Присъда № 282 от 21.10.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 282 от 21.10.2025 г. по НЧХД №

548/2024 г. на Районен съд-Варна, трети състав.

Делото е образувано на основание постъпила в съда тъжба от И.Б. и Т.Б. срещу И.С.К., с ЕГН **********, роден на 17.10.1968г. в гр.Елин Пелин, с постоянен адрес гр.Козлодуй, ул.“Жилищен комплекс 3“ №16, вх.Г, ет.2, ап.5, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи за извършено от него престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 148, ал.

2, вр. чл.148, ал.1, т. 2 от НК, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК .

В диспозитивната част на тъжбата е посочено, че подсъдимият И.С.К. на 01.09.2023 г. в 09.10 часа чрез електронно писмо, което изпратил от личният си електронен адрес *****@mail.bg, до адреса на Д.Ф. - [email protected], след което на същата дата 01.09.2023 г., в 09:48ч., тя го е препратила в оригинал на електронната поща на тъжителката И.Б. ********[email protected], разгласил позорно обстоятелство за И.Б. и Т.Б., като ги нарекъл „полуидиоти“.

Пострадалите И.Б. и Т.Б. с тъжбата предявяват солидарно и граждански иск за сумата от 3000 лева, представляваща претенция за обезщетение на причинени неимуществени вреди, в резултат на извършеното престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл.148, ал.1, т. 2 от НК, във вр. с чл. 147, ал.

1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане. Искът е приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, а пострадалите лица са конституирани и като граждански ищци по делото.

В съдебно заседание пострадалите И.Б. и Т.Б. не се явяват представляват се от упълномощен повереник адв.О.А. от АК-Варна, чрез когото поддържат тъжбата и предявения с нея граждански иск.

Представителят на тъжителите моли съда да уважи подадената тъжба като признае подсъдимия И.С.К. за виновен в извършване на престъпление, за което е предаден на съд, както да бъде уважен предявения граждански иск в пълен размер и да се присъдят направените от тъжителите разноски за настоящото дело. Счита, че от събраните по делото доказателства ставало ясно, че разгласените позорни обстоятелства от подсъдимия са сведени до знанието на трети лица и те са рефлектирали върху тъжителите. Установило се по безспорен начин, че деянието е осъществено от обективна страна. Освен това подсъдимият в достатъчна степен е конкретизирал пострадалите И.Б. и Т.Б. „като тези от ап.33“, въпреки че не ги е назовал по име, то описанието, с което ги конкретизирал в достатъчна степен сочи към тях. Безспорно било и субективното отношение на дееца към извършеното от него деяние с пряк умисъл и при знание, че изложените обстоятелства са неверни, но въпреки това ги е съобщил.

Подсъдимият И.С.К. се явява лично в съдебно заседание и с надлежно упълномощен процесуален представител адв.Д.С. от АК-Варна. Не се признава за виновен, дава обяснения. В лична защита и при последна дума той 1 не признава обвинението и отрича да е клеветил двете тъжителки, не е съзнавал и не е искал да разгласи за тях позорно обстоятелство. Защитникът в ход по същество моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае деецът за невиновен по повдигнатото обвинение, като му се присъдят и направените по делото разноски. Твърди по същество на спора, че от събраните по делото доказателства не се установява по един безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна подсъдимият да е извършил престъплението, за което му е повдигнато и поддържано с тъжбата н а И.Б. и Т.Б. обвинение. Действително на инкриминираната дата подсъдимият И.К. е изпратил електронно съобщение на пощата на Д.Ф., но това съобщение не съдържало позорящи обстоятелства, нито преписвало обвинение по отношение на двете пострадали И.Б. и Т.Б.. Подсъдимият не е целял, нито е съзнавал възможността съдържанието на това електронно писмо да бъде препратено на други лица.Дори да се приеме, че изразът с писмото има позорящ характер, той бил използван в частна кореспонденция между подсъдимия И.К, и трето лице- Д.Ф..

