Решение № 2192 от 16.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2192 гр. Пловдив, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330113167 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. Е. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ж.к. Т. бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адв. Д. Б. С. от АК - П. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21 - Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б. и М. А. Г., с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 03.01.2014 г., издаден по ЧГД № 19083/2013 г. по описа на PC - Пловдив, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било разпоредено ищцата да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД с ЕИК: 130697606 следните суми:

494,08 лв. - главница по Договор за заем № **** от **** г. - добавка, представляваща печалба на кредитора по договора, дължима за периода от 13.07.2012г. - до 04.01.2013г. със законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението - 27.11.2013 г. до изплащане на вземането; 62,32 лв. - мораторна лихва за периода от 03.08.2012 г. до подаване на заявлението - 27.11.2013 г. и 125 лв. - разноски за производството, от които 25 лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение не било подадено възражение и не били извършени плащания по изп. дело за погасяване на горепосочените задължения. За събиране на сумата по горепосочения изпълнителен лист взискателят образувал изп. д. № ***/**** г. по описа на ******. Сочи, че след издаването на изпълнителния лист били извършени долуописаните действия по събиране на вземането на взискателя. На **** г. била подадена молба за образуване на изп. дело без посочен конкретен изп. способ, а с възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ от страна на взискателя за овластяване на *** да 1 предприеме изп. действия по собствена преценка, но взискателят посочил, че иска да бъде уведомявано, за извършени изп. действия, за които се дължи заплащане на авансова такса, като с молбата за образуване било поискано събиране на разноски – 350 лв. юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изп. дело, оставени в тежест на длъжника. С ПДИ от 07.07.2014 г., връчена на 11.08.2014 г. ищцата била уведомена за образуваното изп. дело. На 07.07.2014 г. било изпратено запорно съобщение до работодател - С. Д. ЕООД, на 06.11.2014 г. било изпратено запорно съобщение до работодател - Л. Д. ЕООД, на 06.11.2014 г. било изпратено запорно съобщение до работодател - Г. Д. ЕООД, на 07.11.2014 г. била подадена молба от ищцата до *** да не се извършват изп. действия спрямо нея. На 09.04.2015 г. било изпратено запорно съобщение до работодател - З. Д. ЕООД. На 11.03.2016г. бил наложен запор на банкови сметки в ОББ АД. На 24.06.2016г. бил наложен запор на банкови сметки в ПИБ АД и Юробанк България АД. Твърди, че на 27.06.2016г. постъпила молба от КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД за конституиране като взискател по изп. дело въз основа договор за цесия с първоначалния взискател по изп. дело от дата 22.04.2016г. без приложено уведомление до длъжника за уведомяване по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия, като **** **** бил конституирал на осн. чл. 429 от ГПК новия взискател по изп. дело. КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД на 23.11.2016 г. Сочи, че с разпореждане на *** от 01.02.2017 г., бил насрочен опис на движими вещи за 30.03.2017 г., който не бил извършен, не били платени и авансови такси от взискателя, не бил съставян протокол за опис на движими вещи. На 30.08.2017 г. било изпратено запорно съобщение до работодател - Л. Д. ЕООД, а на 02.05.2018 г. било изпратено запорно съобщение до работодател - А. ЕООД. На 12.06.2018 г. постъпила молба от ищцата за разсрочване на задължението по изп. дело. На 10.04.2019 г. постъпила молба от взискателя за извършване на опис на движими вещи, без да са платени авансови такси. Опис не бил извършван, като съобщенията не били нередовно връчени, а били оформени, че страната не е намерена на адреса, а взискателят бил уведомен по телефона за насрочения опис. Сочи, че няма платени авансови такси и не бил съставян протокол за опис на движими вещи. С разпореждане на *** **** от 10.03.2020 г. бил насрочен опис за 15.05.2020 г. Опис не бил извършван и не били заплащани авансови такси, както и не бил съставян протокол за опис на движими вещи. С разпореждане на съдебния изпълнител от 22.02.2022 г. бил насрочен опис за 18.04.2022 г. Опис не бил извършван, не били заплащани и авансови такси и не бил съставян протокол за опис на движими вещи. Твърди се, че с молба от 03.10.2022 г. взискателят направил искане до **** ***** за извършване на опис на движими вещи и запори на сметки на длъжника, като не били заплатени авансови такси отново. На 15.06.2023 г. било изпратено запорно съобщение до работодател М. - М ЕООД. Счита, че не дължи сумата от 494,08 лв. главница по Договор за заем № **** от **** г. - добавка, представляваща печалба на кредитора по договора, дължима за периода от 13.07.2012 г. - до 04.01.2013 г.; 497.64 лева - законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението 27.11.2013 г. до 11.09.2023 г.; 62,32 лв. - мораторна лихва за периода от 03.08.2012 г. до подаване на заявлението - 27.11.2013 г.; 125 лв. - разноски в заповедно производството, от които 25 лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 350 лв. юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изп. дело, тъй като вземането било погасено по давност. Моли настоящата искова молба да се счита като изрично волеизявление от страна на ищеца, с което се позовава на изтеклата погасителна давност. Счита, че давността на вземането последно е била прекъсвана на 02.05.2018 г., когато било изпратено запорно съобщение до работодател - А. ЕООД.

