Определение № 1043 от 20.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1043 гр. Благоевград, 20.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20231200500913 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Д. В. М., като пълномощник на В. А. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Б., Община П., обл. Б.- ищец по гр.д. № 21/2023г. по описа на РС Петрич, насочена срещу Определение № 586/10.07.2023г., постановено по гражданско дело № 21/2023г. по описа на РС Петрич, с което е отхвърлено искането му с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение на Решение № 183 от 26.05.2023г., по гр.д. № 21/2023г. на РС Петрич в частта му за разноските.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение на РС Петрич, като се иска неговата отмяна и постановяване на определение от ОС Благоевград, с което насрещната страна по делото- „Ф. Б.“ Е., ЕИК *, да заплати допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 480лв., с включен ДДС.

Поддържат се с частната жалба доводи, че установена е съдебна практика съгласно която при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, от значение е търсения материален интерес, който при обективно и кумулативно съединяване на искове, се определя върху цената на всеки от исковете- поотделно, а не в сбор. Поддържат се доводи, че за защитата на различни интереси предявените искове се съединяват обективно или субективно. Частният жалбоподател се мотивира и разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която адвокатските възнаграждения за процесуално представителство и защита по граждански дела, се определят съобразно цената на всеки от предявените искове, съобразно вида и броя на предявените такива. Поддържа се с частната жалба, че под материален интерес по смисъла на чл. 7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски 1 възнаграждения, се има в предвид цената на всеки от обективно и кумулативно съединените искове, а не техния сбор и се определя минималното възнаграждение за всеки от предявените искове, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на размера на отговорността за разноски.

Отделно с частната жалба са развити съображения, че в настоящия казус гр.д. № 21/2023г. по описа на РС Петрич е образувано въз основа на предявени два обективно и кумулативно съединени искове- по чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клауза за неустойка от сключен между страните договор и иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД- за връщане на недължимо платеното. Оспорват се доводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт- че двата иска произтичат от едно и също правоотношение, като се мотивира с частната жалба, че се касае за два отделни иска, с различен фактически състав и съдържание, с различен предмет на доказване, поради което всеки един от тях подлежи на различни критерии на преценка във връзка с неговото уважаване.

В срока по чл. 248 ал.2 от ГПК, подаден е отговор на частната жалба от „Ф. Б.“ Е., ЕИК *, чрез процесуалния представител юрисконсулт К., с който се оспорва частната жалба, като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.

Оспорват се доводите наведени с частната жалба, като се излагат съображения че същите се основават на съдебна практика, приложима м случаите когато исковете са съединени кумулативно с оглед на защитата на различни интереси. Не е такъв настоящия случай, основан на едно и също правоотношение, насочен срещу един и същ ответник и предявен за защита на един и същ интерес. Навадени са възражения, че в настоящия случай предявяването на установителния иск за нищожност, който е кумулативно съединен с осъдителен иск за връщане на недължимо платеното, съставлява по- скоро злоупотреба с право, тъй като липсва правен интерес от завеждането на установителен иск за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойки.

Отделно изложени са доводи че исковото производство не е било с фактическа и правна сложност, нито значително по обем.

Предвид на изложеното иска се от въззивния съд да остави частната жалба без уважение като неоснователна.

Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл. 274 и 275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в едноседмичния срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява редовна и допустима.

Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния закон.

За да се произнесе по допустимостта и основателността на депозираната частна жалба, съдът взе предвид следното:

Производството по гр.д.№ 21/2023г. по описа на РС Петрич е образувано по искова молба от В. А. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Б., общ. П., с която срещу „Ф. Б.“ Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от Управителят П. Б. Д.2 при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искжви - за прогласяване за нищожна клаузата за неустойка от Договор за предоставяне на поръчителство № 3917523/03.09.2020г., сключен между страните на няколко основания, поради накърняване на добрите нрави - пр.основание чл. 26, ал.1, пред.3 ЗЗД, сключен при неспазване нормите на чл. 19 ал.4 от ЗПК и поради неспазване на разпоредбите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и осъдителен иск - за връщане на сумата от 100.00лв., представляваща недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договора за поръчителство, сключен между страните - правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

С Решение № 183/26.05.2023г., постановено по делото - исковете по делото са уважени, като ответникът е осъден да заплати на адвокат Д. В. М. от Адвокатска колегия - гр. П., с адрес на кантората в гр. П., бул. „П...“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 576.12лв., представляваща възнаграждение за безплатната правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.

От ответната страна, чрез адвокат М. е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК - за изменение на решението в частта за разноските като се осъди ответното дружество да заплати допълнително сумата от 480 лв. с ДДС разноски, представляващи минимален размер адвокатско възнаграждение за втория уважен иск.

С обжалваното Определение № 586/10.07.2023г. молбата на ищеца, чрез пълномощника му, за изменение на решението, в частта за разноските е отхвърлена като неоснователна.

Аргументите за това са, че по въпроса относно начина на определяне на размера на адвокатските възнаграждения при кумулативно предявени искове е налице противоречива съдебна практика. На това основание, съдебният състав е възприел становището, че материалният интерес, служещ за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, се формира от сбора на цената на отделните искове, а не за всеки от тях поотделно. Отделно от това са развити и допълнителни съображения в насока, че претенцията за адвокатско възнаграждение в случая надвишават няколкократно цената на исковете, несъизмерими са с фактическата и правна сложност на делото, както и с осъществените от адвоката процесуални действия, поради което претендирането присъждане на посочената сума представлява злоупотреба с право по см. на чл. 3 от ГПК и не съответства и на разпоредбата на чл. 36 ал. 2 ЗАдв. за определяне на адвокатското възнаграждение в справедлив и обоснован размер.

Настоящият състав на ОС Благоевград, въз основа на установената фактическа обстановка и при съобразяване на становищата на страните по делото, при съобразяване и на установената съдебна практика на ВКС, излага следните правни доводи:

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278 ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с 3 частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Според актуалното разбиране на ВКС, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не като сбор. Съобразно чл. 68 от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и за всеки иск се определя минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Така се приема с Определение № 50 от 17.01.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 4735/2022г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 388 от 16.08.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 146 от 04.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 145 от 05.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова, Определение № 90 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, и др.

В настоящия казус следва да се вземе предвид актуалната редакция на нормата на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и възприеманата от настоящия състав на ОС Благоевград цитирана в настоящото определение 4 практика на ВКС. Следва да се отчете обстоятелството, че се касае не за един иск, а за две искови претенции. Всяка от тях има различен фактически състав и различна правна природа.

Съдържанието им също не съвпада. Предметът на доказване по всеки от процесните два иска е различен. Критериите за преценка на тяхната основателност не са идентични.

Разпечатката съдържа 31 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68390398-3b0b-4a47-bb0f-04e55b0a3e82