Решение № 318 от 24.09.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. гр. Лом, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Д.а при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело № 20241620102155 по описа за 2024 година

Делото е образувано по предявена искова молба от „В и К“ ООД - *****, със седалище и адрес на управление: *****, ул. *********, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя *********, срещу Д. Б. А., ЕГН ********** от *********, за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД 1053/2024г. по описа на РС Лом – първоначално обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.79, ал. 1 вр. чл.86 ЗЗД, производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответникът е неизправен длъжникпотребител на „В и К“ ООД - ***** /абонатен № *********/. Срещу длъжника било образувано ч.гр.д. № 1053/2024г. по описа на РС Лом. До 13.05.2024г. потребителят е натрупал задължение към дружеството в размер на 416,72лв. за имот, находящ се в *********, като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност за консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти“ на дружеството. Твърди се в исковата молба, че задължението, представляващо главница в размер на 373,91лв., е за периода от 02.12.2021 г. до 14.03.2024г., като претендираната законна лихва в размер на 42,81 лв. е за периода от 03.01.2022 г. до 13.05.2024г.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че Д. Б. А., ЕГН ********** от ********* дължи на „В и К” ООД със седалище и адрес на управление: *****, ул. *********, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя *********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД 1053/2024г. по описа на РС Лом, а именно: сумата в общ размер на 416,72 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и седемдесет и две стотинки/, от които: главница в размер на 1

373,91 лв. /триста седемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/ за периода от 02.12.2021 г. до 14.03.2024г., лихва в размер на 42,81 лв.

/четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки/ за времето от 03.01.2022г. до 13.05.2024г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.05.2024 г., до изплащане на вземането.

Претендират се и разноските, сторени в производството. Наведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

Съгласно мотивите на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС възражението по чл.414, ал.1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК.

Независимо от депозиране на обосновано възражение по чл.414, ал.1 ГПК ответникът по иска може да подаде и писмен отговор на исковата молба.

Следователно съдът следва да вземе предвид и направените от ответника обосновани възражения в заповедното производство, които са своевременно депозирани (видно от върнатия отрязък от съобщение – заповедта по заповедното производство е връчена на длъжника на 23.05.2024г., а възражението е подадено на 19.06.2024г., т.е. спазен е едномесечния срок за депозирането му). Ответницата във възражението си е заявила, че не живее в *********, както и че е продала имота с договор за покупко-продажба от 09.08.2005г., заверен от нотариус. Сочи, че купувач е лице на име *********.

Твърди се от ответницата, че оттогава до сега (момента на депозиране на възражението по чл.414 ГПК - 19.06.2024г.) никой не я е търсил за неплатени данъци на имота, нито за изразходена ел. енергия. Единствено ВиК през 2010г. е предявило претенция, като делото било прекратено (чгд 759/2009г.). По своята същност депозираното възражение по чл. 414 ГПК сочи на оспорване на исковите претенции на ищеца и в частност наличието на облигационна връзка и основание за заплащане на претендираните суми.

Преди първото редовно ОСЗ е депозирана молба от страна на назначения по реда на чл. 94 и сл. от ГПК процесуален представител на ответницата, в която се сочи, че не е налице облигационна връзка между страните. Твърди се, че са нарушени разпоредби от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК ******** (одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. - т. 25), че ответницата не е присъствала при отчитането на показанията на индивидуалния й водомер (изобщо не е извършвано отчитане за процесния период, а и преди това), да й се монтира водомер с първоначална проверка преди монтаж, одобрен по реда на Закона за измерванията и подзаконовата уредба към него, да се отчитат показанията на индивидуалния й водомер ежемесечно, в нейно присъствие след предварително обявяване датата на отчитане, вкл. и в извънработно време, да й се издаде ежемесечна фактура. Твърди се, че е нямало отчитане показанията на водомера от 2 инкасатора и той си е вписвал каквито намери за добре показания, без реално да преглежда показанията на водомера.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява, като е отправена писмена молба, депозирана преди ОСЗ, с която се иска делото да се гледа в негово отсъствие, ищецът поддържа претенцията си, изложени са съображения в подкрепа на твърденията и направените възражения.

