Решение № 613 от 31.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. гр. Хасково, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640100550 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от И. Д. Г., от с.Конуш, общ.Хасково, обл.Хасково против С. П. Д., А. К. Г., П. С. П., Д. С. П., К. С. П., Н. С. С., С. Я. Г. и Р. С. Д. - всички от с.Конуш, общ.Хасково, обл.Хасково; насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗС и искане с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК и при условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 74, ал.2 от ЗС, вр. чл. 72 ал.1 от ЗС и възражение за право на задържане от С. П. Д. и А. К. Г. против И.

Д. Г..

В исковата молба ищцата твърди, че с Нотариален акт № 167; том VI, д.

№ 1751/1999г, вписан в Служба по вписванията с вх.№ 3443/29.12.1999 г. по описа на нотариус Х. К. с № 081 по регистъра на Нотариалната камара на РБ, Е. Т. Д. и Д. А. Д. й подарили следния недвижим имот: УПИ VІІl-198, в квартал 34-тридесет и четири по плана на с.Конуш, общ.Хасково, обл.Хасково, утвърден със Заповед № 709/1991 г., с площ от 720-седемстотин и двадесет кв.м., при граници: ПИ VI-196, П И VI-199, П И IX-197 и улица, ведно с построените в имота жилищна сграда и стопанска постройка, като дарителите си запазили пожизнено правото на ползване заедно и поотделно.

1

Е.Т. починала на 09.05.2002г. Твърди се още, че през периода 2002г. до м. март 2010г. ищцата и нейният съпруг извършили основен ремонт на жилищната сграда и на канализацията в имота, като полагали и непрекъснати грижи за дарителя й Д. Д. Поради настъпило влошаване в отношенията им през лятото на 2009г., ищцата и нейния съпруг били принудени да напуснат посочения имот. Сочи се, че през 2014г. Д. Д. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка и извършил продажба на същия на трето лице, което обстоятелство принудило ищцата да предяви иск по чл.108 от ЗС, като с постановеното по образуваното Гр.д.№ 2645/2014 г. решение съдът приел за установено, че тя е собственик на имота и отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт № 35, д.№ 222/2014г. на нотариус В. С. От своя страна, през 2017г. дарителят Д. Д. бил предявил срещу ищцата иск по чл.227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за отмяна на извършеното с НА № 167/1999г. дарение на имота, който съдът отхвърлил като неоснователен с постановено по Гр.д.№ 724/2017г. решение. Той починал на *****г., но приживе бил допуснал ответниците да се настанят процесния имот. Според ищцата ответниците ползвали същия без валидно правно основание, поради което следвало да й предадат владението на имота, чийто собственик била тя. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците че ищцата е собственик на следния недвижим имот, а именно: УПИ VIII-198, в квартал 34 по плана на с.Конуш, общ.Хасково, обл.Хасково, утвърден със заповед № 709/1991 г., с площ от 720 кв.м., при граници: ПИ VI-196, П И VI-199, П И IX-197 и улица, ведно с построените в имота жилищна сграда и стопанска постройка, находящ се в с.Конуш, общ. Хасково, ул. “*********, както и да осъди ответниците да й предадат владението на гореописания недвижим имот, който обитавали без основание. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответниците С. П. Д. и А. К. Г. подават общ отговор на исковата молба и насрещен иск. Твърдят, че от 1990г. двамата живеели на съпружески начала и от съвместното си съжителство имали родени пет деца. Те се познавали с покойния Д. А. Д. като съселяни в с.

