Решение № 427 от 26.02.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд

Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 427/26.2.2021г. гр.Пловдив, 26 . 02 . 2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1810/2020г., за да се произнесе , взе предвид следното :

Профиантс Технолоджис ЕООД, гр.Пловдив, ж.к.”Тракия”, бл. 193, вх.А, ет.2, ап.3 ЕИК *********, представлявано от управителя Ж.И.Ч., с пълномощник адв.Б.Г. обжалва Решение № РД-16-159/17.02.2020г. на Заместник Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност” и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност” 2014-2020г. /ОПИК/ - издадено при заместване, с което е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата Профиантс Технолоджис ЕООД с проектно предложение № BG16RFOP002-2.040-1187 и наименование „Подобряване на производствения капацитет и повишаване на конкурентноспособността на Профиантс Технолоджис ЕООД” по процедура чрез подбор на проектни предложения BG16RFOP002-2.040-1187

„Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия”, в рамките на Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП”, Инвестиционен приоритет 2.2 „Капацитет за растеж на МСП” на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност” 2014-2020г.

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно – постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Оспорен е извода на административния орган за неспазване срока по чл.36 ал.2 ЗУЕСЕСИФ, произтичащ от приетото за получено от кандидата писмо-покана с указания за представяне на документи – на 06.01.2020г. Твърди се, че моментът, от който започва да тече 30 дневния срок по чл.36 ал.2 ЗУСЕСИФ, е моментът, в който кандидатът е изпратил потвърждение за получаване на покана, а именно – 10.01.2020г. В тази вр. е заявено, че правният принцип – електронните съобщения се считат за получени след потвърждаване на това обстоятелство от техния адресат, чрез обратно електронно съобщение, е последователно застъпен в българското законодателство, както и в съдебната практика на административните съдилища - чл.30 ал.6 ДОПК; чл.337а ал.4 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. В конкретния случай потвърждаване за получаване на електронно съобщение, съдържащо Поканата за представяне на документи, изпратено на 06.01.2020г., е направено на 10.01.2020г. На тази дата – 10.01.2020г. потвърждаване за получаване е изпратено както от консултанта на кандидата от електронната поща, посочена за кореспонденция /***/, така и от електронната поща на кандидата /***/. Управляващият орган /УО/ неправилно е посочил в Решението си, че „Кандидатът е потвърдил получаването на последната /има се предвид поканата/ и на 06.01.2020г. е изпратил до екипа по договаряне потвърждение по електронната поща за получаването й”. Счита се за порочна и незаконосъобразна практиката на УО, според която изисква от кандидатите да потвърждават получаването на кореспонденция с точно определен текст и с точно определена дата, като според писмото-покана, подписано от К.П. /изпратено от електронна поща ***/

: „Обратният имейл за получаването на документа трябва да съдържа следния текст : На 06.01.2020г. получих уведомление, съдържащо искане за предоставяне на допълнителни документи”. Според оспорващото дружество по този начин административният орган вменява на кандидатите, под страх от нарушаване на формалната процедура, да заявяват неизгодни за тях факти и обстоятелства, които в определени случаи – като настоящия, не отговарят на действителността. Твърди се, че тази недобросъвестна практика има за цел в ущърб на кандидатите, да дерогира описания правен принцип /за значимостта на момента на потвърждаване на получаването на електронните съобщения/. В реда на изложеното се поддържа, че кандидатът в настоящото производство е бил подведен, потвърждавайки получаването на поканата за представяне на допълнителни документи на 10.01.2020г., да използва определения като задължителен /с императивен глагол „трябва”/ текст на отговора, с който заявява, че е получил документ на 06.01.2020г. Това води до изопачаване на процеса на доказване в съдебното производство, но за да има доказателствената стойност на извънсъдебно признание – изявлението, потвърждаващо получаването, следва да изхожда от подателя без принуда и без да му се внушава задължителност на текста на неговото собствено изявление. Предвид изложените съображения е заявено искане за отмяна на оспореното решение : - Постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила : Ръководителят на УО не се е съобразил с правно значимия момент на получаване на поканата за представяне на допълнителни документи, който е 10.01.2020г., когато адресатът е изпратил потвърждаване за получаването й чрез обратно електронно съобщение. По този начин административният орган не е осигурил спазването на 30 дн. срок по чл.36 ал.2 ЗУСЕСИФ, който всъщност изтича на 09.02.2020г. Неправилно е преценил, че писмото, заведено в Министерството на икономиката под № 26-П-36/07.02.2020г. е подадено от кандидата Профиантс Технолоджис ЕООД след изтичане на 30 – дн.срок. Неправилно следователно е приложена и разпоредбата на чл.38 т.3 ЗУСЕСИФ; - Постановено при противоречие с материалноправните разпоредби : Неправилно са приложени разпоредбите, регламентиращи кореспонденцията между граждани, търговски субекти и администрацията. В Закона за електронното управление /ЗЕУ/ - чл.34, е заложен принципа на потвърждаването на електронните съобщения като индикатор за тяхното получаване. В Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги са заложени механизми и технически изисквания, гарантиращи достоверността на потвърждението за получаване на електронни съобщения. Подавайки задължителен текст на потвърждението за получаване, който кандидатите следва да въведат и изпратят ръчно, административният орган е нарушил материлано-правни разпоредби, отнасящи се до електронното управление, както и разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗУСЕСИФ изискваща средствата от ЕСИФ да се управляват на основа на законността и доброто финансово управление.”.; - Постановено в несъответствие с целта на закона – с арг. от чл.2 ал.1 ЗУСЕСИФ - една от целите на закона е намаляване на административната тежест за бенефициента : Решението не съответства на тази цел, защото необосновано препятства завършване на процедурата по сключване на административен договор за изпълнението на един високо оценен /с 81 точки/ и стойностен /без корекции на параметрите/ проект. Поискано е с отмяна на решението – преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по същество и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В ход по същество бе заявено с позоваване на констатациите от СТЕ, че потвърждаването на получаване поканата за представяне на документи е изпратено от кандидата-жалбоподател, съответно е получено от УО, на 10.01.2020г. Реалната дата, на която е изпратено уведомление за получаване на поканата е 10.01.2020г. и от тази дата започва да тече 30-дн. срок за представяне на изисканите документи, който срок е спазен с изпращане на документите на 06.02.2020г. С арг. от т.II.1.4 от Наръчник за провеждане на процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, стр.11, втори абзац, следва, че при наличие на техническа възможност поканите се изпращат чрез ИСУН 2020, като в случая не е установена техническа невъзможност за изпращане по ИСУН. Ведно с това, изпращането на поканата – само на един от посочените имейл адреси, а не чрез ИСУН, представлява изначално нарушение на УО, предпоставило спора. Кандидатът реално е получил поканата на имейл на лицето за контакти – на 07.01.2020г., когато имейла му е препратен от неговия консултант. Тоест, ако не бъде приета датата 10.01.2020г. за дата на потвърждаване получаването на поканата, такава следва да бъде приета датата – 07.01.2020г. – на която дата според СТЕ поканата е била реално получена от кандидата на посочения имейл на лицето за контакти.

