Решение № 2678 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2678 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Мартинова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Василена Дранчовска при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.А като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100504508 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 17221/23.10.2023 г. по гр.д. № 63684/2021 г. по описа на СРС, 118 състав е отхвърлен предявения от Е. Д. М. срещу П. К. М. осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на публикувана на 18.11.2018 г. във в. Галерия статия със заглавие „Крокодилът готви бягство от ареста“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.11.2021 г. до окончателното изплащане, а Е.и Д. М. е осъден да заплати на П. К. М. сумата от 400 лева разноски в производството.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 319718/10.11.2023 г., подадена от Е. Д. М., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е направил извод, че не било доказано публикуването на статията. Поддържа, че публикуването на статията било общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 от ГПК, а освен това не били дадени указания с доклада по делото, че не сочи доказателства за това обстоятелство. Изложил е твърдения, че преценката на свидетелските показания е непълна, като биле неясни мотивите защо е 1 кредитирал свидетелските показания на свидетеля, доведен от ответника, а е приел за необосновани и непоследователни показанията на ищцовия свидетел.

Безспорно се установявало по делото, че заеманата от ответника длъжност и задълженията, които изпълнявал при осъществяването й го правели отговорен за съдържанието и крайния вариант на публикуване на статиите, като било ирелевантно сферата, в която работи – криминална, политическа, спортна и прочее. Твърди, че първоинстанционния съд е нарушил процесуалните правила и като не му е дал указания да насочи иска си срещу надлежен ответник. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 63684/2021 г. по описа на СРС, 118 състав е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите против П. К.

М..

Ищецът твърди, че на 18.11.2018 г. във в. „Галерия“, чийто отговорен редактор бил ответникът, била публикувана статия със заглавие „Крокодила готви бягство от ареста“, което навеждало невярното твърдение, че ищецът има намерение да извърши престъпление по чл. 297 НК. Посочва, че се почувствал обиден от прякора „крокодила“, с който не се идентифицирал.

Твърди, че във вестника без негово разрешение била поместена негова снимка. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да провери достоверността на изнесените със статията данни преди да допусне материалът да бъде публикуван, последният съдържал клеветническа, обидна и невярна информация за ищеца, а ответникът организирал негативна медийна кампания спрямо него. Сочи, че в резултат от статията се почувствал унизен и опозорен пред обществото, изпитал страх, безпокойство, силен стрес, развил паник атаки, поболял се от нерви и напрежение. Моли предявеният иск да 2 бъде уважен.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че не е налице виновно противоправно поведение от страна на ответника, от което да са произтекли за ищеца твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Посочва, че не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като отговорният редактор в едно печатно издание не е работодател на журналистите, работещи в него и съответно не е възложител на тяхната работа, а ищецът не твърди ответникът в лично качество да е автор на процесната статия. Сочи, че ответникът не редактира и не одобрява написаните статии, не е посочен сред авторите на статиите в изданието и отговаря за различен журналистически жанр – политика, а не за криминалната рубрика, в която била поместена статията. Оспорва твърдението, че в процесната статия се съдържат обидни или клеветнически твърдения. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че ответникът му е приписал престъпление по чл. 297 НК, тъй като не е автор на статията, а и предвид обстоятелството, че подготовката на бягство от ареста не представлява престъпление по НК. Оспорва той да е разрешавал публикуването на статията. Поддържа, че претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за понесените от него неимуществени вреди не е индивидуализирана в достатъчна степен. Оспорва претенцията и по размер като счита същия за прекомерен, силно завишен и неотговарящ на принципа на справедливостта. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които районният съд е приел, че въз основа на тях не може да се направи извод, че статия с твърдяното съдържание е публикувана във в. Галерия. Следователно, не било и налице поведение на ответника, от което ищеца да е търпял неимуществени вреди, който извод не се променял и от свидетелските показания.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и 3 допустимо. То е и правилно като въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 от ГПК.

По доводите, изложени във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са причинени вреди (имуществени и неимуществени) на ищеца, както и причинната връзка между тях. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, а именно противоправното деяние на ответника, вредите и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на ответника.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява, че на 18.11.2018 г. във вестник Галерия е публикувана статия със заглавие „Крокодила готви бягство от ареста“.

Доказателства в тази насока не са ангажирани, като от показанията на разпитания по делото свидетел М.В. П. се установява, че статия с подобно съдържание е била публикувана както във вестник Галерия, така и във вестник Уикенд, а също така тази информация била разпространена и от БНР. Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че публикуването на статията било общоизвестен факт, доколкото вестник Галерия се издава на хартиен носител и няма функциониращ уеб сайт, в който да съществува архив на статиите, публикувани в исковия период.

Неоснователни са доводите на въззивника за допуснати процесуални нарушения при доклада на делото, а именно, че не било указано, че не сочи доказателства за установяване на факта на публикуване на статията, както и нейното съдържание. С доклада на делото съдът е дал ясни указания за обстоятелствата, които следва да бъдат установени от ищеца, а именно 4 публикуване на обидни и клеветнически твърдения в печатно издадение на посочената дата, включително и снимка към статията. За установяване на посочените обстоятелства ищецът е направил искане да бъдат събрани гласни доказателства, т.е. по съществото си той е посочил доказателства, с които да установи твърденията си. Дали приетите по делото доказателства установяват релевантните факти, съдът преценява с крайния съдебен акт и при съставяне на доклада по делото, той няма задължение да дава указания на страните относно доказателствената стойност на поисканите доказателства.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд и във връзка с това, че не се установява от събраните по делото доказателства, че ответникът като „отговорен редактор“ във вестник Галерия е изготвил или одобрил издаването на статия с твърдяното заглавие и съдържание, поради което и не е проведено пълно и главно доказване на твърденията за противоправно виновно поведение на отвентика, което да е довело до настъпване на неимуществени вреди.

Предвид на изложеното и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17221/23.10.2023 г. по гр.д. № 63684/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5