Разпореждане № 131171 от 16.09.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 131171 гр. София, 16.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Частно гражданско дело № 20241110151735 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 411, ал. 2 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ФИРМА срещу Л. М. за заплащане на суми в съответен размер по договор за потребителски кредит, сред които 428,51 лв. - неплатени дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от ФИРМА и 1341,48 лв. – неустойка по чл.

6.2 от процесния договор.

Съдът, като съобрази данните по делото, намери следното:

Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се касае за претендирани такси съгласно горепосочената тарифа на цедента ФИРМА свързани с неизпълнение на задължението за плащане на сумите по договора. Поради това уговорката за заплащане на такива такси е нищожна като противоречаща на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Процесната клауза за заплащане на такси противоречи и на добрите нрави по смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като предвижда заплащане на такси с необичайно висок размер с оглед на размера на основното задължение по договора за потребителски кредит, а именно сумата от 1 000 лв.

По същите съображения е нищожна и претендирана неустойка, свързана с неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение при сключване на процесния договор – касае се за сумата от 1 341,18 лв., надвишаваща повече от 1 път отпуснатия кредит за сумата от 1 000 лв. Поради това процесната клауза за заплащане на неустойка противоречи и на добрите нрави по смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като предвижда заплащане на неустойка с необичайно висок размер с оглед на размера на основното задължение по договора за потребителски кредит.

Предвид изложеното, заявлението следва да бъде отхвърлено в горепосочената част на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

С оглед отхвърлената част от претенциите заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските за разликата над сумата от 30,29 лв. за държавна такса и над сумата от 6,92 лв. за юрисконсултско възнаграждение при определен от съда общ размер на възнаграждението от 15 лв.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

1

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ФИРМА срещу Л. М. В ЧАСТТА за сумата от 428,51 лв. - неплатени дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от ФИРМА и 1341,48 лв. – неустойка по чл. 6.2 от процесния договор, както и В ЧАСТТА за разноските за разликата над сумата от 30,29 лв. за държавна такса и над сумата от 6,92 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2