2

Твърди, че изп. дело било перемирано, доколкото взискателят подава молба за изп. дела на 10.04.2019 г. и едва след това на 03.10.2022г. разпорежданията на **** **** за насрочване на опис на движими вещи, без реално да били извършвани от 10.03.2020г. и от 22.02.2022г., не както перемпцията, така и давността, тъй като реално изп. действие не било извършвано. Доколкото изп. производство било прекратено по право на 02.05.2020 г., то последващи изпълнителни действия по прекратено по право изп. производство не можели да прекъснат давността, доколкото не били редовно предприети. Сочи, че давността на вземането за главница била изтекла на 02.07.2023 г, а на основание чл. 119 от ЗЗД, били погасени и задълженията й за лихви и разноски. За пълнота сочи, че нормата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИППП била приложима за периода на извънредното положение в страната т.е. за период от 2 месеца в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. Твърди, че извършените действия по изп. дело, след като било прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не можели да прекъснат давността на вземането, а и следвало да се вземе предвид, че молбите от ответното дружество били подавани от лице без представителна власт, доколкото липсвало упълномощаване от страна на ответното дружество към подавалите по изп. дело молби лица. В допълнение посочва, че самите разпореждания на **** **** за насрочване на опис, без да са реално извършвани и без да имало заплатени авансови такси, не представлявали годни изпълнителни действия, които да прекъснат давността на вземането на взискателя. Давността вече била прекъсната по този повод, когато взискателят е решил да делегира този избор на **** **** ****. Посочва, че давността би се прекъснала за втори път, когато способът бъде приложен, но не и с извършването на всяко подготвително действие около реализирането му. В настоящият случай нямало доказателство описът да се е състоял и да е породил след себе си някакви правни последици в имуществените сфери на страните в изпълнението. Твърди, че според изричната разпоредба на закона, давността се прекъсвала с предприемането на всяко действие за принудителното изпълнение, за което в случая би се приело извършването на опис, а не само неговото насрочване . Твърди също, че исканите от ответника изпълнителни действия не са прекъснали нито срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, нито давностните срокове за вземанията, тъй като исканите изпълнителни действия не били извършени и не са могли да бъдат извършени по причина, за която взискателят отговарял - неуведомяване за цесията и невнасяне на необходимите такси за изпълнението.

С оглед гореизложеното се моли да се признае за установено в отношенията между „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК: 202423225 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1336 р-н Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б. и М. А. Г. и ищцата, че Р.

Е. А., ЕГН: ********** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК:

202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1336 р-н Люлин, бул.

Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б. и М. А. Г. сума в размер на 1 529,04, представляваща: 494, 08лв - главница по Договор за заем № **** от ******* - добавка, представляваща печалба на кредитора по договора, дължима за периода от 13.07.2012г. - до 04.01.2013г.; 497.64 лева - законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението - 27.11.2013г. до 11.09.2023г.; 62,32лв - мораторна лихва за периода от 03.08.2012г. до подаване на заявлението - 27.11.2013г.; 125лв - разноски в заповедно производството, от които 25 лв - държавна такса и 100 лв - юрисконсултско възнаграждение и 350лв юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изп. дело за събирането на които е образувано изпълнително дело №***/*** г. по описа на ******** въз основа на 3 изпълнителен лист изпълнителен лист от 03.01.2014г., издаден по ЧГД №19083/2013г. по описа на PC - Пловдив. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който счита същата за изцяло неоснователна.

