Решение № 260182 от 12.03.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№56 гр.

Бургас, 12.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: Диляна

Йорданова при секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1736 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от З.Д.П., ЕГН ***********, с адрес ***, чрез адв. Станко Кралев, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на З.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищцата сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от нанесени средни телесни повреди в резултат от допуснато от ответника ПТП на 28.07.2017г. в гр. Ахелой, в района на комплекс „Марина Кейп“, община Поморие, при управлението на МПС мака „Алфа Ромео“, модел „147“, рег.№*******-собственост на А.А.Г., при което е извършил нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което деяние ответникът е признат за виновен с влязло в сила решение №122 от 20.11.2018г. по НАХД №173 по описа на РС-Поморие за 2018г., потвърдено с решение №37 от 25.10.2019г. на БОС по ВНАХД№73/2019г., за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б “б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1, вр. чл.129, ал.2, пр.4 и 6, вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, както и за сумата от 8785 лева –обезщетение за имуществени вреди. Ищцата твърди, че при избиране на скоростта за движение ответникът не се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя и с всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението и не направил всичко възможно да намали скоростта или да спре превозното средство, при възникнала опасност за движението. Поддържа, че с предната си броня управляваният от З.П. лек автомобил се е блъснал в мантинелата и се е преобърнал на плажната ивица, като по непредпазливост са й причинени средни телесни повреди, изразяващи се във фрактура на поясен прешлен, което представлява трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 12 месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес и фрактура на 22 и 12 зъб, довела до трайно затруднение на дъвченето. Посочва, че след инцидента е била настанена в Невро-хирургичното отделение, където са констатирани следните телесни увреждания: фрактура на тялото, дъгите, страничния и шиповидния израстък на втори поясен прешлен, като й е проведено оперативно лечение с поставяне на транспедикуларна стабилизация с шест винта, представляващо средна телесна повреда - трайно затруднение на движението на снагата при обичайно протичане на оздравителния процес. Излага, че месеци наред е била фактически обездвижена, нуждаела се е от чужда помощ при хранене и осъществяване на необходимите физиологични нужди, последвал е продължителен период от време за възстановяване и нормализиране на физическата й двигателност, чрез специализирана рехабилитация и физиотерапия. Изнася данни, че й се наложило да прекарва цялото време у дома и не е могла да извършва елементарни социални и битови дейности. Заявява, че и към днешна дата продължава да изпитва болки и страдания при повишена двигателна активност или при най-обикновено физическо натоварване, трудно й е да стои права повече от половин час и всяка промяна във времето активира болката. Освен физическите неудобства релевира отрицателни изживявания в психологически емоционален план, шок, прераснал в чувство за самоизолация, отчаяние и безсилие. Твърди, че е получила смущения в съня, болки на травмираните места, внезапно чувство на безпокойство, тревожност и безнадеждност, станал сприхава и лесно раздразнителна, уплашена и асоциална.

Посочва, че не може да спортува активно, както преди, изпитва страх да се вози в автомобил, затворила се е в себе си и преживяла случилото се отново и отново. Според ищцата наред с това са й били причинени и фрактури на два предни зъба - 22-ри и 12-ти, което е наложило девитализиране, изграждане на шифтове, доизграждане със зъбни коронки и е довело до трайно затруднение на дъвченето и да се храни нормално за продължителен период. В исковата молба се излага, че е била принудена да поема само течни и пасирани храни, довело до загуба на тегло и по-бавно възстановяване, както и проблеми с говора и затруднена комуникация.

Твърди, че е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и консумативи, както следва: 4399лв. за средна трансплантация и стабилизация с шест винта за открита хирургична техника, 22,12лв. за възстановяване с шифт, 2000лв. за поставяне на 2 броя керамични корони, 1860лв. за лечение на 11 и 21 зъб с керамични колони, 30 лв. за заплащане на медицинска услуга, 14лв. за секторна снимка, 130лв. за имплант, 30 лв. заплатена административна такса и 322 лв. за престой в УМБАЛ Булгас АД. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

По делото в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. Мая Тонкова от АК-Бургас, с който оспорва исковете по основание и по размер.

Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която е пътувала без поставен обезопасителен колан. В тази връзка се позовава на заключението от приложената с исковата молба съдебно-медицинската експертиза по наказателното производство, според което прешленът е счупен от силно и рязко навеждане напред. Излага, че лекият автомобил Алфа Ромео, в който е пътувала ищцата на задната седалка по време на инцидента, предвид годината и държавата му на производство, както и Директива №81/576 от 20.07.1981г. на Европейския парламент и на съвета, е бил оборудван с предпазен колан на задната седалка.

Оспорва твърденията в исковата молба, че месеци наред ищцата е била обездвижена, налагало се е да прекарва цялото си време у дома, месеци наред е имала нужда от чужда помощ при хранене и извършване на физиологични нужди.

Посочва, че тези твърдения на ищцата са силно преувеличени и не отговарят на действителността. Твърди, че считано от месец август 2017г. или месец след злополуката ищцата е била в състояние да се храни и да се движи сама. Според ответника през месец септември 2017г. З.П. е била многократно забелязвана да посещава нощни заведения, като носила обувки с висок ток. Посочва, че от свои познати знае, че ищцата се е чувствала добре психически и физически през този период, през учебната 2017г.-2018г. два месеца след инцидента е започнала да посещава учебни занятия в Гимназията за чужди езици „Васил Левски“, предвижвала се нормално в училище, носила си е самостоятелна учебните помагала и без чужда помощ, водила е нормален начин на живот, без да преустановява социалните си контакти със съученици, посещавала дневни и нощни заведения. В тази връзка представя извлечение от водена електронна кореспонденция на ищцата с И.Г..

