Решение № 174 от 02.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. София , 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Валентина И. Колева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000502770 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни, срещу Решение №2964 от 03.04.2020 г. по гр.д.№9277/2017 г. на СГС, I-12 състав, постановено по предявени от М. Ц. Щ., и от малолетния М. М. В., действащ чрез законния си представител неговата майка М. Ц. Щ., против „ЗД Бул Инс“АД, субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. А. В. /живял на съпружески начала с ищцата М. Ц. Щ., и баща на малолетния ищец М. М. В./, настъпила в резултат от ПТП на 24.09.2015 г., причинено по вина на М. Б. Ш., като водач на застрахован при ответника лек автомобил „Фолксваген“ с д.к.№ *******, със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и да заплати на малолетния М. М. В. сумата от 23 220 лв. /двадесет и три хиляди двеста и двадесет лева/, представляваща претърпени от този ищец имуществени вреди – пропуснати ползи от загуба на издръжка, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение, начислена за периода от датата на ПТП до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е уважил частично исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е присъдил на ищцата М. Ц. Щ. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 24.09.2015 г. до окончателното плащане, на ищеца М. М. В. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 04.01.2016 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявените искове за неимуществени вреди за разликата над тези суми до пълните им предявени размери, и изцяло е уважил предявеният иск за имуществени вреди, като е присъдил на ищеца М.

1

М. В. сумата от 23 200 лв. обезщетение за загубата на издръжка, ведно със законната лихва за периода след 20.07.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане, като е отхвърлил частично предявените от М. М. В. акцесорни искове за присъждане на законни лихви върху присъдените му обезщетения, за периода от датата на ПТП 24.09.2015 г., съответно до 03.04.2016 г. /за обезщетението за неимуществени вреди/ и до 19.07.2017 г. /за обезщетението за имуществени вреди/, и е осъдил страните да заплатят разноски по съразмерност. Решението е било постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника – Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД и М. К. К..

Недоволни от решението са останали двете главни страни.

С въззивна жалба вх.№56232/19.06.2020 г., подадена от М. Ц. Щ., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетния М. М. В., двамата чрез адв. С.Ч., ищците са обжалвали постановеното решение в отхвърлителната му част само по предявените главни искове за обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над присъдената на М. Ц. Щ. сума в размер на 100 000 лв., до пълния предявен размер на нейния иск от 200 000 лв., и за разликата над присъдената на ищеца М. М. В. сума в размер на 50 000 лв. до пълния предявен размер на този иск от 200 000 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тези части, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Неправилно е определен силно занижен размер на присъдените обезщетения, в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като е нарушен принципът на справедливостта. Съдът е изброил някои от критериите, които е взел предвид при определяне на размера на обезщетенията, но липсва обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, не е посочено кои от доказателства съдът е взел предвид за определяне на размера на обезщетенията, как конкретните факти са се отразили върху размера на обезщетението, като в тази част решението е напълно неаргументирано. Не са отчетени конкретните икономически условия, както и съдебната практика по сходни случаи. Изложени са подробни правни съображения с обсъждане на събрания доказателствен материал. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново, с което да бъдат уважени до пълния им предявен размер исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, с присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес в обжалваната част, чрез процесуален представител с потвърдена представителна власт. С Определение от 26.07.2017 г., постановено по гр.д.№9277/2017 г. на СГС /на л.1/, ищците са били частично освободени от задължението за внасяне на ДТ, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, за сумата над 600 лв., поради което за въззивното производство са внесли дължимата държавна такса в намален размер от 300 лв.

Преписи от въззивната жалба са изпратени на насрещните страни, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпило Становище вх.№72005/20.07.2020 г., подадено от третото лице – помагач на ответника - „Застрахователно акционерно дружество ОЗКЗастраховане“АД, чрез юрк. Т. Т., с приложено пълномощно. Застъпва се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищците, и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът „ЗД Бул Инс“АД и третото лице – 2 помагач М. К. К. не са се възползвали от възможността да депозират отговор на въззивната жалба на ищците.

С въззивна жалба вх.№59633/25.06.2020 г. ответникът „ЗД Бул Инс“АД, чрез адв. Я. Д., обжалва решението частично в неговата осъдителна част по предявения иск от ищцата М. Ц. Щ., за сумата над размера от 50 000 лв., до присъдения размер от 100 000 лв., както и изцяло в осъдителната му част по предявените искове от ищеца М.

М. В., за присъждане на обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди.

