Решение № 262026 от 19.07.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 262026 гр. Пловдив, 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА

АРАБАДЖИЕВА секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19972 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Н.И. Т.“ Лимитид, Рег. № *********, регистрирано със седалище и адрес на управление: гр.

Йехуд-Моносон, ***, ул. „Ремез“ № 33, представлявано от *** И.Т., гражданин на ***, роден на *** г., притежаващ паспорт Тип ***, чрез пълномощника си *** И.П.,***, офис 2 против „Т. – Здраве и красота“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 158, представлявано от *** Е.Н.А., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен между страните устен договор за заем от 24.09.2007 г., по силата на който в периода 24.09.2007 г. – 25.05.2017 г. на ответника била предоставена сума в общ размер на 2 053 000 лева. Целта на предоставените суми била спомагане развитието и постигането на бизнес целите на ответното дружество.

Получаването на всяка една сума било потвърждавано от подписваните ежемесечно от г-жа Е.А. изявления за размера на предоставените суми. Поради неизпълнение на задълженията по договора за заем, от страна на ответника, невръщане на заетите суми и поради факта, че страните приели, че се касае за безсрочен договор за заем, била съставена Покана за доброволно изпълнение за връщане на получените суми. В същата изрично било посочено, че заемът следва да бъде върнат в едномесечен срок от получаване на поканата, съобразно изискванията на чл. 240, ал. 4 ЗЗД. Твърди, че поканата била връчена на 30.06.2017 г. на електронния адрес на длъжника, съобразно изискването на чл. 42, ал. 4 ГПК.

Излага, че паричните средства са преведени по банковата сметка на ответното дружество, но дори и след връчване на ПДИ на 30.06.2017 г. и до момента, отговор от ответника не е постъпил, като не са върнати и предоставените в заем суми.

Твърди се, че в полза на ответника е предоставена сумата от общо 12265 евро, формирана както следва: сумата от 9020 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.07.2016 г. и 1720 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.12.2016 г. и сумата от

1525 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 21.02.2017 г. За събиране на съответните суми било образувано частно гр. дело № 17575/2017 г. на ПдРС, ХХ гр. с-в., като след подадено възражение по чл. 423 ГПК за ищеца възникнал интерес от предявяване на настоящия иск.

С молба от 21.03.2019 г. от ищеца е уточнен и петитумът на исковата молба, като е посочено, че се предявява иск по чл. 422 ГПК за установяване на задълженията по образуваното заповедно производство.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 12265 евро, формирана както следва: сумата от 9020 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.07.2016 г. и 1720 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.12.2016 г. и сумата от 1525 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 21.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 17575/2017 г. на ПдРС, ХХ гр. с-в.

Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е подал отговор на исковата молба, с която се заявява, че искът е недопустим и неоснователен, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба се твърди наличието на договор за заем от 24.09.2007 г. за предоставяне на суми в размер на 2 053 000 лева, а в петитума на исковата молба се иска освен установяване съществуването на такъв договор за заем, но и се претендира връщането на заемна сума в общ размер от общо 12265 евро, формирана както следва: сумата от 9020 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.07.2016 г. и 1720 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.12.2016 г. и сумата от

1525 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 21.02.2017 г. Твърди се недопустимост, предвид обстоятелството, че в петитума са заявени два иска един установителен и един осъдителен иск и не ставало ясно дали е предявен установителен или осъдителен иск. По основателността на иска, се твърди, че така изложената обстановка е невярна, непълна и неточна, а по същество искът е неоснователен и недоказан. Оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата молба, като твърди, че са неверни и неотговарящи на обективната действителност. На първо място оспорват изцяло твърденията за сключен устен договор за наем от 24.09.2007 г. в размер на 2 053 000 лева със заемодател ищеца – „Н.И. Т.“ ЛИМИТИД и заемател ответника - „Т. ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД. Твърди се, че такъв договор никога не е съществувал, никога не е било постигано съгласие за предоставяне на суми под формата на заем. Оспорва се и получаването в заем на сумите, претендирани в исковата молба от общо 12265 евро, формирана както следва: сумата от 9020 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.07.2016 г. и 1720 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.12.2016 г. и сумата от

1525 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 21.02.2017 г. Твърди се, че ответникът не е обективирал съгласие за сключване на заем, не е поел такова задължение да връща претендираните суми, посочени в исковата претенция, нито е получавал подобни суми от ищеца - „Н. И. Т.“ ЛИМИТИД. Оспорва се твърдението, че получаването на всяка една сума е потвърдено от подписаните ежемесечно от *** Е.А. изявления в размера на предоставените суми.

Твърди се, че това твърдение е невярно. Оспорва се твърдението, че договора за заем е безсрочен, тъй като подобен договор липсва и никога не е бил сключван.

Оспорва се твърдението, че от страна на ищеца е посещавано седалището на ответника, с цел връчване на покана за доброволно изпълнение. Оспорва се съдържанието на декларацията за посещение, която не отговаря на обективната истина и в нея са отразени неверни факти. Оспорва се полагането на подписите в декларацията.

