановено по тълкувателно дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, Пернишкият окръжен съд намира, че вземанията за главници са погасени до 29. 05. 2024г. за общата сума от 6328лв. Вземанията за главници не са погасени за месечните погасителни вноски на 29. 06. 2024г., на 29. 07. 2024г., на 29. 08. 2024г., на 29. 09. 2024г. и на 29. 10. 2019г., като те са в размер на 421,75лв.

Следователно отрицателния установителен иск следва да бъде уважен за общата сума от 16743,26лв. /10415,26лв. лихви за забава + 6328лв. главница/.

Тъй като с покана за плащане от 01. 03. 2018г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поканила ЕТ да й заплати дължимата сума от 33102,49лв.

ЕАД, то искът се явява основателен общо за 32680,74лв. и за този размер следва да бъде уважен.

За горницата над 32680,74лв. до 33102,49лв.,т.е. за 421,75лв. главница искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като за тази сума вземането не е погасено по давност.

По насрещния иск.

4

Този иск се основава на същите твърдения и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, въз основа на които е предявен първоначалния иск, поради което същият следва да бъде уважен за сумата от 421,75лв. главница, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на депозиране на насрещния иск - 09. 09. 2024г. до окончателното й изплащане /както се претендира законната лихва за забава/. За останалите суми, искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, съобразно уважената част от първоначалния иск.

След като и първоначалният иск се явява почти изцяло основателен, а насрещният иск се явява почти изцяло неоснователен, то дружеството дължи на ЕТ „Т. Д.“, представляван от Т. П. Д., направените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска и съобразно отхвърлената част от насрещния иск. ЕТ е направил разноски в размер на 4882,80лв. по първоначалния иск /1332,80лв. държавна такса и 3450лв. адвокатско възнаграждение и по насрещния иск в размер на 4900лв. за адвокатско възнаграждение. Тъй като делото не представлява нито фактическа, нито правна сложност и е проведено само едно съдебно заседание, то съдът намира, че адвокатското възнаграждение по първоначалния иск следва да бъде намалено на предвидения в чл. 7, ал.2, т.4 Минимум по НМРАВ – на 3138,19лв., а второто адвокатско възнаграждение по насрещния иск не би могло до бъде намалявано, тъй като то е с 1,88лв. по - ниско от минимално предвидения размер по същия текст от НМРАВ от 4901,88лв. Следователно ищцата е направила разноски в общ размер на 4470,99лв. по първоначални иск и в размер на 4900лв. по насрещния иск.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направило разноски в размер на 2161,84лв. за държавна такса по насрещния иск.

С оглед изхода по делото дружеството следва да бъде осъдено да заплати на ЕТ, направените по делото разноски в размер на 4470,99лв. съразмерно на уважената част по първоначалния иск и в размер на 4900лв., съразмерно на отхвърлената част от насрещния иск.

С оглед изхода по делото ЕТ следва да бъде осъден да заплати на дружеството сумата 17,15лв. разноски по насрещния иск и две суми по 100лв. юрисконсултски възнаграждения – общо 200лв. по двата иска.

Водим от гоеизложеното и в същия смисъл, съдът

5

РЕШИ:

Признава за установено по иска на ЕТ „Т. Д.“, представляван от Т. П.

Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 202670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, че ЕТ „Т.

Д.“, представляван от Т. П. Д., с ЕГН **********, не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 202670940, сумата 32680,74лв. /тридесет и две хиляди шестотин и осемдесет лева и седемдесет и четири стотинки/, в това число главница и лихви за забава /която е размер към 01. 03. 2018г./, произтичаща от договор за потребителски кредит № ***, сключен между ЕТ и „УниКредит Булбанк“ АД и прехвърлена на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с договор за цесия от 01. 03. 2018г., тъй като сумата е погасена по давност, като за горницата над 32680,74лв. до 33102,49лв.,т.е. за 421,75лв. главница, отхвърля искът като неоснователен.

Осъжда ЕТ „Т. Д.“, представляван от Т. П. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 202670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата 421,75лв.

/четристотин двадесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща дължима главница, по договор за потребителски кредит № ***, Анекс 1 от 19. 03. 2010г., Анекс 2 от 18. 05. 2011г. и Анекс 3 от 29. 10.

2014г.., сключен между ЕТ „Т. Д.“, представляван от Т. П. Д., с ЕГН **********, и „УниКредит Булбанк“ АД и прехвърлени на Агенция за събиране на вземания ЕАД, с договор за цесия от 01. 03. 2018г., ведно със законните лихви за забава, считано от датата на предявяване на насрещния иск - 09. 09. 2024г. до окончателното й изплащане, като за: