Решение № 42 от 20.03.2026, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Гражданско дело 727/2024
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 20.03.2026
- В сила
- 20.03.2026
- Състав
- Николай Светлинов Василев
Други актове по делото
- Решение № 93 от 04.06.2026 · Николай Светлинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. Сливница, 20.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20241890100727 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Х. Г. А., с която против „************“ АД ЕООД е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 30,65 лева, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание по нищожен договор за предоставяне на поръчителство № 3756999 от 31.01.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че e сключила с ответника „************“ АД договор за паричен заем. Посочва, че на основание чл. 4 от договора на ищцата бил предоставен срок, в който същата следвало да осигури като обезпечение гарант, отговарящ на условията, посочени в договора. Поради това между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство към договора за потребителски кредит. По силата на договора ищцата дължи възнаграждение за поръчителя в размер на 184,35 лева. Твърди, че поради невключването на размера на това възнаграждение в ГПР, то посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв. Поради това договорът противоречи на редица разпоредби на ЗПК и е обявен за нищожен с решение на съда. Счита, че възнаграждението за поръчител не се дължи.
Поради изложеното моли иска да бъде изцяло уважени. Претендира разноски.
Ответникът „************“ АД оспорва исковете. Счита, че договорът и посочените клаузи отговарят на закона и са действителни. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
1
Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Следователно за уважаване исковете следва да се установи 1. обедняване на ищеца – заплащането на процесните суми; 2. обогатяване на ответника – получаването на сумите; 3. изискуемост на вземането – моментът на даването/получаването на сумата.
Не се оспорва от ответника „************“ АД, а и от представения по делото договор за паричен заем № 3981230 от 19.11.2020 г., се установява, че между ищеца като заемополучател и ответника „************“ АД като заемодател е сключен договор за заем. По силата на този договор ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 153,38 евро /300 лева/, а ищецът се е задължил да я върне съгласно погаситен план на дванадесет вноски в срок до 17.04.2021 г., заедно с възнаградителна лихва. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40 % и годишен процент на разходите – 49,01 %.
Общият размер на всички плащания е 169,06 евро /330,65 лева/.
По делото не се спори, че е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3981230 от 19.11.2020 г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД. По силата на този договор „Файненшъл България“ ЕООД се е съгласил да поръчителства за изпълнение на задълженията на ищеца по договора за паричен заем като сключи договор за поръчителство с „************“ АД. Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ в договора за поръчителство е уговорено и възнаграждение за поръчителя в размер на 94,26 евро /184,35 лева/, платими разсрочено на вноски и дължима на падежа на погасителните вноски на договора за заем. С решение № 105 от 01.06.2023 г. по гр.д. № 10/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница договорът за поръчителство е бил прогасен за нищожен.
На следващо място трябва да се установи дали и договорът за кредит противоречи на закона или го заобикаля.
Сключеният между „************“ АД и ищеца договор, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на този закон. В чл. 4 от договора за заем длъжникът се е задължил в срок до три дни да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения, измежду които и одобрено от заемодателя дружество, което предоставя гаранционни сделки. Вследствие на това между длъжника и "Файненшъл България" ЕООД е сключен и договора за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение, което е платимо на вноски, дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем. При служебно извършена справка в ТР по партидата на заемодателя и поръчителя се установява, че двете дружества са свързани – едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД, е именно „************“ АД, което е индиция за знание у заемодателя за наличие на допълнителни такси под формата на възнаграждение за поръчителство още към момента на сключване на договора. Чрез въвеждането на тази клауза се цели заобикалянето на закона и въвеждането на допълнителни разходи за длъжника.
На следващо място клаузата на чл. 4 от договора за заем е в 2 противоречие с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като от една страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя, от др. страна вменява на потребителя фактически неизпълними задължения за осигуряване на едно от трите вида обезпечения в изключително кратък срок. Обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи заплащане на такси и комисионни. Освен това уговореното възнаграждение за поръчителство е с необосновано висок размер с оглед размера на отпуснатия заем.
На следващо място доколкото договорът за поръчителство е сключен с дружество свързано с дружеството заемодател (заемодателят е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител), то следва изводът, че „************“ АД е поръчител на длъжника по собственото си вземане (опосредено чрез дружеството поръчител "Файненшъл България" ЕООД) и единствената цел на този договор е увеличаване на задълженията на длъжника. Отделно от това длъжникът е бил ограничен в избора си на поръчител, тъй като същият следва да бъде дружество одобрено от заемодателя. Действително, предвидена е възможност поръчители да бъдат и физически лица, но са предвидени завишени изисквания към тях, които на практика принуждават задълженото лице да избере за поръчител дружество, одобрено от заемодателя. Предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него заеми като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на длъжника не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя.
Същевременно, кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка следва да се посочи още, че съгласно чл. 11 ЗПК задължителен реквизит от договора за кредит е лихвеният процент по кредита. Именно лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва и клауза, надвишаваща този размер, се счита за нищожна.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за 3 потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които кредитополучателят трябва да заплати, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Предвид предпоставките, при които се предоставя поръчителството, то сумата която се дължи е с характер на възнаграждение и е следвало стойността да бъде включена изначално при формирането на ГПР /в този смисъл е и т. 7 от решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС/. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на разходите по кредита. Следователно в процесния договор за кредит е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти. Такива са и изводите на вещото лице по ССчЕ, който посочва, че при включване на възнаграждението за поръчител действителният размер на ГПР е 174,39%. По този начин е нарушен чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. Освен това ГПР надвишава максимално допустимия размер, което пък е в противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Затова следва да се приеме, че договорът е недействителен на основане чл. 22 от ЗПК /в този смисъл е и т.
8 от решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС/ По изложените аргументи съдът счита, че договора за кредит е недействителен.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че ищцата е заплатила на ответника сумата от 15,67 евро /30,65 лева/ за възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит. Договорът се явява нищожен и платената по него сума е лишена от основание. Тази сума подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед на това, основателен се явява и осъдителният иск.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат само за ищцата.
Ищцата е направила своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива в размер на 25,56 евро /50 лева/ за държавна такса, които на основание чл.78, ал.1 от ГПК й се дължат от ответника.
Тя е била представлявана безплатно от адв. Д. М. съгласно чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв., на когото съдът определя възнаграждение в размер на 245,42 евро /480 лева/, което e съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „************“ АД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. ********, ж.к. „*****“ 7, бул. „******“ № 28, Търговски център „*******“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на Х. Г. А., ЕГН **********, адрес с. *******, ул. „***“ 12 и съдебен адрес: гр. ********, бул. „*******“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 15,67 евро /30,65 лева/ за възнаградителна лихва по договор за кредит № 3756999 от 31.01.2020 г., платена при начална липса на основание.
ОСЪЖДА „************“ АД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. ********, ж.к. „*****“ 7, бул. „******“ № 28, Търговски център „*******“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на Х. Г. А., ЕГН **********, адрес с. *******, ул. „***“ 12 и съдебен адрес: гр. ********, бул. „*******“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 25,56 евро /50 лева/, представляваща разноски по производството съобразно уважената част от искa.
Разпечатката съдържа 36 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6836e18a-708b-45f7-9428-dd47d0140bd9