Ответникът в съдебно заседание, редовно призован, се явява и се представлява от назначения по реда на чл. 94 и сл. ГПК процесуален представител адв. Р.Б. от АК Монтана. Иска се отхвърляне на исковата претенция поради липса на облигационна връзка.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се постига стабилизирането на заповедта за изпълнение като титул за осъществяване на принудително изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Ищецът цели установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно”, производство, искът по чл. 422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство. Предвид това в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 23.05.2024г., който в срока по чл. 414 ГПК (на 19.06.2024г.) е депозирал възражение по чл. 414 ГПК. С разпореждане от 11.07.2024г. заповедният съд е указал, че дружеството - заявител може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок срещу длъжника, като довнесе дължимата се държавна такса. Посоченият съдебен акт е връчен на заявителя на 08.08.2024г. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (на 05.09.2024г. видно от пощенското клеймо) е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца срещу длъжника, предмет на издадената заповед за изпълнение. Спазен е срокът за предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция е допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита. Искът е предявен от и срещу надлежна страна. С оглед изложеното настоящият състав приема, 3 че са налице всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване на правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. Предвид това съдът следва да разгледа исковата претенция и да се произнесе по нейната основателност.

За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи следния фактически състав: между ответника и ищеца да е съществувало валидно облигационно отношение в сочения период, по силата на което ищецът е изпълнявал своите задължения да престира на ответника съответната услуга, настъпила изискуемост на вземанията, неизпълнение от страна на ответника на неговите задължения за заплащане на цената на доставената услуга, т.е. липса на заплащане от страна на ответника.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал доказателствената тежест на страните. Указано е на ищеца, че следва да докаже в условията на пълно и главно доказване фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, в т.ч. ищцовото дружество следва да установи, че между страните през исковия период е съществувало договорно правоотношение, по силата на което е предоставило ВиК услуги за процесния период на адреса на процесния имот, качеството на ответника като потребител на ВиК услуги за имота, както и размера на претендираното вземане, настъпил падеж, за които твърдения следва да представи доказателства. В тежест на ищеца е да установи изпадане на ответника в забава за плащане на главното задължение. Посочено е в доклада, че ищецът не сочи и не представя доказателства за наличието на облигационна връзка и за качеството на ответника като потребител на ВиК услуги за имота, за твърдяната настъпила изискуемост на вземанията си. Указано е с доклада, че в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задължението си за заплащане на доставяната услуга, респ. погасяване чрез други способи, като ответникът носи тежестта да докаже възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи, правопогасяващи).

По делото не се спори, че ищецът е дружество, което предоставя водоснабдителни и канализациони услуги (ВиК оператор). От страна на последния са представени приложимите общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора. Не се спори и че ползвателите на ВиК услуги, предоставяни от ищеца, имат качеството на потребители.

По делото се установи, че на 09.08.2005г. между Д. А. като продавач и ********* като купувач е сключен предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 09.08.2005г. с предмет – едноетажна жилищна сграда, находяща се в *********, състояща се от ********* с уговорена продажна цена от 800лв. В договора е посочено, че същият ще се сключи под формата на нотариален акт, когато продавачът се снабди с необходимите документи. По делото няма данни дали е бил сключен окончателен договор между страните. Заверено копие от предварителния договор е приложено към материалите по делото от ответната страна.

По делото ответницата е заявила, че не живее в *********.

4

Претенцията на ищеца касае периода 02.12.2021г. до 14.03.2024г.– досежно главницата, и от 03.01.2022г. до 13.05.2024г. – касателно мораторната лихва върху главницата.

В конкретния случай, както е указано с доклада по делото, ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните за процесния период.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/ обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал. 1 от ЗРВКУ този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани по-нататък „В и К оператори“. В ал. 2 на цитираната разпоредба се сочи, че водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.