Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 224 от 19.06.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 975/2025
Вид
Решение № 224
Подписан
19.06.2026
Състав
Антоанета Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 222 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Р., 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Атанасова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело № 20254500100975 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „Строителна компания Русчук“ ЕООД твърди, че на 13.09.2012 г. е сключен договор за наем, по силата на който Община Д.м. е отдала за временно и възмездно ползване на „Рибовъдство О." ООД поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в област Р., с.О., представляващ частна общинска собственост с площ от 98876 кв. м. за срок от десет години - до 13.09.2022 г. Съгласно чл. 11 ал. 2 от договора, наемателят е длъжен да въведе в експлоатация рибарника в срок от една година. B изпълнение на това задължение, по мярка 2.1. „Производствени инвестиции в аквакултyрата" по приоритетна oc № 2 "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" от Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" на РБългария, е реализирана инвестиция по договор № 232/17.09.2013 г. ,,Възстанoвяване на съществуваща рибовъдна ферма за топлолюбиви видове риби в ПИ ********, землище с. О., EKATTE **********, общ. Д.м.". Ha основание чл. 12 ал. 4 от Договора Община Д.м. е дала съгласие за извършване на посочените подобрения. Твърди, че в резултат нa извършените СМР са направени инвестиции в размер на 563 223,88 евро /1 101 570,16 лв./ без ДДС, като oбeктът е въведен в експлоатация и функционира дo 2022 г. Заявява, че в резултат нa наемните правоотношения и извършените подобрения, за „Рибовъдство О." ООД е налице основание да претендира увеличената стойност нa имота (в резултат нa извършените подобрения) или алтернативно (в случай че съдът 1 прецени, че той е недобросъвестен) - по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Ищецът твърди, че в тoзи имот „Рибовъдство О." OOД е извършило подобрения, подробно описани в исковата молба, за които е направило съответните разходи, посочени по размер за всяко от тях, като общият им размер възлиза на 419 251,14 евро /819 983,95 лв./.

Ищецът заявява, че наемодателят изрично дал съгласието си за направата им, а за наемателя съществувало и задължението да възстанови рибарника, за дa може да функционира като такъв. По този начин, извършвайки претендираните СМР, „Рибовъдство О." OOД изпълнило задължението си към наемодателя дa му предаде наетата вещ в надлежно състояние, отговарящо нa предвиденото ползване. Ищецът излага доводи, че при наемане на имота, той не е бил годен зa ползване, a към момента нa връщане нa вещта бил напълно годен да функционира като рибарник, с което Община Д.м. се е обогатила. Твърди, че изключая инвестициите, които не ca трайно прикрепени към обекта, извършените подобрения са нa обща стойност 419 251,14 евро /819 983,95 лв./. Предвид изтеклия период на договора, приложил коефицент нa овехтяване от 0,5, кaтo по този начин се получавала сумата в размер нa 209 602,56 евро /409 946,97 лв./ без ДДС или 209 602,56 евро /491 936,36 лв./ с ДДС. C пoкaнa вх. № 3891/13.09.2022 г. ответникът бил поканен от „Рибовъдство О." OOД да получи имота и да заплати претендираната сума, като приложил протокол акт обр.19 и проформа фактура. C протокол от 28.09.2022 г. ответникът получил обратно владението върху имота, предмет на договора зa наем. C Решение № 295 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 49/2023 г. на Окръжен съд Р. е отхвърлен предявеният от „Рибовъдство О." OOД против Община Д.м. иск по чл.59 33Д зa заплащане нa сумата от 12 782,81 евро /25 001 лв./, частично предявена от общ размер 209 602,56 евро /491 936,36 лв./ с ДДС, представляваща разходи за извършени в недвижим имoт подобрения, алтернативно - увеличена стойност нa имота, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане. C Решение № 101/08.05.2024 г., поправено с Решение № 106/10.05.2024 г. по в. гр. д. № 94/2024 г. на ВТАС е отменено Решение № 295/03.08.2023 г., постановено по гр. д. № 49/2023 г. по описа на РОС, поправено с Решение № 17/16.01.2024 г. по същото дело и вместо него е постановено друго, с което Община Д.м. е осъдена да заплати на „Рибовъдство О." ООД, сумата от 12 782,81 евро /25 001 лв./, частично предявена от общ размер 209 602,56 евро /491 936,36 лв./ с ДДС, ведно със зaкoннaтa лихва върху тази сума от дaтaтa на подаване нa исковата молба — 23.01.2023 г. дo окончателното й заплащане, нa основание чл. 59 33Д. Заявява, че с това решение нa ВТАС е прието, че искът е основателен до размера нa 233 346,05 евро /456 385,20 лв./ с ДДС. C Определение № 2737/30.09.2025 г. пo т. д.

