Определение № 998 от 06.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 998 гр. София, 06.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Емил Томов

Борис Илиев като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002103064 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на С. К. С. чрез пълномощник адв. С.Ч. срещу решение №1206 от 09.03.2023г по в. гр.дело № 1498/2022г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната от касатора част, за разликата над сумата 300 000 лева до пълния преявен размер от 500 000 лева е потвърдено първоинстанционно решение № 20210609 от 11.11.2021 г. по гр.д. № 13375/2010 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска на основание чл. 200, ал.1 КТ , предявен срещу ответника „ТИМ-С Енерджи” ООД.Произнесен е иск за обезщетение на неимуществени вреди в резултат на трудова злополука. До така оспорваният от касатора резултат се е стигнало ,след като по жалба на ищеца въззивният съд е ревизирал изводите на Софийски районен съд,78 състав за съпричиняване от страна на пострадалия,поради груба небрежност.Разгледаното възражение е обосновало намаляване на обезщетението ,което първоинстанционният съд е определил по справедливост в исковия размер от 500 000 лева и след отчитане на 80% съпричиняване са присъдени 100 000 лева. С обжалваното понастоящем решение Софийски градски съд е приел ,че възражение по чл.201, ал.2 КТ с изтъкване на кокретно поведение на пострадалия не е направено своевременно нито от ответника ,нито от привлечения в процеса помагач„Електроразпределителни мрежи –Запад” ЕАД,поради което същото неправилно е било разгледано. След като е приел за основелни оплакванията на ищеца като въззивен жалбоподател в тази насока ,Софийски градски съд собствено е приел, че по критерия на чл.52 ЗЗД обезщетението следва да се определи по справедливост в размер на 300 000 лева ,поради което над присъдените от първоинстнационния съд 100 000 лв. е 1 присъдена разликата до този размер,с потвърждаване на обжалваното от ищеца решение в останалата част.

При безспорни обстоятелства,че на 11.08.2020 г. около 10,50ч.при боядисване на стоманени конструкции (железни стълбове 110 kV„В./Бригадир“, [населено място], ж.к. Л.) е настъпила трудова злополука с ищеца С. К. С., изпълнявал трудовите си задължения „бояджия метални конструкции“,е ангажирана отговорността на ответника на основание чл.200, ал.1 КТ . Пострадалият С. К. С. ,тогава на 22 години,е бил ударен от образувала се волтова дъга,в резултат на което е получил тежка термична травма, изпаднал е в безсъзнание поради термичния шок, в състояние опасно за живота е откаран по спешност в болница „Пирогов“ ,където са предприети реанимационни мероприятия за овладяване на тежкото състояние. Установени са изгаряне на кожата и подлежащите тъкани на главата, корема, гръдния кош, горните и долните крайници на площ 70%,състояние след електрически удар,инхалация на пушечни газове,инфекция на горни дихателни пътища.Получените травми са били изключително болезнени, потискани с лекарства по време на цялото лечение,поради изключително високия им интензитет. Предприето е болнично лечение от 11.08.2020 г. до 22.10.2020 г. за 72 дни, а домашно-амбулаторно – от 22.10.2020г. Ищецът е претърпял осем опирации с пълна упойка,тъй като се е налагало отстраняване на мъртвата тъкан и пластики. Към момента на изготвяне на заключението по приетата СМЕ (3.06.2021г.) ищецът продължава да изпитва болки на няколко места по тялото и по крайниците, а също дърпане, стягане, ограничение на движенията в тези области – лява раменна става, лява ръка и пръсти, ляво коляно и лява глезенна става.

