Решение № 280 от 09.08.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Бургас , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вяра Ив. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско дело № 20212100500767 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на “СИЙ ДРИЙМ ВИЛА” ЕООД, ЕИК 201623290, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1324, ж.к. “Люлин”, ул. “Ген. Никола Ганев” № 12А, офис № 5, представлявано от управителя Златина Жекова Съчарова, чрез адв. Марин Милев, със съдебен адрес за призовки и съобщения: гр. Бургас, ул. “Алеко Константинов” № 8, ет.1, против Решение № 260409 от 08.03.2021г. по гр.д. № 2107/2020г. на РС – Бургас, с което са отхвърлени исковете с правни основания чл.92 и чл.86 ЗЗД на “СИЙ ДРИЙМ ВИЛА” ЕООД, ЕИК 201623290, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж.к. “Люлин”, ул.

“Ген. Никола Генев” № 12А, офис 5, за осъждане на “А и Х Билд” ООД, ЕИК 102980853, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Иван Вазов” № 69, ет.1, ап.1, да му заплати сума в размер на 25 000 лева, частично предявена от 50 000 лева – договорна неустойка за периода 27.01.2016г. – 19.10.2017г., по Раздел V, т.3 от писмения предварителен договор между страните от 03.09.2014г., ведно със законната лихва върху частично предявената главница, начиная от подаване на исковата молба – 07.05.2020г. до окончателното й изплащане.

С обжалваното решение, дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на “А и Х Билд” ООД съдебно-деловодни разноски в размер от 1205 лева.

С депозираната въззивна жалба се изразява недоволство от постановеното решение като твърди, че същото е неправилно и необосновано. Релевира се оплакване, че Решение № 1

88/22.06.2010г. по т.д. № 911/2009г. на ВКС, с което съдът е обосновал своите изводи не е в подкрепа на изложените в решението мотиви. Цитират се мотиви от въпросното решение, съгласно които въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправния длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно забогатяване.

На следващо място, жалбоподателят счита, че БРС не се е мотивирал дали приема, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, с оглед застъпеното от ВКС становище в ТР № 1/15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК.

Навеждат се доводи, че БРС не е тълкувал правилно волята на страните в уговорката за неустойка, съотнесена към останалите клаузи на процесния договор. Оспорва се като неправилен извода на съда, че процесния договор не урежда различен по размер неустойка, съобразен с неизпълнените части от СМР и поради това не може да се направи преценка за това дали неустойката е дължима само при пълно неизпълнение на задълженията, при съществено неизпълнение на част от тях или при незначителна част от някое от неизпълнените задължения. Навеждат се доводи, че предвид постигнатата уговорки в т.1 и т.2 на Раздел II, препоръчителността на междинните срокове за изпълнение на договореното СМР в рамките на задължителния 15 месечен срок, то неустойката е уговорена за неспазване на задължителния краен срок, а не за междинни срокове и отделни строителни дейности.

В тази връзка се сочи, че договорът няма как да урежда различен по размер неустойка, съобразена с неизпълнените части от СМР, при условие, че страните са уговорили междинните срокове да са препоръчителни, а не задължителни.

Навеждат се доводи, че преимуществената цел на неустойката е била обезпечителна, а именно да гарантира изпълнението на строителството в договорения срок. Районния съд не бил извършил комплексна оценка на всички правнорелевантни факти, не изследвал и въпроса, дали неизправният длъжник е имал възможността да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.

Застъпва се становище, че предвид събраните доказателства въззиваемия е имал възможност да изпълни договорените СМР в определения краен срок, тъй като никой не му е пречел за това, както и не са били налице обективни причини, които да са възпрепятствали работата му и да довели до забавяне на дейността му.

Сочи се, че неустойката и евентуалното й натрупване в голям размер не е било изначално уговорено независимо от поведението на длъжника, а последната е зависела изцяло от него. Излага, че цитираното от БРС, Решение № 208 от 04.08.2014г. на ВКС по т.д.

№ 637/2021г. също е неотносимо към разглеждания казус, доколкото договорената неустойка по никакъв начин не е препятствала възможността въззиваемия да изпълни точно задълженията си, още повече, че същата е била предложена от въззиваемата страна.

2

На последно място следвало да бъде отчетена и свободата на договаряне на страните, както и това, че договарянето на неустойка е единствения начин да се гарантира точното изпълнение на задълженията на длъжника.

Навеждат се доводи, че при преценка за това, дали има накърняване на добрите нрави следва да се изхожда от характерните особености на договора към момента на неговото сключване. Излага се, че от свидетелските показания на Ц., които не били оспорени от ответната страна било видно, че отговорностите, сроковете и неустойките за строителството по договора били предложени от въззиваемия. Сочи се, четирите апартамента, които въззивникът се е задължил да прехвърли на въззиваемия са имали пазарна цена от почти 400 000 евро към момента на сключване на процесния предварителен договор, а след прехвърляне на собствеността, въззиваемото дружество се е задължило да извърши договореното строителство. С оглед нагласата на страните за еквивалентност на престациите и предвид пазарната цена на четирите апартамента, жалбоподателят намира, че това е била и прогнозната стойност на строителните дейности, които въззиваемия се е съгласил да извърши. Предвид изправността на дружеството-жалбоподател, което е прехвърлило собствеността на четирите апартамента, както и обстоятелството, че ответника сам е предложил как да бъде уредена отговорността, сроковете и неустойките за строителството по процесния договор, се навеждат доводи, че основната функция на неустойката е обезпечителна, както и че същата по никакъв начин не излиза от присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Позовава на се т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т.д. № 1/2009г., съгласно което не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който същата може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не можело да се направи към момента на сключване на договора.