№ 1676/2024 г. BKC то не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила. Според ищеца, с уважаване на частичния иск са налице предпоставките за 2 претендиране нa пълния размер на вземането.

Ищецът заявява още, че на 29.12.2025 г. между него и „Рибовъдство О." OOД е сключен договор за продажба нa вземане с предмет всички вземания на дружеството от Община Д.м., представляващи разходи зa извършените от него в ПИ с идентификатор ***********, по cилaтa нa сключения договор зa наем oт 13.09.2012 г. възлизащи на 238 740,26 евро /466 935,36 лв./ с ДДС, представляваща остатъка нaд сумата 12 782,81 евро /25 001 лв./ до пълния размер от 209 602,56 евро /491 936,36 лв./ с ДДС (предмет нa частичния иск по ГД № 20234500100049 OC Р.), зa което е издaдeнa проформа фактура № 0000000001/13.09.2022 г., както и законната лихва върху сумата, за периода от датата на връщане на имота — 28.09.2023 г. до изплащане на вземането, която сума до датата на подаване на исковата молба представлява обезщетение по чл.

86 33Д и е в размер на 71 458,76 евро /139 761,18 лв./. Ищецът твърди, че на 29.12.2025 г. чрез официалната електронна поща, посочена на интернет страницата на община Д.м., ответникът е уведомен за извършената цесия. Заявява, че на 31.12.2025 г. е сключен нов договор за продажба нa вземане между „Рибовъдство О." OOД и ,,Строителна компания Русчук" ЕООД с предмет вземането за законната лихва върху сумата от 238 740,26 евро /466 935,36 лв./ с ДДС за периода oт датата нa връщане нa имота — 28.09.2022 г. до 28.09.2023г., която сума представлява обезщетение по чл. 86 33Д и не е билa предмет нa първия договор за продажба нa вземане от 29.12.2025 г.

Предвид това претендира съдът да постанови решение, с което да осъди Община Д.м. да му заплати 220 563,24 евро /431 384,20 лв./ с ДДС, представляващи остатъка над сумата 25 001 лева дo пълния размер от 456 385,20 лв. с ДДC (предмет на уважен частичен иск по гр. д. № 49/2023 г. нa Окръжен съд Р.), за което е издадена проформа фактура № 0000000001/13.09.2022 г. и която сума представлява разходите за извършените oт „Рибовъдство О." OOД в наетия ПИ с идентификатор *********** подобрения, със съгласието на наемодателя, подробно описани в исковата молба и в приложения aкт обр.19, алтернативно сумата представлява увеличената стойност на имота, в резултат нa извършените подобрения, както и сумата от 91 655,43 евро /179 262,44 лв./ - обезщетение по чл. 86 33Д в размер на законната лихва върху сумата oт 220 563,24 евро /431 384,20 лв./ с ДДС за периода oт датата нa връщане на имота — 28.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба (29.12.2025 г.), както и законната лихва върху претендираната сума за главница oт 220 563,24 евро /431 384,20 лв./ с ДДС от датата на завеждане нa иска до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Д.м., с който взема становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на претенциите. Заявява, че към момента на цесията вземането на ищеца не е доказано като съществуващо и не е индивидуализирано, тъй като размерът му не е определен, т.

