Решение № 2113 от 15.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 18458/2022
- Вид
- Решение № 2113
- Подписан
- 15.05.2023
- В сила
- 09.08.2023
- Състав
- Людмила Людмилова Митрева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.71 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2113 гр. Пловдив, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Людмила Людм. Митрева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330118458 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от К. В. Й. срещу „Вива Кредит“ ООД, с която са предявени осъдителни искове за връщане на сумата в размер на 50 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва, сумата в размер на 50 лева – недължимо платена по клауза за неустойка и сумата в размер на 50 лева – недължимо платена по клауза за такса за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен заем и трите по договор за паричен заем № ********* от ********* г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2022 г. до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит № ********* от *********г., по който ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 1500 лева, платима на една месечна вноска. В чл.1, ал.3 от договора била уговорена такса за експресно разглеждане във фиксиран размер, както и клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. Счита, че договорът за кредит е недействителен доколкото в договора не е посочен точния размер на възнаградителната лихва и ГПР, което е основание за недействителност, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Счита, че уговорената неустойка е скрита лихва, не е включена в ГПР, което опорочава договора. Наред с това, счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена ГПР и в противоречие с чл.33 ЗПК и чл.71 ЗЗД, недействителна била и таксата за експресно разглеждане на основание чл.10а ЗПК.
Твърди се, че ищецът заплатил на ответника посочените по-горе суми по недействителен договор и клаузи, които суми са недължимо платена, поради което подлежат на връщане. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковата молба като нередовна, а исковете като неоснователни с излагане на подробни съображения.
Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
По възраженията за нередовност на исковата молба:
Съдът намира, че исковата молба е редовно, доколкото в нея ясно и конкретно са 1 посочени обстоятелствата, на които се основават исковете. Непредставянето на доказателства към исковата молба не води до нередовност на съшата.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, докаже твърдението си за недействителност на договора и клаузата за неустойка и такса за експресно разглеждане и възнагардителна лихва, както и че е платил претендираните суми на ответника по посочените клаузи. Ответникът следва да установи докаже валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит № ********* от *********г, и валидно възникнала клауза за неустойка и такса за експресно разглеждане, че в договора е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗП, както и право да задържи платените суми от ищеца по посочените клаузи.
С определение от 23.02.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за паричен заем № ********* от ********* г. с посоченото от ищеца съдържание, в който са уговорени клаузи за възнаградителна лихва и клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и клауза за такса за експресно разглеждане. Не се спори, че вземанията за неустойка и такса експресно разглеждане не са включени в посочения в договора ГПР.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Вива Кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По доводите за недействителност на договора за кредит:
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9, т.10 от ЗПК.
След изследва съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби.
Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото посочения лихвен процент противоречи на добрите нрави.
Видно от договора за кредит уговорения между страните лихвен процент е надхвърля максималния предвиден размер, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК, като единствен разход по кредита, който формира ГПР. Наред с това при твърдението за нищожност на възнаградителната лихва се касае за твърдение за недействителнист на клауза от договора, която не влече след себе си недействителност на целия договор, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД.
Обстоятелството дали предвидената в договора за кредит неустойка и такса за експресно 2 разглежда представляват скрита възнаградителна лихва и следва да бъдат включени в лихвения процент не рефлектира върху действителността на договора като цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата за неустойка и такса за експресно разглеждане..
По довода за недействителност на договора за заем, поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е неустойката, която по начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява допълнително възнаграждение за кредитора.
Като не е сторено това, не е включена стойността на неустойката към ГПР, е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл.22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен.
С оглед изложеното доколкото договорът е недействителен, на основание чл.23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, платеното над чистата стойност по кредита се явява недължимо платено и подлежи на връщане.
От представена от ответника справка за извършени плащания от ищеца по процесния договор за кредит /л.36/ се признава, че ищцата е заплатила по клаузата за възнаградителна лихва сума в размер на 335.60 лева, по клаузата за неустойка сума в размер на 545.10 лева и по клаузата за такса за експресно разглеждане – сума в размер на 817.80 лева, което се явяват недължимо платени, доколкото са платени над чистата стойност на кредита.
С Протоколно определение от 13.04.2023 г. по искане на ищеца и по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е допуснато изменение в размера на предявения осъдителните искове до признатите от ответника суми, поради което исковете се явяват доказани по основание и размер.
Като законна последица от уважаване на исковете ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2022 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено от ищцата още с исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива в размер на 150 лева – платена държавна такса, с оглед уважената част от претенцията на ищцата ще се присъди в пълен размер.
3
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.4 /, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА ****. Д.Б.. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съдът определя ********* възнаграждение за ****. Д.Б. в размер на 469.85 лева /с оглед интереса/, която сума ще се присъди в пълен размер. Това е така, доколкото макар и претенциите да са предявени като отделни исковете, същите се търсят като недължимо платени по един договор за заем, с общия довод, че договорът е недействителен изцяло. Тоест макар и исканията да са предявени като разбити отделни суми по отделни клаузи, се търси защита на един и същия интерес, да се върната сумите, платени над чистата стойност на кредита, поради недействителност на договора за кредит.
Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, обективирана в Определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч.т.д. № 1649/2017 г., I ТО на ВКС и изброените в този съдебен акт други определения на ВКС, в хипотеза на обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като на база този сбор се определя *********то възнаграждение.
Съдът приема като злоупотреба с права практиката по всеки един иск за вземания, произтичащи от едно правоотношение, като се отрича цялото правоотношение и последицата от това е връщане на всички вземания над заемната сума, да се претендира отделно ********* възнаграждение, позовавайки се на чл. 2, ал.5 от Наредбата, доколкото единствената обозрима цел, с която това се прави е да се увреди кредитора, което противоречи на чл.3 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин-7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет.2, офис 73Г, представлявано от Д.С.Д – ********* ДА ЗАПЛАТИ НА К. В. Й., ЕГН **********, с адрес: ********* сумата в размер на 335.60 лева – платена без основание по клауза за възнаградителна лихва, 545.10 лева, платена без основание сума по клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и сума в размер на 817.80 лева – платена без основание по клауза за такса експресно разглеждане, всички по договор за кредит № ********* от ********* г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.12.2022 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата в размер на 150 лева – разноски в производството.
Разпечатката съдържа 46 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68343d9d-18e8-4aa0-805d-931943079b2d