В писмено становище по същество се поддържат изложените съображения : Поканата за представяне на документи е изпратена на електронен адрес, въпреки че е била налице техническа възможност за изпращането й чрез системата ИСУН 2020г., като по този начин УО е нарушил Наръчника за провеждане на процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. При точно изпълнение на Наръчника и използване на ИСУН 2020 биха се елиминирали всички спорове относно изпращане и получаване на кореспонденция, както и изтичане на срокове. Освен това, поканата е изпратена само на един от посочените във формуляра e-mail адреси, а този, на който не е изпратена, е на лицето за контакт, посочено във формуляра за кандидатстване. След като административният орган е избрал да изпрати поканата чрез e-mail адрес, приложение намира разпоредбата на чл.337а ал.4 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, при което с изпращане на потвърждение за получаване на 10.01.2020г. /в рамките на 7-дн. срок/, кандидатът е изпълнил надлежно задълженията си и от този момент започва да тече 30-дн. срок за представяне на документи, който е спазен с изпращането им на 06.02.2020г. Повторено е твърдението за неправилно посочено в обжалваното решение, че потвърждението за получаване на поканата е изпратено от кандидата на 06.01.2020г., тъй като според СТЕ потвърждаването за получаване на поканата е изпратено от кандидата на 10.01.2020г. Изтъкнато е и посоченото относно съдържанието на поканата – задавайки готов отговор на писмото с вече посочена конкретна дата, вместо да укаже само мястото, на което адресатът/деклариращият да въведе собственоръчно датата на събитието, административният орган принуждава кандидата да заяви едно неистинско обстоятелство. В тази вр. е посочено, че със СТЕ се установи, че най-ранният момент, в който поканата е стигнала до лицето за контакт по проекта на посочения от него e-mail адрес, е 07.01.2020г.

- Ответникът Ръководител на

Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност” 2014-2020 и Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентноспособност” оспорва жалбата, представляван от Г.Л. /с юридическо образование и юридическа правоспособност – гл.експерт от РС-Пловдив, отдел Изпълнение на проекти в Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентноспособност”/. Счита решението за законосъобразно : Електронното съобщение до кандидата за изпращане на изискуеми документи преди сключване на договор /с приложена сканирана и подписана от ръководител екип по договаряне покана/ е изпратена на дата 06.01.2020г. На 10.01.2020г. е изпратено потвърждаване за получаването му. В хода на съдебното производство се поддържа, че в проектното предложение – при подаването му в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ /ИСУН 2020/ - има оставен официален имейл, в случая на консултанта и без официален имейл не може да се комуникира. Заявено бе, че не е приложим ЗЕС /чл.337а, цитиран от жалбоподателя/, а ЗУСЕСИФ.

В ход по същество гл.експерт Г.Л. заяви, че в случая има изрично волеизявление от кандидата, че на 06.01.2020г. е получено уведомлението, съдържащи искане за представяне на допълнителни документи. В тази вр., според чл.32 ал.2 от Закона за електронното управление /ЗЕУ/, рискът от грешки при предаване на заявлението към доставчика на услугата е за сметка на заявителя. Според СТЕ, искането е изпратено на 06.01.2020г. до официален имейл, посочен във формуляра за кандидатстване. Посочено бе, че практически – до ниво приемане на проекта и подписване на договор за безвъзмездна финансова помощ – комуникацията е чрез имейл, а не посредством ИСУН. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорено е адвокатското възнаграждение, в случай, че е над минимален размер съгл. Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като прекомерно.