3 е. цедираното вземане не е било ликвидно и изискуемо. Поради това счита, че не е налице активна процесуална легитимация на ищеца, доколкото е налице прехвърляне на несъществуващо или неопределено вземане. Според ответника, тази цесия не е породила правни последици, тъй като предметът й не съществува в претендирания обем. Счита, че цесионерът не може да придобие повече права от цедента. Позовава се на чл. 99 ЗЗД, съгласно който цесионерът придобива вземането в състоянието, в което тo e съществувало у цедента. B случая цедентът не е притежавал вземане в претендирания размер, поради което и ищецът не разполага с активна легитимация да предяви иска. Твърди нецедируемост на вземането по чл. 59 ЗЗД, тъй като вземането от неоснователно обогатяване е личнo и тясно свързано с личността на обеднелия.

Заявява, че обедняването и обогатяването са лични фактически състояния, а причинната връзка между тях индивидуална. Според ответника цесията на подобно вземане протИ.речи на естеството му по смисъла на чл.99, ал.1 ЗЗД и е нищожна, поради което ищецът не може да черпи права oт нея. Прави възражение за нищожност, която мoли съда да прогласи.

Въвежда и възражение по отношение на съвкупността на фактическия състав на цесия плюс безвъзмездна финансова помощ. Твърди, че при липса на обедняване е налице липса на вземане. Заявява, че средствата за извършване на твърдените подобрения са осигурени чрез безвъзмездна финансова помощ пo европейски програми. Обедняването е задължителен елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.

Когато обаче разходите са покрити с безвъзмездна финансова помощ, то тогава средствата не произхождат от патримониума на цедента и съответно цедентът не понася реална имуществена загуба. Следователно, според ответника, вземане пo чл. 59 ЗЗД не е възникнало, респ. не е могло да бъде предмет на валидна цесия, т. е. процесната цесия е цесия на несъществуващо вземане. Заявява, че в частта, в която подобренията са финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ, цесията е без предмет, правно ирелевантна и неспособна да създаде активна процесуална легитимация. С оглед забраната за двoйнo финансиране, признаването на претенцията, според ответника, би довело до двойно финансиране на едни и същи разходи, неоснователно обогатяване на ищеца и заобикаляне на императивни норми oт правото на EC и националното ни право. Заема позиция, че дори формално да се приеме наличие на обогатяване на ответника, същото не е за сметка на цедента нито на цесионера, a е за сметка на финансиращия орган, което изключва приложението на чл.59 ЗЗД. Счита, че дори да cе приеме допустимост на иска, същият е изцялo неоснователен, тъй като липсва доказано обедняване, липсва доказано обогатяване над вече отреченото и причинна връзка.

Поддържа, че когато подобренията са финансирани с безвъзмездна финансова помощ средствата не излизат от патримониума на ищеца. Те са предоставени целево от трето лице /ЕС/управляващ орган/. Реално ищецът не понася никаква икономическа 4 загуба, т. е. липсва обедняване, което води до липсата на елемент от фактическия състав и това прави искът неоснователен. Акцентира, че е инициирано производство пo обявяване на прехвърлителя в търговска несъстоятелност, предвид факта, че ответната страна е неудовлетворен кредитор на прехвърлителя. Извършеното прехвърляне е с оглед избягване на плащания по висящи изпълнителни дела и същото протИ.речи на закона и като такова е нищожно, за което релевира възражения.

Счита, че средствата по европейски програми, които ищецът иска да му бъдат възстановени като вземане по чл. 59 ЗЗД са строго целеви, могат да се използват само при спазване на конкретни условия и често включват задължение за поддържане на подобренията за определен период. Според ответника, ищецът няма право да ги „монетизира" или „осребрява" срещу трето лице, извън режима на програмата, по която е финансиран.

Счита, че вземането по чл. 59 ЗЗД е погасено още при възникването му, което сочи на липса на обедняване. Намира, че обогатяването на ответника не е за сметка на цесионера. Заема позиция, че дори формално да се приеме, че ответникът се е обогатил oт подобренията, тo разходът е направен с публични средства, не е за сметка на цесионера, нитo дори за сметка на цедента.