Ограничени са движенията на лявата раменна става, лявата ръка и лявата коленна става.Увреден е левият малкопищялен нерв, което е довело до невъзможност за повдигане на лявото ходило. На главата в окосмената част има два загрозяващи белега – 3 см и 2,5 см, на лицето – челно вдясно – 2 белега – 1,5 см и 2 см, в ъгъла на лявата вежда 0,5 см. Вещото лице е констатирало множество белези с характер на келоиди и по тялото – на дясна мишница 15 см,на дясна предмишница 20 см, на лява подмишнична ямка 18 см, на лява предмишница 17 см, на лявата ръка и на половината от палеца 9 см, на лявото коляно 11 см.Цялото тяло, включително и външният полов орган, е в белези от изгаряния и участъци, от които е взета кожа за свободна кожна пластика. Останала е деформация на лявата подбедрица с липса на тъкани от външната страна.Ищецът е имал нужда от помощ за да са обслужва за период от около 3 месеца ,лечението не е завършило.Предстоят още няколко операции,като едва след това ще може да бъде направена точна преценка за степента на възстановяване на здравословното му състояние .Вещото лице по приетата СМЕ дава заключение ,че с оглед проведеното лечение, сегашното състояние и вида на предстоящите операции, пълно възстановяване на ищеца не може да настъпи.Заключението е възприето и от въззивнтия съд .

Причинените травматични увреждания са произвели сериозно отражение върху психиката на ищеца и неминуемо са променили начина му на живот.След преживяната злополука той е бил напълно неспособен да се грижи за себе си, съзнавал е, че е обезобразен, че цялото му тяло е в белези и изгаряния. В този период ищецът не желаел да 2 се храни, не виждал смисъл да живее. Въззивният съд на свой ред е кредитирал съдебнопсихиатрична експертиза,установила остър животозастрашаващ емоционален стрес, преминал в посттравматично стресово разстройство,чийто изход понастоящем е непрогнозируем. Налице е продължителност на симптомите .Посттравматичното разстройство е довело до промяна в характера на ищеца – същият е станал пораздразнителен, избухлив и нервен. По данни от изследването според вещото лице пълно възстановяване на нормалното психическо състояние не може да настъпи.

При така установените увреждания с особено голям интензитет на първоначалните болки и страдания, обстоятелството, че площ в размер от 70% от тялото на ищеца е засегната от тежките термични травми; дългосрочните последици при младата възраст на ищеца, който към момента на злополуката е бил на 22 години, поради което е имал очаквания относно своето нормално развитие и бъдеще в личен и професионален план; предвид и тежкото емоционално състояние на ищеца С. , който страда от посттравматично стресово разстройство,съзнава че е обезобразен и че никога няма да се възстанови напълно , въззивният съд е определил справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на сума от 300 000 лв.

В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост на решението в обжалваната част, евентуално за допуснато съществено процесуално нарушение поради това ,че след като е сезиран единствено с жалба на ищеца и единствено по въпроса за съпричиняването,въззивният съд намалява размера на обезщетението, определно от първоинстнационния съд по справедливост. Според касатора,нарушено е изискване относно правомощията на съда да се произнесе само в пределите на търсената защита.

Поддържа се оплакване и от занижаване размера на обезщетението. В изложение са формулирани две групи въвроси , в шест точки.Първата група въпроси е за критерия в чл.

52 ЗЗД и прилагането му:за съобразяване с възрастта на пострадалия , времетраенето на възстановяването и остатъчните явления и неудобства(т.1);за посочване значението на конкретните обстоятелства (т.2) и следва ли да се съобрази поотделно всяка една от получените травми(т.3); следва ли да се съобразява практиката по други сходни случаи (т.4).Сочи се основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с установена практика на ВКС , както и основание по чл. 280 , ал.1 т.3 и ал.2 ГПК.

Втората група въпроси са формулирани като израз н тезата ,че съдът на втора инстанция не е следвало да се произнася за справедливия размер,след като не е сезиран с оплакване от ответника.Повдигнат е въпроса за диспозитивното начало и забраната за влошаване положението на жалбоподателя(т.5);ограничен ли е съдът от посоченото във въззивната жалба (т.6) Сочи се основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с установена практика на ВКС в реш. № 163/2011г по гр.д № 1191/2010г Второ г.о и реш. по т.д № 848/2012г на Първо т.о на ВКС , както и основание по чл. 280 , ал.1 т.3 и ал.2 ГПК Не е постъпил отговор

Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира , че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по формулираните въпроси .

