Определение № 264 от 19.06.2023, Административен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264

Ямбол, 19.06.2023 г.

Административният съд - Ямбол - V състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

СТОЯН

ВЪЛЧЕВ сложи на разглеждане административно дело № 20237280700171 / 2023 г.

Производството е във фаза след като с решение № 6368/14.06.2023 г. по адм. дело №647 /2023 г. ВАС е отменил решение № 181 от

19.10.2022 г., постановено по адм. дело № 25/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-02002821001462-091-001/ 01.10.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение № 2/04.01.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, по отношение на установените задължения на Я. М.: за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 2 174,65 лв. и лихви за просрочие в размер на 975,65 лв.; дължими вноски за ДОО за самоосигуряващи за 2015 г. главница в размер на 3 993,60 лв. и лихви в размер на 2 243,89 лв., за 2016 г. главница в размер на 3 993,60 лв. и лихви за просрочие в размер на 1 838,88 лв.; дължими вноски за Универсален пенсионен фонд (УПФ) за самоосигуряващи се за 2015 г. главница в размер на 1

560,00 лв. и лихви в размер на 876,61 лв., за 2016г. главница в размер на 1 560,00 лв. и лихви в размер на 718,40 лв. и лихви за дължими вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2015 г. в размер на 14,85 лв. лихви за авансови вноски и за 2016 г. в размер на 14,73 лв. лихви за авансови вноски, както и в съответната част за разноските, е отменил определение № 460 от 02.12.2022 г., постановено по адм. дело № 25/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол, в обжалваната му част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Ямбол, в посочената част.

В решение на касационния съд е посочено, че предмет на настоящият спор е решението, само в частта, с която е отменен РА по отношение на установените задължения на Я. М. за: за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 2 174,65 лв. и лихви за просрочие в размер на 975,65 лв.; дължими вноски за

ДОО за самоосигуряващи за 2015 г. главница в размер на 3 993,60 лв. и лихви в размер на 2 243,89 лв., за 2016 г. главница в размер на 3 993,60 лв. и лихви за просрочие в размер на 1

838,88 лв.; дължими вноски за Универсален пенсионен фонд (УПФ) за самоосигуряващи се за 2015 г. главница в размер на 1 560,00 лв. и лихви в размер на 876,61 лв. , за 2016г. главница в размер на 1 560,00 лв. и лихви в размер на 718,40 лв. и лихви за дължими вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2015 г. в размер на 14,85 лв. лихви за авансови вноски и за 2016 г. в размер на 14,73 лв. лихви за авансови вноски и в съответната част за разноските, т.к. в касационната жалба изрично е посочено, че решението не се обжалва изцяло в частта, с която РА е отменен, поради което в останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В отменителното решение е прието, че „първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви защо кредитира втори вариант от заключението на вещото лице по ССЕ. Касаторът е оспорил заключението на вещото лице по ССЕ в кредитирания от съда вариант в проведеното открито съдебно заседание, в което е прието заключението. Съдът не е обсъдил представените по време на ревизията и пред съда доказателства, които касаят определянето на спорните задължения. По време на ревизията са дадените писмени обяснения от купувача по спорния НА, съгласно които той е платил различна от записаната в НА № 60/18.05.2018 г. покупна цена, а плащането е станало по два различни начина, а именно: 19 000 лв. в брой пред нотариуса в деня на изповядване на сделката и след това още 21 000 лв. по посочена от упълномощеното лице (майка на ревизираното лице банкова сметка). ***ди, че съдът не изложил никакви мотиви както относно размера на продажната цена на недвижимия имот, така и относно разходите за нотариални такси. В решението на съда не е посочено в какъв размер са спорните такси и какви доказателства са представени, за да се установи размерът им. Съдът може да приеме вариант на експертното заключение относно размера на данъчната основа за облагане, но е длъжен да обсъди заключението заедно с всички събрани доказателства и да направи самостоятелни фактически изводи относно размера на данъчната основа, което в случая съдът не е сторил.

Предвид липсата на мотиви не става ясно защо съдът е възприел изчисленията на вещото именно във втори вариант от ССЕ.

По отношение на установените задължения за

ДОО и ДЗПО на ревизираното лице, съдът е посочил единствено, че същите не се дължат предвид изменението на нормата на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, която е в сила от 01.01.2019 г. Съдът не е изложил никакви други мотиви относно приложените от приходните органи правни разпоредби на ДОПК и съответните констатации от РД /РА дали при така установените факти и обстоятелства е налице дължимост на ЗОВ за 2015 г. и

2016 г. от задълженото лице в качеството му на самосигуряващо се лице при безспорно установяване на извършване на трудова дейност и реализиране на приходи в резултат на извършени покупко-продажби на недвижими имоти. В тази насока съдът не е обсъдил възраженията на административния орган и не е посочил кои са приложимите разпоредби.“

Предвид посоченото и за да се осигури правото на страните на пълноценна защита следва да им бъде дадена възможност да изложат становищата си по посочените в отменителното решение спорни въпроси.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА адм.дело № 171/2023 год. по описа на Административен съд-Ямбол за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.07.2023 г.-11,00 часа.

УКАЗВА и ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в

7-дневен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна в обобщен и синтезиран вид да изложат становищата си по визираните в отменителното решение спорни въпроси, като посочат доводи, съображения и приложими правни норми в подкрепа на тезите, които подържат.

На основание чл.144 АПК във връзка с чл.140, ал.3 ГПК УКАЗВА на страните, че могат да използват медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора си.

На основание чл.178, ал.1