Сочи, че на **** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД), с универсален правоприемник е БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна и Р. Е. А., в качеството й на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № *****. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД финансирал кредитополучателя, за ищцата е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор. По молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 11.06.2014 г. било образувано изп. дело № ***** по описа на ***** и бил приведен в изпълнение процесния Изпълнителен лист. Сочи, че по време на образуваното на ****** г. изпълнително производство по изпълнително дело № ********, по желание на взискателя и по инициатива на съдебния изпълнител били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Твърди, че с молбата си за образуване на изпълнително дело "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД възложило правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ******* на ***** г. на тази дата била прекъсната погасителната давност. Посочва, че на 07.07.2014 г. било изходирано запорно съобщение до С. Д. ЕООД. На 06.11.2014 г. били изходирани запорни съобщения до работодателите Л. Д. ЕООД и до Г. Д. ЕООД. На същата дата била изходирана и призовка за принудително изпълнение. На 06.11.2014 г. било депозирано Заявление - Молба от страна на ищцата, като със същата се задължила да прави равни месечни вноски от по 50,00 лв. дължими до 15 - то число на месеца, считано от 10.11.2014 г. На 09.04.2015 г. било изходирано запорно съобщение до З. Д. ЕООД. На същата дата била изходирана и Призовка за принудително изпълнение до длъжника. На 22.06.2015 г. било изходирано напомнително писмо за удръжки по запор до работодателя З. Д. ЕООД. На 02.11.2015 г. било изпратено запорно съобщение до работодателя З. Д. ЕООД и отново била изходирана призовка за принудително изпълнение на същата дата. На 11.03.2016 г. било изходирано запорно съобщение до ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД, както и призовка за принудително изпълнение. На 24.06.2016 г. били изходирани запорни съобщения до ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД и до ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, както и призовка за принудително изпълнение. На 27.06.2016 г. последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, което действие отново прекъснало течащата относно вземането погасителна давност. Сочи, че с молбата на *** **** били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, за извършване на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство. На 23.11.2016 г. било изходирано напомнително писмо за удръжки по запор до работодател З. Д. ЕООД. На 01.02.2017 г. било изходирано Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи. Описът бил насрочен за 30.03.2017 г. На 30.08.2017 г. била изходирана Призовка за принудително изпълнение, както и запорно съобщение до Л. Д. ЕООД. На 30.04.2018 г. от страна на взискателя била депозирана Молба за справка в НОИ, с искане за налагане на запор. Това довело до изпращането на запорно съобщение до работодател А. - ЕООД на 02.05.2018 г., на същата дата била изходирана Призовка за принудително изпълнение, до длъжника. На 12.06.2018 г. било 4 депозирано Заявление - Молба, в него ищцата молела да бъде разсрочено задължението и се задължавала да прави равни месечни вноски, в размер 50.00 лв., до пълното 30-то число на месеца, считано от 30.07.2018 г. С това действие, счита, че Р. Е. А. с депозирането на молбата е целяла погасяване на същото и направеното изявление от страна на ищцата било направено пред *** ******* ****, който имал задачата да събере задължението произтичащо от сключения договор за кредит. Адресирането на молбата до ***, а не например до кредитора по договора, не променяло факта на стореното признание, което в конкретния случай било поставено на вниманието именно на лицето, натоварено с функции по обслужване на спорното правоотношение, а не на трето случайно и странично лице. Депозираната молба, съдържала признание на задължението и изразявала намеренията на длъжника да пристъпи към доброволното изпълнение, противно на твърдението на ищцовата страна, че подадените по изп. дело молби не представлявали признание на дълга. Счита, че признаването било едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявил, че има задължение към кредитора. Той изразявал волята си, че ще погасява задължението и няма да го оспорва. Без значение било и това по какъв начин кредиторът узнал за направеното волеизявление от страна на длъжника, но признанието следвало да бъде отправено до кредитора или до негов представител, който бил натоварен със задачата да събере задължението. Твърди, че признанието на дълга не представлявало никаква нова сделка между кредитора и длъжника, за да се нуждае и от някакво волеизявление на кредитора, а било един едностранен акт на длъжника. Това изявление не било отправено до което и да е трето лице, а до субект натоварен със задачата да събере задължението, произтичащо от договор за кредит №*****. Искането за разсрочване потвърждавало съществуването на задължението.