Решение № 32 от 21.08.2023, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Гълъбово, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Антоанета Делчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20225550200156 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ****** от 23.06.2022г. на С.П.Б. – Началник РУ към ОД на МВР – Стара Загора, РУ Гълъбово, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Д. П. П. с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата си и в с.з. жалбоподателят чрез пълномощник излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ- Гълъбово, чрез пълномощник изразява становище, че НП е правилно и закосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на 1 обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ при ОД МВР Стара Загора.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

С НП № ****** от 23.06.2022 г. на С.П.Б. - Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ - Гълъбово на Д. П. П. с ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП . Наказателно постановление № 22-********** е издадено въз основа на АУАН серия GA № ****** от 25.05.2022 г., съставен от мл.

Полицейски инспектор при РУ – Гълъбово, ОДМВР-Стара Загора.

АУАН серия GA № 3****** от 25.05.2022 г. е съставен за това, че Д. П. П. с ЕГН ********** на 25.05.2022 г. в 13.24 часа в гр. Гълъбово, по ул.“Тунджа“, посока запад, управлявала собствения си лек автомобил "БМВ 320", с рег. № 426М125 и водачът отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARMF-0096 и не изпълни предписанието за химико-токсикологично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози – нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП и водачът не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС – нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта и представените доказателства – АУАН, НП, Докладна записка, и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, Талон за изследване с № 120851, ЗППАМ от 25.05.2022г., медицински документи, като не се ангажираха доказателства, които да ги оборват.

Съставен е талон за изследване № 120851 от 25.05.2022 г. В него е отразено, че Д.П. отказва да бъде тестван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARMF-0096 за употреба на наркотични вещества. Талонът за изследване е връчен лично на Д.П. на 25.05.2022 г., в 14 ч. 25 мин. - срещу подпис, като същата е уведомена, че до 45 минути от връчването на талона трябва да се яви в Центъра за спешна медицинска помощ при МБАЛ гр. Гълъбово. Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози от 25.05.2022г., Д.П. отказала да даде проба.

2

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира съществени (накърняващи правото на защита на жалбоподателя) нарушения на процесуалните правила, визирани в ЗАНН и в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, които да са били допуснати в хода на проверката, в частност – при съставянето и връчването на талона за изследване и АУАН и/или при издаването на НП, включително твърдените такива от жалбоподателя.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Г. И. З., Б. и В. Т. Ч..

Свидетелските им показания са подробни, логични и последователни. Кореспондират както по между си, така и с писмените доказателства. Не са установени данни тези свидетели да са заинтересовани по някакъв начин от изхода на делото, както и други обстоятелства, които да внесат съмнение в достоверността на показанията им.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите Д.В.Г. и Наталия Г. П. – съпругът и майката на санкционираното лице. Същите поради близката си родствена връзка с Д.П. са заинтересовани от изхода на делото, а и показанията им са нелогични и объркани.

Свидетелите, освен това не са преки очевидци на обстоятелствата от извършената проверка, а препредават събитията, разказани им от Д.П. и са насочени по скоро към причините тя да управлява лекия автомобил.

Безспорно установени в настоящото производство са факта на управление на МПС "БМВ 320", с рег. № 426М125 от жалбоподателя Д. П. П. с ЕГН ********** на 25.05.2022 г. в гр. Гълъбово, както и отказа й на същата дата в сградата на РУ – Гълъбово да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARMF-0096, или да й бъде взета кръвна проба за изследване, за което са издадени талон за медицинско изследване № 120851 от 25.05.2022 г. и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 25.05.2022г. Контролният орган е установил и документирал отказа на Д.П. да бъде изпробвана както с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARMF-0096 за употреба на наркотични вещества или техни аналози, така и отказа да изпълни предписанието, изготвено от него за вземане на кръвна проба за изследване и доказване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

С оглед така установените обстоятелства съдът приема, че Д.П.П. е извършила нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, като е осъществила и двете от предвидените в разпоредбата противоправни деяния, а именно отказала е да й бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Извършеното от жалбоподателя деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в отказ от извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, посредством техническо средство или медицинско изследване. Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление законова норма на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и представлява основание за реализирането на административно - наказателната отговорност, установена в същата законова разпоредба.

Става въпрос за едно деяние, а именно отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични или други упойващи вещества по някой установените в закона способи. Тези 3 способи са алтернативно установени и само отказът да бъде извършена проверка по който и да е от тях, съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В случая се установява, че извършващият проверката полицейски служител е предложил на жалбоподателя проверка посредством двата способа, в последователността по ЗДвП, като водачът е отказал използването на който и да е от тях. Този отказ е изрично обективиран и на практика не се спори от жалбоподателя.

С оглед фактическото описание на нарушението не съществува съмнение, че жалбоподателят е осъществил и двете хипотези на административното нарушение, съдържащи се в санкционната разпоредба н а чл. 174, ал. 3 от ЗДП. В случая не следва да се налагат две отделни наказания на жалбоподателя, тъй като нарушението е едно - управление на МПС и отказ да бъде извършена проверка както с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, така и да бъде изпълнено предписание за медицинско изследване относно употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като нарушение по чл. 174, ал.

3, пр. 2 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя абсолютно определените в тази разпоредба по вид и размер административни наказания, а именно глоба в размер на 2000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС. Не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.

По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.1, т.1, предложения първо и трето от ЗДвП („Наказва се с глоба 10 лв. водач, който : не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство“) за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от същия закон („ Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него; свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке “), изразяващо се в това, че не носил свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Тези фактически констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели, като жалбоподателят не ангажира доказателства, които да ги оборват, поради което съдът намира за доказано и нарушението по т.2 и от НП и извършването му от жалбоподателя. Не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. От друга страна наложеното наказание – глоба от 10 лева, съответства по вид и размер на предвиденото в Закона за конкретното нарушение. При тези данни и тъй като съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, касаещи нарушенията по т.1 и т.2 от последното, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно в частта му по т.1 и т.2 от него и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Относно разноските

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл.63д от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР - Стара Загора следва да се присъди юрисконсултско 4 възнаграждение, в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в повече от едно с.з., но случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.