Не е налице основание за допускане на въззивното решение за да се провери 3 вероятна негова недопустимост, след като въззивният съд се е произнесъл по спорния предмет- т.е разгледал е иск за разликата над уважения размер от 100 000 лева до пълния претендиран размер , като е постановил решение по същество с частично уважаване за разликата до 300 000 лева и потвърждаване на отхвърлителното решение на първоинстанционния съд в останалата част, опредяйки сам, като решаващ съд, справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди според критериите на чл.52ЗЗД.

Не е налице основание за допускане до касационно обжалване и по формулираните въпроси.

Първата група въпроси в изложението имат ясен отговор в последователната съдебна практика на ВКС по отношение на изискванията към решаващата дейност на съда , когато се определя обезщетение за неимуществени вреди при травматични увреждания съгласно чл. 52 ЗЗД. Не е налице основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК ,тъй като въззивното решение не е в противоречие с установената практика на ВКС.Спазени са задължителните указания относно необходимостта съдът да обсъди и прецени всички обстоятелства съгласно ППВС №4/1968г., за което свидетелстват мотивите на решението в единното им съдържание. Въззивният съд,оценявайки характера и степента на травматичните увраждания, отражението им в конкретност върху психиката,начина на живот на ищеца и предвид младата му възраст включително,с отчитане перспективата при възстановителния процес(който не е приключил,но пълно възстановяване не може да се очаква) собствено е посочил, че е справедливо конкретното обезщетение за неимуществени вреди да бъде повисоко от това при неимуществени вреди от смърт на работник ( в т. см.реш.№129/2020г по гр.д №516/2020г Трето г.о). Следвайки така установения в практиката на ВКС подход, Софийски градски съд е приел,че в случая ищецът е в по- лошо положение от това на близките, понесли загуба от смъртта на работника, защото търпи и ще търпи големи мъки и е загубил желанието си за живот. Като е присъдил по-високо обезщетение в сравнение с присъждани при смърт в резултат на злополуки,въззивният съд не е нарушил изискването за сходно решаване на аналогични случаи като израз на обществената оценка за обезвреда , а при размера е съобразил значението на обществено- икономическите условия в страната.

Аналогичните случаи на увреждане следва да се обезщетяват равностойно,това е част от съдържанието на обеществения критерии за справедливост , но касаторът не е обосновал съображения за наличие на основание по чл. 280 , ал.1 т.1 и т.3 ГПК по този въпрос . Не се обосновава противоречие с изтъкнатото от защитата решение №214/2018г по гр.д №3921/2017г ,реш.№ 350/2011г на Четвърто г.о и реш. № 749/2008г на Второ т.о на ВКС. В случая въззивният съд е отчел и посочил в мотивите си всички установени увреждания при ищеца и е оценил значението им ,поради което отговор на така поставените въпроси няма да промени решаващите правни изводи на съда.Приложени са установените в практика на ВКС принципни указания към обстоятелствата по делото за да се определи по размер обезщетението при конкретното травматично увреждане. По този начин въззивният съд е приложил критериите „продължителност на болките и страданията” и „последици от получените увреждания” съгласно ППВС №4/1968г , т.ІІ и решение № 125/2016г по гр.д № 4

4417/2015г ІV г.о,реш. по гр.д №2303/2017г на 3-то г.о,реш.№226/2019г по гр.д №756/2018г на 3-то г-о и др. , в която установена съдебна практика на първо място сред обстоятелствата подлежащи на конкретна преценка като неблагоприятни последици от травматични увреждания, са указани характерът и степента на увреждането, също и интензитетът на болките,времето за възстановяване, включително преценка на възможността за това.