Присъда № 22 от 30.01.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 22 от 30.01.2024 г. по НОХД № 15139/2023 г. по описа на Софийски районен съд

Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт на Софийска районна прокуратура, с който срещу К. И. Д., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр.

Бургас е повдигнато обвинение за това, че на 11.02.2023 г. около 15,40 часа, в гр. София, по ул. „Атанас Узунов“, на кръстовището с ул. „И. Щерев“, с посока на движение от ул. „Гео Милев“ и ул. „Манастирска“ към ул. „И. Щерев“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 И”, с рег. № А **** КХ, след употреба на наркотично вещество – кокаин, включено в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветерИ.рната медицИ.“, Приложение 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, установено по надлежния ред – с протокол рег. № И-6755/20.07.2023 г. за съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза на ВМА-София - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Представителят на Софийска районна прокуратура поддържа обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено предвиденото в закона наказание. По отношение индивидуализацията му предлага конкретен размер за всяко от кумулативно предвидените наказания. Счита, че употребата на наркотично вещество може да се установява с всички доказателства и доказателствени средства, като в случая обвинението се доказва от направения полеви тест, назначената токсико-химическа експертиза и показанията на свидетеля С. И..

Подсъдимия се явява лично и с надлежно упълномощени адвокати – И. и С.. Същият не дава обяснения, поддържа защитата в хода на съдебните прения, в последната си дума моли да бъде оправдан

Адв. И. пледира за постановяване на оправдателна присъда. Намира обвинението за недоказано. Сочи, че има размИ.ване между номера на полевия тест за употреба на наркотични вещества, посочен в ОА и този, който е вписан в разпечатката от паметта на самото устройство, а протоколът за извършена проверка е ненадлежно изготвен. Намира, че обвинението се разколебава от приетата по делото СТХЕ. Намира, че настъпилата промяна в чл.343б, ал.3 от НК, а именно, че употребата на наркотични вещества следва да се установи по надлежния ред, респективно изменението е по-благоприятен закон и следва да се приеме, че обвинението не е доказано. Моли съдът да постанови оправдателна присъда.

Адв. С. моли също подсъдимият да бъде оправдан с аналогични аргументи.

Съдът като съобрази събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. И. Д., ЕГН ********** е роден на ******** г. в гр. Бургас, българин е, български гражданин, с висше образование, неженен, не работи, реабилитиран по право, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж. к. „**********

Същият бил правоспособен водач на МПС с издадено СУМПС на 28.01.2014г. с придобити категории В АМ и В1. На 11.02.2023 г. около 15,40 часа, в гр. София, по ул.

„Атанас Узунов“, на кръстовището с ул. „И. Щерев“, с посока на движение от ул. „Гео Милев“ и ул. „Манастирска“ към ул. „И. Щерев“ подсъдимият К. И. Д. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „740 И”, с рег. № А **** КХ, което било собственост на В.Г.Н.. По същото време и на същото място се намирали свидетелите С. С. И. и И. Х. И. – служители на 01 РУ-СДВР, действащи като „патрул“. Същите решили да извършат проверка на водача и на автомобила. Подали сигнал за спиране, на който подсъдимият Д. се подчинил. При проверката свидетелите С. С. И. и И. Х. И. решили, че на водача следва да се извърши тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози, за което поискали съдействие от екип на ОПП СДВР, който да е оборудван със съответните уреди за изследване. За съдействие място пристигнали свидетелите Ц. В. В. и К. Х. И. – служители на ОПП-СДВР. На подсъдимия Д. била извършена проверка за употреба на наркотични вещества или упойващи вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 1

5000“ с фабр. № ARME-0069, проба № 017 ARRD-0981. Проверката дала положителен резултат за употреба от водача на кокаин, включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветерИ.рната медицИ.“, Приложение 1 към чл. 3, т.

1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. За това обстоятелство на Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 300832/11.02.2023 г. Заедно с акта, на водача бил издаден талон за изследване № 086800 за ВМА – гр. София, където водачът бил съпроводен от служителите на 01 РУ СДВР С. С. И. и И. Х. И. и дал проби кръв и урИ. за изследване с Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози съгласно Приложение №4 към член 14, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотичните вещества или техните аналози /обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./, в който било отразено състоянието на лицето, като не били посочени отличителни белези, сочещи на употреба на наркотични вещества. След изследване на дадените проби, с протокол рег. № И-6755/20.07.2023 г. за съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза на ВМА-София било установено, че в предоставената от подсъдимия проба кръв не се установява присъствие на наркотични вещества, а в предоставената проба урИ. се установява наличието на кокаин и негов метаболит – метилекгонин.

Изложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите С. С. И. и И. Х. И. – служители на 01 РУСДВР в съдебна фаза и приобщените на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК показания от досъдебната фаза, показанията на свидетелите Ц. В. В. и К. Х. И. – служители на ОПП-СДВР, дадени в съдебна фаза и приобщените на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК показания от досъдебната фаза, писмени доказателства от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК, а именно: талон за изследване, АУАН, протокол за медицинско изследване и вземане на проби, разпечатка от Дръг Тест 5000, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, протокол за проверка на техническо средство, справка-картон на водача, справка за МПС, веществени доказателства – касета за Дръг тест 5000, както и приобщената в хода на съдебното следствие справка за съдимост на подсъдимия Д..

Съдът кредитира показанията на свидетелите С. С. И. и И. Х. И., служители на 1 РУ СДВР, както и на свидетелите Ц. В. В. и К. Х. И., служители на ОПП СДВР, доколкото същите са логични, подкрепят се от другите събрани по делото доказателствени материали и са еднопосочни. Свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото и възпроизвеждат лични впечатления от извършената проверка, поведението на подсъдимия и извършените действия по неговото тестване за употреба на наркотични вещества. Макар и свидетелите да не възстановяват ясен спомен за конкретната проверка в хода на разпита им в съдебна фаза, следва да се отбележи, че това е напълно логично и обяснимо с оглед естеството на служебната им дейност и множеството ежедневни сходни проверки. ИзмИ.лият период от време несъмнено се е отразил на възможността да възпроизведат факти, свързани с конкретната проверка, поради което бяха приобщени показанията им от досъдебна фаза по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК поради липса на спомен, с което доказателственият дефицит в тази насока бе успешно преодолян. Съдът не установи причИ. да изключи тези гласни доказателствени средства от доказателствената съвкупност и базира фактическите си изводи на съобщеното от тези свидетели.

От разпита на полицейските служители С. С. И. и И. Х. И. се установява, че на процесната дата и час са изпълнявали служебните си задължения, когато забелязали автомобила, управляван от подсъдимия и решили да му извършат проверка. Видно от съобщеното в хода на досъдебната фаза, подсъдимият е отрекъл да е употребявал наркотични вещества, макар и да е бил притеснен и да е треперил, както съобщава свидетелят С. И.. И двамата свидетелите съобщават за начИ. на извършване на пробата с техническо средство Дръг тест 5000, както и позитивиралият резултат за употреба на кокаин, като дават сведения и за обстоятелството, че именно те са съпроводили подсъдимия Д. до ВМА, където същият надлежно е дал проби от кръв и урИ. за изследване. Тук е редно да се посочи, че макар и свидетелят С. И. да съобщава в съдебна фаза, че зениците на 2 подсъдимия са били разширени, което е било и причИ.та да поискат същият да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, това може да е само индиция за необходимостта от извършване на такъв тест, но не и годен и достатъчен доказателствен източник за употребата на наркотични вещества, още по-малко и за вида им. Ето защо тезата на държавното обвинение, че свидетелят С. И. дава сведения, подкрепящи и доказващи обвинителната теза, не се споделя от настоящия съдебен състав. Сами по себе си свидетелските показания, в които се съдържат сведения за един от многото симптоми на употреба на забранени субстанции не е достатъчно доказателство по стандартите на НПК за несъмнена доказаност на обвинението. Отделно от това разширените зеници са медицинско състояние, което може да се дължи на множество комплексни и разнородни фактори, които съвсем не се изчерпват с употребата на наркотични вещества и техни аналози.

От показанията на служителите на ОПП СДВР - Ц. В. В. и К. Х. И. се установява, че именно те са оказали съдействие на служителите на 01 РУ СДВР, както и какъв тест е бил извършен на подсъдимия, неговия положителен резултат за употреба на кокаин и изготвените от тях документи във връзка с проверката.

В подкрепа на приетото от съда от фактическа страна е и изготвената в рамките на ДП и приета по делото съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, от заключението, на която се установява, че в кръвта на подсъдимия не е имало установен кокаин, такъв е установен само в урИ.та. В съдебно заседание вещите лица подробно разясняват причините за този резултат, както и приблизителния период на употреба при така установеното като факти, а именно от около 36 часа до 3- или 5 дни преди даване на пробата. Съдът кредитира заключението като обосновано и подкрепено от останалите доказателства по делото, включително изготвения протокол от медицинско изследване. Именно заключението на СХТЕ оборва обвинителната теза, доколкото липсата на установена употреба на наркотично вещество чрез изследване на кръвната проба на подсъдимия, а напротив, даденият отрицателен резултат, водят до оборване на тезата на СРП и липса на несъмнена доказаност на вмененото деяние.

От представената по делото справка за съдимост съдът установи обстоятелството, че подсъдимият е реабилитиран.

Останалите доказателства по делото не се нуждаят от подробен анализ.

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл.

16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.