Решение № 30 от 19.01.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Шумен, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20233630202392 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

В жалбата си до съда, Р. Н. П., с ЕГН ********** от гр. Търговище, чрез адвокат Р.Д. от АК Търговище, твърди, че с Наказателно постановление № 1400000870 от 01.09.2023г. на Директор на Национално тол управление към АПИ гр. София му била наложена имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл.179, ал.3 от ЗДв.П във връзка с чл.139, ал.6 от ЗДв.П. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и са налице съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано за целта лице, отговаря на изискванията чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпила молба от процесуалния представител на жалбоподателя, в която са изложени доводи за малозначителност на нарушението. Административно наказващият орган, редовно призован изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло НП, като правилно и законосъобразно. Моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

1

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

На 20.07.2023г. около 10.40 часа, край гр. Шумен жалбоподателят Р. Н. П. управлявал лек автомобил «Мерцедес», модел МЛ270ЦДИ с рег. № Т91 42КК по път София-София регион-Ловеч-Шумен-Варна, където на км.322 бил спрян от полицейски служители - С.Б.С. и Ц.Е.Ц.. При извършената проверка и след справка в електронната система за събиране на пътни такси, служителите констатирали, че водача П. управлява по път, включен в обхвата на платената републиканска мрежа без да е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, дължима според категорията на пътното превозно средство.

За констатираното нарушение, С.Б.С. съставил на жалбоподателя АУАН № 1400000870, като посочил, че е нарушен чл.139, ал.6 от ЗДв.П. Жалбоподателят подписал акта без възражения. В АУАН било вписано уведомление, че нарушителят ще бъде освободен от административно наказателна отговорност и НП няма да бъде издавано, ако в 14 дневен срок от получаване на АУАН бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 70 лева и била посочена банковата сметка, по която да бъде заплатена тази такса. В срока по чл.44 от ЗАНН, писмени възражения не били депозирани. В 14 дневен срок от връчване на АУАН, жалбоподателят не заплатил компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от ЗП, поради което и въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. За нарушението на чл.139, ал.6 от ЗДвП, на жалбоподателят било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл.179, ал.3 от ЗДв.П, за това, че на 20.07.2023г. по път І-2, км. 322, включен в обхвата на платената пътна мрежа е управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ“ с рег. № Т91 42КК, като за ППС не е заплатена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приетите и приложени по делото писмени доказателства, на основание чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС в посочения пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, а не се оспорва и от жалбоподателя, че е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП. На същият е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДв.П предвижда, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от 2

ЗП. Съгласно чл.139, ал.6 от ЗДв.П водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на пътни превозни средства да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси.

Разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП предвижда, че за преминаването по платената пътна мрежа се заплаща такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7, като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДв.П.

Според последната водач, който управлява пътно превозно средство по път включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата се наказва с глоба в размер 300 лева.

По делото не се спори, че водач на автомобила на датата, за която е установено, че се е движел по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна такса - 20.07.2023г. е бил именно жалбоподателят Р. Н. П.. В жалбата и становището не се навеждат каквито и да е доводи, нито се сочат доказателства, че на посочената в акта дата автомобилът е бил управляван от друго лице. Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна.

Доколкото съставеният акт е по ЗДвП, то той се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, а противно на констатациите по акта не беше установено.

При издаването на НП не са допуснати нарушения, нито на материалния, нито на процесуалния закон. И акта и НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, нарушението е описано достатъчно точно и ясно, няма разминаване между съставения акт и издаденото НП, същите са надлежно връчени на нарушителя, поради което не са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

Размерът на наложеното наказание е в абсолютния предвиден в закона, поради което не може да бъде променен от съда.

Жалбоподателят е имал обективната възможност да се освободи от административнонаказателна отговорност. Във връчения АУАН той е бил уведомен за законовата възможност по чл.189е, ал.2 и ал.3 от ЗДв.П да заплати в 14 дневен срок от съставянето му компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер от 70 лева (съответстващ на категория 3), с което да се освободи от административна отговорност, респективно от наказателно постановление.

3

В процесния случай не са налице материалноправните предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.189з от ЗДв.П за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН. Поради високата степен на обществена опасност на нарушение на правилата за движение по пътищата, законодателят е предвидил отпадане на възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност по–ниска от обичайната за този вид нарушения, нито пък изобщо липсата на такава, поради което отново не съставлява маловажен случай. И това поради неговия формален характер–за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпването на вредоносен резултат, т. е в случая не може да се говори за липса на или незначителност на вредните последици, тъй като за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. От друга страна извършеното деяние засяга обществени отношения, свързани с поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа.

Въз основа на изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН страните имат право присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева.

Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София.

С оглед гореизложеното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № № 1400000870 от 01.09.2023г. на Директор на Национално тол управление към АПИ гр.

София, с което на Р. Н. П., с ЕГН ********** от ****************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.179, ал.3 от ЗДв.П за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДв.П.

4

ОСЪЖДА Р. Н. П., с ЕГН ********** от гр. Търговище да заплати по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сумата от 8 0 . 0 0 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

5