Оспорва, че вследствие на процесното ПТП на З.П. са причинени фрактури на два предни горни зъба-22-ри и 12-ти, което е наложило девитализиране, изграждане на шифтове и доизграждане със зъбни корени. Не е категорично според ответника мнението на експерта в СМЕ по наказателното производство за наличието на причинна връзка между посоченото увреждане и настъпилото ПТП. Изразява становище, че същото вещо лице е било на противоположно мнение при изготвяне на другата СМЕ №442/2017г., а именно, че няма данни за травми на зъбите. Намира за житейски нелогично да имаш фрактура на два предни горни зъба и да посетиш стоматолог и потърсиш стоматологична помощ един месец след това. Оспорва представената фактура №135 от 30.08.2017г. за заплатени 3800лв., като посочва, че стоките и услугите, обективирани в посочената фактура, не се намират в причинна връзка с процесното ПТП.

Предявени са искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД.

Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото НАХД №173 по описа на РС-Поморие за 2018г. с влязло в сила решение № 122 от 20.11.2018г. на РС-Поморие, потвърдено с решение №37 от 25.10.2019г. по ВНАХД№73/2019г. на БОС и обвързващо гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, ответникът З.П.П. е признат за виновен, за това, че на 28.07.2017г. в гр. Ахелой, в района на комплекс „Марина Кейп“, община Поморие, при управлението на МПС мака „Алфа Ромео“, модел „147“, рег.№*******-собственост на А.А.Г., е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП-престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1 вр.чл.129, ал.2, пр.4 и 6 вр. ал.1 от НК вр. чл. 20, ал.2 от ЗДвП и освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.

Не е спорно между страните, че на 28.07.2017г. в управлявания от ответника З.П.П. автомобил, който се блъснал челно в мантинелата с последващо преобръщане на плажната ивица, е пътувала ищцата на задна дясна седалка. След инцидента З.Д.П. е била настанена в Неврохирургичното отделение на УМБАЛ Бургас.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана свидетелката Т., която е отишла на мястото на ПТП веднага след случилото се. Спомня си, че автомобилът е бил обърнат, ищцата много объркана, обляна в кръв по лицето, имала счупени предни зъби, едва се държала на краката си и започнала да изпада в безсъзнание. Свидететелката Т.придружила ищцата в линейката и при настаняването й в болницата, посещавала я на свиждане след операцията. Обяснява, че ищцата се чувствала много зле, не можела да става, изпитвала интензивни болки, дълго време носила корсет и не можела да излиза и да пътува в автобус. Спомня си, че половин месец след изписването са се срещнали за кратко, пострадалата не можела дълго да стои на крака. По-късно се видели в училище, като ищцата продължавала да изпитва силни болки и да не се чувства добре. Четири-пет месеца след инцидента трудно стояла седнала и искала възглавници. Свидетелства, че след катастрофата З.П. станала много страхлива и притеснителна, не се качвала в чужди коли, а само при родителите си, като все още избягва да се вози при приятели.

Свидетелят П.-баща на ищцата посочва, че на 28.07.2017г. , около 4,50-5 часа сутринта е получил обаждане от дъщеря си, че е катастрофирала. Ищцата споделила, че цялото й лице е в кръв и от кръста надолу не може да се движи. При посещението му в болницата лежала неподвижна, лицето й било синьо-жълто като след удар. Оказало се, че има счупване на прешлени и трябва да се оперира спешно. Впоследствие след операцията лекарят съобщил, че ищцата има и счупени зъби. През първите четири дни от престоя й в болницата изобщо не можела да става, много я боляло, после постепенно по препоръка на лекарите започнала да се раздвижва с по няколко крачки. След като била изписана изпитвала силни болки, свидетелят й поставял инжекции в корема, не можела да се храни нормално, трябвало да приема пасирана храна, да носи корсет, имала проблеми с обслужването и със съня, с течение на времето започнала да се изправя и да пристъпва. Посочва, че лично е видял още в болницата, че дъщеря му има счупване на единия зъб, другият й зъб бил откъртен. Ищцата споделила, че има проблеми и с други зъби, които не ги чувства нормално в устата си. По отношение на излизанията на ищцата от къщи свидетелят твърди, че около три месеца след инцидента когато ищцата имала желание да излезе на кафе я придружавал и возил с колата, страхувал се да я остави сама. Посочва, че се обаждал на нейни приятели и проверявал дали е добре. От месец октомври ищцата започнала да посещава училище, но се налагало да отсъства поради здравословното й състояние.

Свидетелката Г. в показанията си излага, че по време на катастрофата ищцата е стояла зад нея на задна дясна седалка, която е била снабдена с предпазен колан. Според изнесеното от свидетелката с ищцата са посещавала барове и дискотеки около две-три седмици след инцидента. Оплакванията й били стандартни, че я боли кръста, но при излизанията им на дискотеки нямала оплаквания. Свидетелства, че ищцата нямала проблеми със съня и желаела да си запази пироните от операцията за спомен, въпреки, че можело да се отстранят.