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното:

Подсъдимият И.С.К., с ЕГН ********** роден на 17.10.1968г. в гр.Елин Пелин, бил с постоянен адрес гр.Козлодуй, ул.“Жилищен комплекс 3“ №16, вх.Г, ет.2, ап.5.

Тъжителите И.Б. и Т.Б. били граждани на Република Австрия. Т.Б. имала постоянен адрес на местоживеене в гр.Пловдив, ул.“Петрова нива“ № 53, ап.27, а И.Б. имала постоянен адрес на местоживеене гр.Виена, Австрия.

И.Б. била дъщеря на Т.Б..

И.Б. била собственик на апартамент №33 в гр.Бяла, обл.Варна по силата на нотариален акт № 27, том ХХVI, дело 5372, вх.№ 10447/21.05.2012г. по описа на Имотен регистър при Служба по вписванията гр.Варна.Жилището се намирало в комплекс „Съни Хаус“/“Слънчева къща“/ и се ползвало само от И.Б. и майка й Т.Б. през летния сезон на годината.

На 17.08.2023г. в жилищният комплекс „Съни Хаус“/“Слънчева къща“/ било проведено Общо събрание на Етажната собственост по време, на което за член на Управителния съвет бил избран подсъдимият И.С.К..

На събранието присъствали, както подсъдимия И.К., така и тъжителите И.Б. и Т.Б.. Освен избор на управителни органи на жилищния комплекс между собствениците се разисквали различни въпроси, включително и кой какви задължения има към бюджета на Етажната собственост, както и реда за заплащане на дължимите суми.

В тази връзка тъжителката Т.Б. взела отношение, като казала, че от изнесената от И.К. информация не е станало ясно какви задължения имат живущите в ап.33 в жилищния комплекс и по какъв ред следва да ги заплатят.

На 01.09.2023г. на електронната поща на тъжителката И.Б.2 [email protected] било получено писмо от електронната поща на Д.Ф. - [email protected], която била контрольор на Етажната собственост на комплекс „Съни Хаус“/“Слънчева къща“/.

Писмото било изпратено от личната електронната поща на подсъдимия И.С.К. - *****@mail.bg, на 01.09.2023г. в 09.10 часа и е било получено от Д.Ф., след което последната, същият ден в 09.48 часа го препратила в оригинал на електронната поща на тъжителката И.Б..

Видно от заключението на назначената и извършена по делото Съдебно-компютърна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно дадено, както и от заключението на назначената и извършена по делото Допълнителна съдебно-компютърна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно дадено се установява, че процесното писмо е изпратено от пощенския адрес на подсъдимия- [email protected] в 10.10 часа българско време и е получено в пощата на госпожа Д.Ф. на 01.09.2023г. в 09.10 часа местно време за Дания.Писмото е идентично по съдържание с приложеното писмо в документите по делото и е цитирано в т.2.1 от констативната част на заключението.

След възложен от съда и извършен превод от английски на български език от „Стеди преводи център“ ЕООД се установява следното съдържание на приложеното писмо в документите по делото и цитирано в т.2.1 от констативната част на заключението:

“Здравейте,

Нищо подобно не е споменато. Беше казано, че дължат цялата сума, но за последните три години ние можем да /и ще/ започнем събирането посредством съдебните институции. Събирането на останалото задължение е според тяхната съвест, но то си остава тяхно задължение.

Аз съм уморен от подобни полуидиоти, като тези от ап.33, които се опитват да тълкуват това, което е казано, в тяхна полза. Всички останали го схванаха правилно.

Поздрави“

Тази безспорна фактическа обстановка се установи от свидетелските показания на Г.Т.А., Н.И.С.; от писмените доказателства- Извадка от книга на собствениците в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в обл.Варна, общ.Бяла, ул.“Брегова“ № 92, Съдебно-компютърна експертиза, Допълнителна съдебно-компютърна експертиза, Превод от английски на български език на инкриминираното ел. писмо от „Стеди преводи център“ ЕООД.