Конуш от повече от 30 години. До смъртта си той живеел на първия етаж от двуетажна жилищна постройка с адрес: с. Конуш, ул. „*****, като с него до смъртта си живеела и съпругата му Е. Т. Д.. Твърди се, че в края на лятото на 2009г. поради влошаване на отношенията им, Д. Д. изгонил от горепосочения 2 имот ищцата, която била негова племенница. Той заявил, че от този момент нататък вторият етаж от къщата и дворното място ги давал на двамата ответници - А. и С., като в присъствието на много хора заявил, че двамата ще живеят като собственици на втория етаж на жилищната сграда, както и че дворът също ще бъде техен. Той им предал ключовете за втория етаж и им казал, че могат да правят каквото желаят с него, като го считат за своя лична собственост. От своя страна те заявили на ищцата, че оттук нататък според волята на Д. Д. те ще бъдат новите собственици на втория етаж и двора и че започват ремонт и ще заключат етажа. Сочат, че след като ясно и категорично заявили на ищцата намеренията си да владеят занапред като собственици втория етаж и двора, тя нито веднъж не оспорила това с тях, не искала да ги гони от имота, не била завеждала предходни съдебни или някакви други производства срещу тях, свързани със собствеността или ползването на този имот. Докато Д. Д. бил жив, той ползвал първия етаж от къщата, а ответниците живеели спокойно на втория етаж, като му оказвали непрекъсната грижа и помощ до неговата смърт, когато неговото погребение било организирано и заплатено от тях, а племеницата му дори не била дошла да му окаже последна почит. Твърдят още, че в началото на м. септември 2009г. те започнали ремонтни дейности на втория жилищен етаж, който бил в много лошо състояние - къщата не била измазана, покривът течал, по стените имало мухъл, а дъсчените подове били в окаяно състояние от валежите. Ответниците измазали всички стени в трите стаи на етажа с варова мазилка и ги боядисали; махнали дъсчените подове и поставили бетонова замазка и отгоре балатум; ремонтирали изцяло банята, като поставили фаянсови плочки, закупили тоалетна чиния, мивка и бойлер. Те отремонтирали изцяло и покрива на къщата, като подменили изцяло керемидите, поставили кофражни дъски към покрива; обзавели целия втори етаж с всички необходими мебели. След приключване на ремонта, продължил около месец, ответниците започнали да живеят на този втори етаж, като едната стая я ползвали като кухня, а другите две стаи като спални. Оттогава до момента двамата непрекъснато и необезпокоявано владеели като собственици втория жилищен етаж, както и цялото дворно място, в което поставили и едноетажна паянтова постройка с площ от около 50 квадратни метра, която използвали като стопанска сграда за отглеждане на животни. При установяването си в имота те оградили същия от лицевата страна с бетонова ограда с височина от около 1.60 метра, а външната 3 врата се заключвала с ключ, с който само те разполагали. Задната страна на къщата също била оградена с големи метални врати, които ответниците били отремонтирали, с ключ от които само те разпополагали за всичките тези години. Били заключили имота и от предния и от задния вход, като никой досега не бил оспорвал собственическите им права. Поддържат, че през всички години - от началото на м. септември 2009 година до настоящия момент те владеели като собственици този етаж, владеели и цялото дворно място като тяхна собственост, което обстоятелство било известно на всички техни съселяни от с.Конуш, включително и на ищцата. Владението им било непрекъснато, явно и необезпокоявано, те поддържали имота, като никой не бил възпрепятствал установеното от тях трайно и непрекъснато владение със съзнанието, че са собственици. Сочат, че през изтеклите близо 12 години /2009г. - 2021г./ двамата ползвали дворното място като обработваема земя, като засаждали и отглеждали земеделски култури - домати, чушки, картофи, лук, патладжани всеки сезон. През целия този период те стопанисвали земята, получавали добиви от нея, поддържали я в добро земеделско съС.ие, недопускайки да запустее или друго лице да установи фактическа власт върху нея. Поради това според ответниците фактическата власт върху имотите била упражнявана с активни, явни и недвусмислени физически действия, доведени до знанието на ищцата, а освен това за процесния период липсвало противопоставяне от нейна страна срещу извършваните от тях действия по отношение на земята и жилището. Сочат, че от 2009г. до завеждане на настоящото дело, нито веднъж ищцата не била предявявала претенции нито към втория етаж, нито към дворното място, въпреки че през цялото време тя знаела, че те ги владеели като собственици. Било й известно, че същите били направили ремонти и само те разполагали с ключове за тях, но не се противопоставила в рамките на 10 години на установената от тях фактическа власт. Ето защо, според тях били налице в кумулативна даденост задължителните обективни и субективни белези на владението като процес на упражняване на фактическа власт върху имотите - явно, несмущавано и непрекъснато, в продължение на повече от 10 години с анимус за своене, поради което за С. П. Д. и А. К. Г. било възникнало правото на собственост върху тях на оригинерно основание, тъй като изложените фактически обстоятелства налагали извода за изтекла придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗС, посредством осъществяваното непрекъснато и 4 самостоятелно владение от тяхна страна върху процесните недвижими имоти.

