Определение № 1654 от 29.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1654 гр. София, 29.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002902431 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, „Залива – 47 – СП“ АД, срещу решение № 168 от 11.06.2024 г. по т. д. № 356/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 188 от 25.04.2023 г. по т. д. № 681/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Залива – 47 – СП“ АД иск по чл. 124 ГПК за установяване, че не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата в размер на 26 766,68 лева, за която е издадена фактура № 0108404116/04.10.2022 г., начислена за периода от 01.07.2022 г. до 28.09.2022 г. за обект с административен адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ № 93, с клиентски № 5100013436 и с абонатен № 1164047, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд в нарушение на процесуалния закон не e уважил поддържаното от него доказателствено искане за събиране на експертиза, в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Сочи, че въззивният съд е нарушил и нормата на чл. 15 ЗНА, като е приложил подзаконовия акт - ПИКЕЕ, независимо от противоречието му на ЗЕ, вместо да приложи уредената с последния забрана ответникът да продава и претендира заплащане на цена за доставена електрическа енергия. Изтъква, че сделката между страните, на която се е позовал въззивният съд, е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД. Оспорва съдебното решение и като необосновано, доколкото не съответства на събраните по делото доказателства и придадената 1 им с процесуалния закон доказателствена стойност. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Длъжен ли е въззивният съд да приеме нов доклад по делото и да обяви за относим към спора факт, който не е бил обявен за такъв в първоинстанционното производство, когато с неговото установяване е мотивирано въззивното решение?

2. Длъжен ли е въззивният съд да уважи доказателствено искане за установяването на такъв факт и да разпредели доказателствената тежест за неговото доказване?

3. Длъжен ли е въззивният съд да изследва съответствие между законова норма с подзаконова норма и да приложи законовата норма при противоречие между тях?

4. Съответстват ли текстовете на чл. 56, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПИКЕЕ от 2019 г., регламентиращи право на оператор на разпределителна електрическа мрежа да получи от краен потребител плащане на количества електроенергия, със забраната за такова право, регламентирана в чл. 44, ал. 3 във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закон за енергетиката, съобразно определенията по точки 27г, 28а, буква „а”, 346, буква „а”, 41а и 64 от пар. 1 от неговите допълнителни разпоредби?

5. Длъжен ли е въззивният съд да прогласи нищожност на сделка, сключена в нарушение на закона или при негово заобикаляне?

6. Длъжен ли е въззивният съд да постанови своето решение след установяване на действителното осъществяване на всички относими факти, като обсъди доказателствата с действително им съдържание и да цени тяхната доказателствена стойност съобразно тяхното единно или противоречиво установяване на факт?

7. Имат ли доказателствена стойност данни в частен писмен документ, когато данните не са установени лично от страна, от негов представител или от независим свидетел?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Електроразпределение Север“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че по приложението на чл. 83 ЗЕ е налице утвърдена съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

2

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че създалите се между страните отношения намират уредба в Закона за енергетиката и в редица подзаконови нормативни актове, регламентирани в чл. 83, ал. 1 ЗЕ. Посочил е, че един от спорните въпроси по делото е свързан с приложението на подзаконовия нормативен акт, посочен в чл. 83, ал. 1 т. 6 ЗЕ, а именно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от председателя на КЕВР. Счел е, че същите са приети от КЕВР с решение по т. 1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г. на основание чл. 21, ал. 1, т.

9 и чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в изпълнение на делегирани със закон правомощия, съобразно чл. 2, ал. 1 във вр. чл. 11 и чл. 12 ЗНА, поради което съставляват източник на право в качеството си на акт по прилагане на закона с нормативен характер. Изтъкнал е, че съгласно чл. 1 Правилата определят условията и реда за установяване на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване; реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, съответно правата и задълженията на страните в тези хипотези. Счел е, че дадената уредба с чл. 56 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена, която е регулирана от държавен орган. Подчертал е, че регулация в съответната насока се съдържа и чл. 56, ал.