По делото не бяха представени каквито и да било доказателства, които да оборят тези факти, поради което настоящата съдебна инстанция им даде вяра и ги кредитира изцяло.

Извършеният наказателно правен анализ на така установеното дава основание на съда да приеме, че подс.И.С.К. е осъществил от обективна и 3 субективна страна състава на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл.148, ал.1, т.

2 от НК, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК , затова че на 01.09.2023 г. в 09.10 часа чрез електронно писмо, което изпратил от личният си електронен адрес *****@mail.bg, до адреса на Д.Ф. - [email protected], след което на същата дата 01.09.2023 г., в 09:48ч., тя го е препратила в оригинал на електронната поща на тъжителката

И.Б.

********[email protected], разгласил позорно обстоятелство за И.Б. и Т.Б., като ги нарекъл „полуидиоти“.

Клеветата може да се определи като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на извършено от него престъпление. А непосредственият обект на деянието клевета са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човек в обществото, на положителната обществена оценка за личността.

Обвинението по делото е по първата хипотеза като изпълнителното деяние се изразява в довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Формата на довеждане до знанието на трето лице може да бъде различна. Това позорно обстоятелство представлява твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естеството да накърни неговото добро име в обществото. То може да се отнася до минало или настоящо поведение на жертвата, което е укоримо от гледна точка на морала. Може да се касае за прояви от личния живот на пострадалия или до негови служебни или обществени прояви. Възможно е също така позорното обстоятелство да изразява отрицателни качества на пострадалия, които характеризират негативно личността. За да е осъществен състава на клеветата е необходимо от обективна страна позорното обстоятелство да е неистинско.

Това престъпление е резултатно, което означава, че то е довършено, когато поне едно трето лице е узнало твърденията на дееца за съществуващо позорно за пострадалия обстоятелство.

На последно място клеветата е престъпление, което се извършва в отсъствие на пострадалия, защото съответните твърдения се отправят пред трето лице.

Субект на клеветата може да бъде всяко наказателноотговорно лице.

От субективна страна тя е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласеното обстоятелство, както и неговата му неистинност.

В настоящият казус е повдигнато обвинение по втората алинея на престъплението клевета, за клевета извършена при условията на първата алинея на престъпление клевета с квалифициращ признак разпространена по друг начин- чрез електронно писмо.

На база събраните доказателства и характеристика на деянието, 4 описани по- горе, се установи следното:

В конкретният случай подсъдимият И.С.К. с действията си покрива признаците на изпълнителното деяние, тъй като с изпращане на електронно писмо на Д.Ф. - [email protected], която била контрольор на Етажната собственост на комплекс „Съни Хаус“/“Слънчева къща“/ той е довел до знанието на Д.Ф. получила електронното писмо позорното обстоятелство, че тъжителите И.Б. и Т.Б., обитаващи на ап.33 от жилищния комплекс притежават отрицателни качества, които характеризират негативно личността им, като „полуидиоти“.

Формата на довеждане до знанието на третото лице, а именно Д.Ф., контрольор на Етажната собственост на комплекса е станало именно чрез изпращане на електронното писмо адресирано до нея. Безспорно е, че това твърдение "полуидиоти“ на тъжителите И.Б. и Т.Б., с който се обосновава отрицателен извод за качествата, които те като личности притежават. По естеството си тази оценка накърнява тяхното добро име в обществото, поради което е укоримо от гледна точка на морала.

От обективна страна позорното обстоятелство- И.Б. и Т.Б. да са полуидиоти, е неистинско, тъй като не се доказа от събраните по делото доказателства това твърдение на подсъдимия.

На следващо място налице е и престъпния резултат, с който се характеризира престъплението клевета, а именно едно трето лице- Д.Ф., а след това и свидетелят Г.А., са узнали за направеното клеветническо твърдение, тъй като Д.Ф. веднага е препратила оригинал на писмото на електронната поща на тъжителката И.Б., а свид.Г.А. обяснява пред съда, че е виждал имейл, който подсъдимия И.К. е изпратил на И. и Т.Б., в който се споменава думата „полуидиоти“.