Настоява се за отмяна на решението в обжалваните части, и постановяване на ново по същество, с което предявеният от М. Ц. Щ. иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над 50 000 лв., както и изцяло да бъдат отхвърлени предявените искове от ищеца М. М. В., с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част. Поддържа се неправилност и необоснованост на решението в обжалваните части. Сочи се допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, като не е съставен доклад по делото и не е разпределена между страните доказателствената тежест. Съдът не е взел предвид всички установени по делото факти и не ги е отчел в тяхната съвкупност. Не се установява пълно и безпротиворечиво противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил за настъпването на процесното ПТП. Нарушен е принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, с присъждане на завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, както и на обезщетението за имуществени вреди, като определените размери не отговарят на трайната съдебна практика по сходни случаи. Ищецът М. М. В. не е бил роден към момента на настъпване на процесното ПТП, поради което не може да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. А. В.. По делото не е доказано, че този ищец е син на починалия М. А. В.. От изслушаната СПЕ се установява, че детето приема за свои родители бабата и дядото по майчина линия, които полагат грижи за него, като ищецът няма изграден образ за своя баща, и го е „заместил“ с дядо си по майчина линия. Настоява се да се приеме за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, чрез непоставяне на обезопасителен колан, като се поддържа дял от 50% на съпричиняването. Поддържа се, че смъртта на М. А. В. не е резултат единствено от виновното поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, като настъпилото ПТП се дължи изцяло на неправомерното и виновно поведение на водача на т.а. „Форд Транзит“, с рег.№******* – М. К. К.. Не са доказани от ищците всички елементи на непозволеното увреждане, които са в тяхна доказателствена тежест.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№83261/14.08.2020 г., подаден от ищците М. Ц. Щ. и М. М. В., чрез процесуален представител адв.С.Ч., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника, и се настоява тя да бъде оставена изцяло без уважение. Обстоятелството, че ищцата М.Щ. е отново бременна, е било констатирано при прегледа от вещото лице, изготвило СПЕ, състоял се четири години след смъртта на пострадалия, и не намалява душевната болка и сътресения, преживени от ищцата М.Щ. вследствие смъртта на М. А. В..

Неоснователни са възраженията, че детето възприема своите баба и дядо като 3 родители, и че е заменило бащината фигура с тази на своя дядо. Неоснователно е възражението за липсата на активна процесуална легитимация на ищеца М. М. В. – по делото е представено удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт №0010/07.01.2016 г., в което като баща на детето е вписан именно починалия М. А. В..

Този документ, заедно със свидетелските показания, установяват обстоятелството, че този ищец е син на починалия М. А. В.. Относно момента на възникване на правоспособността на детето, възраженията са неоснователни – налице е трайно установена съдебна практика, за правоспособността на нероденото дете, която се посочва. Възраженията за съпричиняване на увреждането от пострадалия са неоснователни, с оглед заключението на приетата по делото КСМАТЕ, която установява, че пострадалият би получил тежки и смъртоносни увреждания, дори да е бил поставил обезопасителен колан. Неоснователно е възражението за недоказан деликт, с оглед частичното обжалване на осъдителната част на решението, и частичното влизане в сила на решението в осъдителната му част по иска на М.Щ..

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и е разгледан от родово компетентния първостепенен съд, поради което постановеното решение е допустимо.

По правилността на обжалваното решение, съдът е обвързан от релевираните от страните оплаквания. Съдът е обвързан и с формираната сила на пресъдено нещо на влязлата в сила осъдителна част от решението на първостепенния съд по предявения иск от М.Щ., с която е установено между страните, че е извършен деликт от водача на застрахованото при ответника увреждащо МПС, както и че е налице причинна връзка между смъртта на М. А. В. и процесното ПТП, както и по наличието на активна материално-правна легитимация на ищцата М.Щ. да претендира обезщетение за вреди от смъртта на пострадалия М. А. В., в качеството на увредено лице по смисъла на чл.265, ал.2 от КЗ /отм./. Безспорно е било между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение с покритие към датата на ПТП, по силата на което гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ответника със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Едва във въззивната жалба ответникът е релевирал възражение за липса на материалноправна легитимация на ищеца М. М. В. да претендира обезщетение за претърпените от него вреди от смъртта на М. А. В., тъй като не бил установен по несъмнен начин произхода му от М. А. В. като негов баща. Възражението е релевирано несвоевременно – същото не е било релевирано в срока по чл.131 от ГПК, поради което не следва да се разглеждат от въззивната инстанция. Наред с това, възражението, основано на оспорване на произхода на ищеца М. М. В. от пострадалия М. А. В., е недопустимо – ответникът не е активно процесуално легитимирано лице да оспорва бащинството на М. М. В.. Такова инцидентно оспорване на произход от лица извън очертания от чл.62 от СК кръг на легитимираните лица, е допустимо само по изрично разпореждане на закона – чл.343 от ГПК, в производството по съдебна делба и само за нуждите на това производство, като оспорването се разглежда от делбения съд само в мотивите на съдебното решение и по него не се формира сила на пресъдено нещо.