3 ПИКЕЕ по отношение преизчисленията, които операторът на съответната мрежа извършва, както и прякото им заплащане от ползвателя (чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ), като е приел, че самото подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, не противоречи на нормативен акт от по - висока степен. Счел е, че се касае за специални норми, които дерогират общите такива. Като допълнителен мотив за липсата на противоречие между подзаконовата уредба и ЗЕ се е позовал и на начина, по който са приети самите ПИКЕЕ - по предложение на доставчика и на разпределителя на електрическа енергия. Посочил е, че с влизането в сила на новите ПИКЕЕ от 04.05.2019 г. е уредена принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания. Счел е, че правилата, установени в новия ПИКЕЕ, са приложими и за процесната корекционна процедура, за която е съставен констативен протокол № 5101764/28.09.2022 г., в подкрепа на който си извод се е позовал на практиката на ВКС по решение № 60269 от 27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО.

Изтъкнал е, че е безспорно, че ищецът е „краен клиент“ по смисъла на § 1 т.

27г от ДР на ЗЕ – клиент, който купува електрическа енергия или природен газ 3 за собствено ползване (видно и от заявление за присъединяване към електропреносната мрежа, л. 49 – л. 50 от делото), а ответникът е „оператор на разпределителна мрежа“, съгласно § 1 т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, както и собственик на средството за търговско измерване (СТИ) съгласно чл. 116, ал. 3 ЗЕ. Подчертал е, че в своята практика ВКС е възприел наличие на законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, в която насока се е позовал на решение № 50081 от 12.10.2023 г. по т. д. № 1134/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. Счел е, че общото правило, че корекцията на цената се извършва в полза на другата страна по продажбеното правоотношение - доставчика (продавача) на електрическа енергия, е възприето в разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ, но само в хипотезата на чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ, като относно всички останали случаи на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IХ от ПИКЕЕ, включително и по чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, когато е налице промяна на схемата на свързване на СТИ, с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ е установено отклонение от общото правило, че корекцията на сметката на потребителя е в полза на крайния снабдител (доставчика) на електроенергия, като вместо него титуляр на вземането за дължимата сума е операторът на електроразпределителната мрежа. Посочил е, че възприетото съответства на разпоредбите на ЗЕ, като е отчел, че по силата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50 – чл. 56 ПИКЕЕ. Заключил е, че при горната правна уредба крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.

По втората спорна група въпроси относно законосъобразността на извършената корекция и изготвянето на констативния протокол в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ от 2019 г. е съобразил установените по делото обстоятелства, че констативният протокол за проверката е съставен в отсъствието на собственика на партидата или негов представител, но в присъствието на конкретно посочен свидетел, който е вписан от съставителите на КП като служител в юридическото лице и от формална страна това удовлетворява нормативните изисквания по аргумент от чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ.

Добавил е, че изводимо от разпоредбата на чл. 49, ал. 3, изр. 2 ПИКЕЕ подписалият протокола свидетел следва да присъства по време на фактическото извършване на техническата проверка на СТИ, което обезпечава възможността той да възприеме обстоятелствата по извършването като гаранция за достоверност на отразените в КП фактически обстоятелства, които обуславят случай на неизмерване на количества електрическа енергия и даващ право на оператора на съответната електроразпределителна мрежа да определи количеството ел. енергия, съгласно раздел IX от ПИКЕЕ. В тази насока е съобразил показанията на св. Тодоров, че свидетелката, подписала КП от страна на ищцовото дружество като сочен в протокола техен представител, 4 не е присъствала през цялото време на извършваната проверка, а към края, когато е дошла и подписала. Изтъкнал е, че констативният протокол като частен свидетелстващ документ се ползва с формална доказателствена сила, поради което следва да бъде обсъден ведно с останалите събрани по делото доказателства, в това число заключението на приетата съдебно-техническата експертиза и гласните доказателства от разпита на свидетелите. Приел е, че от заключението на вещото лице по приетата СТЕ безспорно се установява, че в случая е налице неправомерно свързване между входящите и изходящи фазови проводници преди и след процесното СТИ (поставен мост), като по този начин през електромера и неговата измервателна система не преминава цялото количество потребена електроенергия и съответно същото не е отчетено.