Оспорва се като цяло да е получена покана за доброволно изпълнение, включително и по електронен адрес, доколкото такъв адрес ответника няма и не се управлява от страна на дружеството. Оспорва се съдържанието и автентичността на приложената разпечатка на имейл. Оспорва се представителната власт на *** И.П., като се твърди, че тя не е била упълномощена да отправя подобни изявления, в частност, да отправя покана за връщане на заем от името на "Н. И. Т.„ ЛИМИТИД. Оспорва се и твърдението, че „Т.- ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД е получавало претендираните суми. Излагат се твърдения, при положение, че се приеме, че ответникът е получил претендираните суми, те не са били получени на твърдяното основание, а именно договор за заем за потребление, доколкото между страните съществуват множество договори за продажба и износ на стоки, произведени от ответника. Ако се приеме, че подобни суми са постъпили в ответното дружество, се твърди, че те са били плащани към ответника по повод продадена и получена продукция. Твърди се, че липсват елементите на фактическия състав на сключен договор за заем за потребление. А, ако се приеме, че такъв договор е сключен, се прави възражение за ненастъпил падеж и изискуемост на вземането, прави се възражение за изтекла погасителна давност.

С оглед изложеното се иска прекратяване на производството като недопустимо, ако се приеме, че е допустимо, то тогава следва иска да се отхвърли като недоказан, необоснован и неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на исковете, с оглед изричното възражение на ответника в тази насока:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 17575/2017 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.50, ал.4 ГПК. След проведена процедура по чл.423 ГПК е прието възражението на длъжника.

Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Видно от приложеното по делото заповедното дело в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за сумата в общ размер на 12265 евро, представляваща сбор от предоставени в заем парични средства, от които сумата от 9020 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.07.2016 г. и 1720 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.12.2016 г. и сумата от 1525 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 21.02.2017 г.

Предмет на настоящото исково производство са същите тези парични преводи, претендирани като предоставени в заем. Обстоятелството, че са изложени твърдения, че е сключен един устен договор за заем от 24.09.2007 г., не променят обстоятелството, че се търсят конкретни суми, платени на определени дати, които съответстват на вземанията за които е издадена заповедта за изпълнение и които се претендират на основание заем. Наред с това от изложените обстоятелства в исковата молба съдът приема, че се касае до сключване на множество договори за заем в периода от 2007 г до 2017 г., а не до едно правоотношение, като се има предвид и характера на договора за заем като реален договор, който се счита за сключен от момента на предаване на заемната сума и съгласие на заемодателя да я върне.

Предвид изложеното съдът приема, че е налице идентитет между основанието на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и тези, предмет на настоящото производство, поради и което исковете се явяват допустими и следва да се прецени тяхната основателност.

По основателността на предявените искове:

Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, а именно признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 12265 евро, формирана както следва: сумата от 9020 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.07.2016 г. и 1720 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.12.2016 г. и сумата от 1525 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 21.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 17575/2017 г. на ПдРС, ХХ гр. с-в.

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване валидно възникнало заемно правоотношение, в това число като елемент на фактическия състав на договор за заем е реалното предаване на сумите претендирани като заемни такива в исковата молба, наличие на задължение на заемателя да върне предоставените заемни суми, настъпването на изискуемост. С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност, то следва да наведе обстоятелства за спирането и прекъсването на давността.

Приети са като писмени доказателства платежни нареждания за сумите, както следва: сумата от 9020 евро, преведена на 27.07.2016 г., сумата от 1720 евро, преведена на 22.12.2016 г. и сумата от 1525 евро, преведена на ответника на 21.02.2017 г. В платежните нареждания, като основание за превода е посочено „изплащане на акционерен заем“. С оглед оспорване на превода на отразеното в оригиналните документи основание „refund shareholders loan“ е допусната съдебно – лингвистична експертиза. От приетото по делото заключение на съдебно – лингвистичната експертиза се установява, че в превод „shareholders loan“ означава акционерен заем, предоставен от акционер на компанията, за да я спаси в критична ситуация. Относно думата „refund“ вещото лице З.Ч. посочва, че същата има няколко значения и може да бъде както съществително, така и глагол. Като съществително се превежда „възстановяване“ или „възстановена сума“, а глаголът има значения „давам“, „връщам“, „възстановявам“, „изплащам“, „финансирам“. Приема, че ударението в настоящия случай е на втората сричка на думата и преводът на цялата фраза съответства на представения такъв от ищеца, а именно: „изплащане на акционерен заем“. При изслушването на вещото лице в проведеното на 20.12.2019 г. съдебно заседание, то заявява, че „изплащам“ е правилният превод, тъй като обхваща всички значения на глагола, а какво се разбира под тази дума изплаща сочи, че е въпрос на тълкуване. Предвид изводите на вещото лице и разясненията в съдебно заседание съдът приема, че преводът на приетите по делото платежни нареждания е правилен и възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.