Значение в случая имало и становището на ВКС в съдебната практика, че неудържимото нарастване на неустойката и като последица от това несъразмерността с главницата, когато са резултат на липсата на краен предел и фиксиран срок за начисляване на неустойката са обстоятелства, които са изключени като критерии при преценката за нищожност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави. Позовава се и на разпоредбата на чл.309 от ТЗ.

На последно място се навеждат доводи, че въззиваемото дружество е неизправна страна по процесния договор предвид доказаната забава в изпълнението на задължението за строителство. Излагат се аргументи, че 15 месечния срок по т.1 от Раздел II за завършване на строителството е започнал да тече на 27.10.2014г. и е изтекъл на 27.01.2016г.

Същевременно от приложения по делото Констативен акт за установяване на строеж се установявало, че последният бил завършен на 04.08.2017г. Същевременно към исковата молба било приложение и Удостоверение за въвеждане в експлоатация, от което било видно, че сградата е въведена в експлоатация на 26.10.2017г. В същото било посочено, че се издава на основание искане на възложителя с вх. № от 19.10.2017г. От анализа на тези факти било видно, че както завършването на сградата, така и депозирането в компетентната инстанция на окомплектована преписка за издаване на разрешение за ползване на сградата били 3 извършени с голяма забава след крайния определен срок.

Навеждат се твърдения, че въпреки наличието на сключен договор с ЕВН – България, инициативата за предоговаряне на условията и сключване на нов договор с ЕВН – България била изцяло и единствено на ответника по негови икономически причини, което било видно и от показанията на свидетеля Ц. Счита се, че опита да се оправдае забавата на строителството с експлоатационното дружество бил напълно неоснователен.

По изложените съображение се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения по делото иск да бъде уважен в цялост.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “А и Х Билд” ООД, депозиран чрез адв. Боян Койнов и адв. Веселина Василева, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. “Ген. Гурко” № 18, ет.2, с която същата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се становище, че жалбоподателят не бил доказал при условията на пълно и главно доказване качеството си на изправна страна по договора, забавеното изпълнение на ответника, както и наличието на валидна клауза за договорна неустойка. Цитират се постановки от ТР № 1 от 15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009 на ОСТК на ВКС. Излагат се подробни съображения относно факторите, които следвало да бъдат взети предвид при преценката за накърняване на добрите нрави по отношение на уговорена мораторна неустойка. Оспорва се като неправилно схващането на въззивника, че съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди за кредитора и тяхната съизмеримост като относима единствено към присъщата на неустойката обезщетителна функция се явява ирелевантна за накърняването на добрите нрави по см. на чл.26, ал.1, изр.3 ЗЗД при превес на наказателната функция на неустоечната клауза на страните по търговската сделка. Следвало да се приеме, че когато уговорената неустойка, по начина по който е формирана в разглеждания случай, въвежда твърд подневен размер от 2000 лева за всеки ден просрочие, отнесена към неизпълнение на многобройните строителни дейности посочени в Раздел II, т.1, както и подаване на “законосъобразна окомплектована преписка”, по никакъв начин не е съобразена с неизпълнените части от СМР (по вид, брой и обем). Поради това не можело да се направи преценка, дали неустойката е дължима само при пълно неизпълнение на всички задължения, при съществено неизпълнение на част от тях или при незначителна част от някое от неизпълнените задължения. Обосновава се извод, че същата е в противоречие с добрите нрави и нищожна по см. на чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД.

На следващо място се застъпва становище, че същата превишавала многократно действително очакваните вреди на кредитора. Макар и такива вреди по делото да не били доказани, неустойката била напълно несъизмерима със същите, което е поставяло в несъответствие с основните принципи, на които била изградена правната система в страната.

Сочи се, че посочените от вещото лице разходи в размер от 21 462, 13 лв., без ДДС касаят доставка и монтаж на кухненско оборудване и не са измежду задълженията вменени за изпълнение в Раздел II, т.1 от договора, за които дружеството –изпълнител да носи отговорност.

4

Солидаризира се с изводите на районния съд, че искът за неустойка е неоснователен, тъй като общо въведената в процесния договор подневна неустойка от 2000 лв. противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна и този порок на уговорката изключва възможността за съдебна преценка относно възможността за евентуално намаляване на сумата. Договорените отделни СМР изисквали различни по време, средства и труд дейности, които били не само несъразмерни, но и неопределяеми като съотнесени към общо договорената неустойка. В тази връзка се оспорват възраженията на въззивника, че съда не бил обсъдил характера на неустойката, явяваща се санкция за неизпълнение, тъй като бил приел в решението, че порокът на уговорката изключва възможността за по-нататъшна съдебна преценка.