Решение № 547 от 17.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Велико Търново, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Любка Милкова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234100500787 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

ВГрД № 787/2023 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на частна жалба от Г. В. В. длъжник по изпълнително дело № 353/2023 по описа на ДСИ при РС Велико Търново против наложен запор с разпореждане от 12.09.2023 върху постъпващите към него суми по личната му партида в Затвора Ловеч, където изтърпява наказание. Жалбоподателят излага доводи, че запора е насочен върху несеквестируемо имущество по чл. 444, т. 1 и т. 2 от ГПК и чл. 445, ал. 2 т. 1 и т. 2 от ГПК. Постъпващите по тази партида парични средства съставлявали лични вещи за закупуване на храна.Твърди, че запорът бил наложен и в противоречие с чл. 446а, ал. 1 и ал. 2 ГПК, тъй като тези средства съставлявали помощи. Запорът противоречал и на чл. 507, ал. 2 ГПК – запорираните вещи не били посочени точно. Претендира се отмяна на наложения запор. Иска спиране на изпълнителното производство. Подадена е и молба за осигуряване на правна помощ.

Изпълнена е процедурата по чл. 436, ал. 2 от ГПК, като препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнението Апелативен съд – Велико Търново. Подадено е писмено възражение от взискателя чрез председателя на Апелативен съд – Велико Търново Янко Янев чрез което оспорва основателността на жалбата, като я приема за допустима. Излага подробни доводи относно законосъобразността на наложения запор върху средства от личната партида на В., постъпващи в Затвора Ловеч, в който лицето изтърпява наказание лишаване от свобода. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и искането са 1 спиране на изпълнението.

Към жалбата е приложено копие от изп. дело № 353/2023 г. по описа на ДСИ при РС Велико Търново, ведно с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, в които излага писмени обяснения и навежда доводи за законосъобразност на атакуваните изпълнителни действия. Заема становище, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа чатната жалба, изложените в нея възраженията на длъжника по изпълнението, писмените мотиви на ДСИ и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № 353/2023 по описа на ДСИ при РС Велико Търново, намира за установено следното:

Извършвайки преценка относно редовността и допустимостта на частната жалба съдът намира следното:

По отношение на молбата за предоставяне на правна помощ.

Съдът намира, че следва да остави без уважение искането за допускане на правна помощ във връзка с настоящото производство. Налице е хипотезата на чл. 24, т. 1 от ЗПП – не е оправдаването на правна помощ от гледна точка на ползата, която тя би допринесла на лицето. От друга страна от съдържанието на подадената частна жалба е видно, че е подробна и добре аргументирана, с ясно изложени основания и искане към съда.

Не са налице предпоставки и за спиране на изпълнителното производство.

Доколкото чрез разглежданата частна жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело, се атакува насочването на изпълнението върху имуществото, за което се твърди, че е несеквестируемо, на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК същата се явява подадена от процесуално легитимирана страна. Частната жалба е подадена в срока по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят е свободен от заплащане на държавна такса. Като редовна и допустима частната жалба следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнителното дело № 353/2023 по описа на ДСИ при РС Велико Търново е образувано по молба на взискател Апелативен съд – Велико Търново и приложени към нея изпълнителен лист № 120/24.07.2023г. по гр.дело № 393/2022г. на Окръжен съд - Ловеч против длъжника Г. В. В. за присъдена в полза на ВТАС ДТ в размер на 15 лв. Връчена е покана за доброволно изпълнение на длъжника на 07.08.2023 г. По това изпълнително дело е конституирана като присъединен взискател на основание чл. 458 ГПК НАП за вземане в размер на 12907,98 лв. – публични задължения. На 19.09.2023г. на длъжника е връчено съобщение, че е наложен запор върху средства, постъпващи по личната партида на Г. В. В. в Затвора Ловеч със запорно съобщение от 14.09.2023г. г., което е получено в Затвора Ловеч на 19.09.2023г. На 27.09.2023 г. длъжникът В. подава разглежданата жалба против наложения запор.

Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

2

Чрез разглежданата жалба се атакува наложен чрез запорно съобщение от 14.09.2023г. запор върху средствата от личната партида на Г. В., постъпващи в затвора Ловеч, където изтърпява наказание лишаване от свобода.

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК се определя върху каква част от трудовото възнаграждение или друго каквото и да било възнаграждение за труд, както и върху получаваната пенсия, не може да бъде насочвано принудително изпълнение. Чл. 78 от ЗИНЗС определя, че за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не помалко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. Частта от възнаграждението се определя със заповед на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 78, ал. 3 от същия закон на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Удръжките по чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК от цялото възнаграждение за положен труд, но не могат да надвишават две трети от онази негова част, която съгласно чл. 78, ал. 2 от ЗИНЗС се полага на лишения от свобода. В конкретния случай обаче наложения запор не е върху такова възнаграждение, а върху средства, които лишения от свобода - длъжникът В. получава от трети лица. Последните не се засягат от правилата за несеквестируемост предвидени в чл.

446 ГПК и чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС. Наведените от жалбоподателя доводи, че това били вещи, попадащи в хипотезата на чл. 444, т. 1 и 2 от ГПК са неоснователни. Получаваните парични средства по тази партида нямат характеристиката налични вещи по смисъла на ПМС № 113/2003г., списъка към това ПМС, който е приложим и след приемането на сега действащия ГПК. Тези парични средства не попадат и в хипотезата на т. 2 от чл. 444 ГПК, тъй като длъжникът е лице, изтърпяващо наказание доживотен затвор, за което е гарантиран подслон, храна, облекло, обувки, образование, иначе казано цялата издръжка за нормално съществуване е за сметка на държавата на основание чл. 84 ЗИНЗС. Получаваните по тази лична партида на В. в затвора не съставляват помощи по смисъла на чл. 446а, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а такива са само и единствено плащанията, предвидени в специални нормативни актове като Закона за социалното подпомагане, Закона за хората с увреждане, КСО и др.

Позоваването на чл. 507, ал. 2 от ГПК също е неоснователно. Изрично в запорното съобщение е посочено, че се налага запор върху вземанията за парични средства, постъпващи по личната партида на лишения от свобода длъжник.

Не на последно място следва да бъде отбелязано, че налагането на запор върху вземането на длъжника по своята правна същност е обезпечителна мярка и в случая е законосъобразно, като не се влияе от наличието или не на несеквестируемо имущество.

Последната следва да бъде отчитана едва при изпълнение на наложения запор и тя представлява уредената в закона гаранция, че при липса на годно имущество, върху което да бъде насочено принудителното изпълнение, запорът няма да бъде изпълнен. Следователно съдебния изпълнител е извършил законосъобразно действие при налагането на запор върху посоченото вземане за парични средства от личната партида на жалбоподателя като 3 изтърпяващ наказание доживотен затвор в Затвора Ловеч.

Ето защо жалбата се явява неоснователна и съдът следва да я остави без уважение.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. В. В., ЕГН ********** понастоящем в Затвора Ловеч, длъжник по изп. дело № 353/2023 год. по описа на ДСИ при Районен съд – Велико Търново, против запор, наложен със запорно съобщение от 14.09.2023г. върху вземанията за парични средства, постъпващи по личната партида на Г. В. В. в Затвора Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4