По отношение на направените в имота подобрения се посочва, че същите били извършени със знанието и без противопоставянето на ищцата, поради което двамата се явявали добросъвестни подобрители на основание чл.74, ал.2 от ЗС. Тъй като за подобрителя - владелец погасителната давност започвала да тече от деня, в който се прекрати или смути владението или владението се превърне в държане /TP 88-64 ОСГК/, а в конкретния случай този момент настъпвал от датата на предявяване на ревандикадионния иск - 14.03.2022г., то към тази дата правото на подобрителя владелец да иска възстановяване на направените от него разходи за подобренията в имота не било погасено по давност. Началото на давностния срок започвал да тече от деня, когато владението било смутено от предявяване на иска за имота, а не от отнемането на владението. Освен това, тъй като същите се приравнявали на добросъвестни владелци и с оглед направените подобрения, ответниците имали и право на задържане върху имота до заплащане на направените подобрения, съгласно чл.91 от ЗЗД. Предвид изложеното, и след направеното уточнение на предявения насрещен иск с допълнителна молба по делото с вх.рег.№15067/16.09.2022г., молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал.1 от ЗС по отношение на И. Д. Г., че са собственици на процесния недвижим имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, като отправят и искане с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № 167, том VІ, дело№ 1751. В условията на евентуалност и в случай на уважаване на първоначално предявения иск, молят съда да постанови решение, с което на основание чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1 от ЗС да осъди ищцата по първоначалния иск да заплати солидарно на ответниците по същия С. П. Д. и А. К. Г. сумата в размер на 12694.06 лева /след допуснато изменение на иска в съдебно заседание, проведено на 01.07.2024г./, представляваща увеличената стойност на жилище, етаж 2, с площ от 150 кв. метра, находящо се в УПИ VIII -198, квартал 34 по плана на с. Конуш, ул. „***** община Хасково, област Хасково, в резултат на извършени в имота подобрения, както следва: 1. Цялостен ремонт на покрив – 2560.88 лева; 2. Измазване на три стаи на етаж с варова мазилка и боя – 7270.84 лева; 3. Поставяне на бетонова замазка на всички подове – 1817.18 лева; 4. Ремонт на баня, поставяне на фаянсови плочки, мивка и бойлер – 1045.16 лева; ведно със законната лихва, 5 считано от датата на предявяване на настоящия насрещен иск до окончателното изплащане на сумата; прави се и възражение за право на задържане от страна на А. К. Г. и С. П. Д. на процесния недвижим имот, в който са извършени подобренията до тяхното заплащане от И. Д. Г..

Претендират присъждане на разноски по делото.

Ответниците Н. С. С., Д. С. П., С. Я. Г. и П. С. П. оспорват исковата молба като неоснователна и молят предявения иск да бъде отхвърлен. Сочат, че процесният имот е бил предоставен на техните родители от Д. Д., от който момент повече от 10 години те владеели непрекъснато и необезпокоявано имота като тяхна собственост. Родителите им направили ремонт на втория етаж от жилищната сграда в имота, както и обработвали дворното място.