Решение № 658 от 22.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 658 гр. София , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20211000500514 по описа за 2021 година

С решение № 260003 от 25.08.2020 г., по т. д. № 80/2019 г., ОС Кюстендил, осъжда на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД да заплати на С. Г. С. сумата от 40 000 лв., съставляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й О. Г. С., настъпила при ПТП на 16.02.2015 г., ведно със законната лихва от 18.07.2016 г., като отхвърля иска за главница за горницата до 80 000 лв. и за лихва за периода от 16.02.2015 г. до 18.07.2016 г.

Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба от ищцовата страна С. Г. С.. Излага оплакване, че първоинстанционният съд не е посочил общ размер на обезщетението, от който е приспаднал 30 % принос на загиналия. Твърди се, че изводът за съпричиняване е неправилен, тъй като О. С. е щял да почине и при поставен колан, и в случай, че е управлявал автомобила с по-ниска скорост. Евентуално претендира да се намали размера на принос. Моли да се отмени решението в обжалваната част, а иска да се уважи в пълен размер с оглед вредите. Претендира разноски по чл. 38 ЗА.

1

Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от „ДЗИ Общо застраховане“ АД. Твърди, че в конкретния казус не се доказва изключителност на връзката между брат и сестра, както и че следа да се приложи правилото на § 96 от ПЗР на КЗ и максимално присъдения размер да е в рамките на 5000 лв. Намира, че позоваването на практиката на СЕС е неотносимо. Претендира решените да се отмени в осъдителната част и искът да се отхвърли, като се присъдят разноски.

В писмени отговори страните взаимно оспорват въззивните си жалби.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.).

Ищцата С. Г. С. твърди, че на 16.02.2015 г. настъпило ПТП, при което загинал брат й О. Г. С., водач на МПС. Инцидентът бил предизвикан от друг водач, който навлезнал в лентата за движение на С., като с присъда същият бил признат за виновен. Ищцата твърди, че връзката с брат й била много силна и емоционална, те израснали заедно в едно семейство, той се грижел за нея, подсигурявал финансовата й издръжка. След загубата на брат си ищцата изпаднала в тежко емоционално състояние, затворила се, скърбяла.

Претендира обезщетение на търпените болки и страдания в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП, както и разноски.

Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ АД оспорва иска, като намира, че не е налице изключителност на взаимоотношения между брат и сестра, които да налагат присъждане на обезщетение. При условията на евентуалност оспорва размера на иска, респ. намира, че следва да се приложи § 96 от ПЗР на КЗ. При условие на евентуалност, навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача О. С., който е управлявал МПС с несъобразена и превишена скорост, както и без поставен предпазен колан. По отношение претендираната законна лихва прави възражение за изтекла погасителна давност.

2

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 16.02.2015 г. е настъпило ПТП, при което е загинал братът на ищцата - О. С.. Няма спор и относно факта, че инцидентът е настъпил поради виновно и противоправно поведение на водач (в наказателно производство е постановена влязла в сила присъда – л. 7), чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество. Спорните въпроси пред настоящата инстанция касаят материално правната легитимация на ищцата, съпричиняването и размер на обезщетението.

Приетата КСМАТЕ установява, че загиналият О. С. е шофирал със скорост от 100 км/ч, като е отразено, че и при по-малка скорост деформациите по автомобила, а от там и по водача С., са щели да бъдат същите и да доведат до смъртта му. Вещото лице е посочило, че С. е можел да предотврати инцидента, ако от момента на забелязване на навлезналия в платното му автомобил е намалил рязко скоростта и е отклонил своето превозно средство върху банкета, за да даде възможност на неправилно изпреварващия да довърши маневрата си. Според вещите лица по делото няма категорични данни, които да сочат как е пътувал водачът С. – със или без поставен колан, тъй като травмите по тялото му са можели да бъдат получени както от самия колан, така и от интериора на купето (деформации навътре в кабината). Изводът на експертите е, че с оглед естеството на удара – челен с висока скорост, и траекторията на автомобила след това, фаталните увреждания (в това число и на шийния отдел на гръбначния стълб, ампутацията на горния крайник и пр.) са щели да настъпят и при двете хипотези.

Разпитана като свидетел е В. С. Г., леля на ищцата, която разказва, че познава С. и О. от деца, те живеели заедно с родителите си и имали 6 години разлика. О. нямал желание да учи, но ходил в чужбина и изкарал пари за да може да учи С.. Той й купил роклята за абитуриентския бал, купил й лаптоп, превозил й багажа до София, когато отишла на общежитие там. Били в добри отношения от малки, той се грижел за нея, водел я на детска градина, правел 3 й сандвичи, тя също му помагала, гладела му ризите, излизали заедно, той бил душата на компанията, возел ги с колата, бил им като закрила. Когато съобщили вестта за смъртта на О., ищцата не можела да повярва, започнала да си скубе косите. Тя се променила, станала затворена, по-нервна, ходели с близките всеки месец на мястото на катастрофата, всички празници посрещали на гробищата, имало снимки на О. в цялата къща, сега С. се преместила в стаята на брат си, но преди имали отделни свои стаи. С. завършила и започнала работа, вече не ходела по дискотеки.

Бащата на ищцата и на загиналия – св. Г. С. С., разказва, че децата били в много добри отношения – потвърждава, че О. купил лаптоп и рокля за бала на С., че й давал пари. Сочи, че до кончината на О., те със сестра му били в една стая, били неразделни, той я карал до София като станала студентка, помагал й, купувал й сладки неща, правел й сандвичи, и тя го гледала. В показанията се сочи, че всички рождени дни сега посрещали на гробищата, че на С. й било тежко, имало болка в нея, била нервна, брат й й липсвал.

Свидетелят Г. С., заедно с майката на загиналия, са били ищци по дело срещу застрахователя с предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди от загубата на сина им О., като с влязло в сила решение № 486 от 27.02.2018 г., по гр.д. № 3942/17 г., САС, 4 с-в, на всеки от ищците е присъдена сума от по 175 000 лв.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Не се спори пред настоящата инстанция, че ищцата (20 г. към датата на ПТП) е по-малка сестра на загиналият при ПТП О. С. (на 27 г.), че инцидентът е настъпил поради виновно и противоправно поведение на водач, за чиято гражданска отговорност е била налична застраховка при ответното дружество.

По въпросът за материално правната легитимация съдът намира следното:

С тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на 4 близък. За да бъде основателна претенцията е необходимо да се установи, че се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предвидено е, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В соченото ТР № 1 от 2018 е прието, че „особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.“.

При преценка на събраните в настоящото производство доказателства настоящият състав намира, че не се касае до изключението, отразено по-горе.

Житейската ситуация в разглеждания случай безспорно установява много добри отношения между загиналия и по-малката му сестра, но същата не се характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните добри отношения между децата в едно семейство – ищцата и загиналия. Събраните доказателства не установяват нетипично сложили се обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са послужили за признаване на право на обезщетение, като например внуци, отглеждани от баби и дядовци, по-големи братя и сестри, изпълняващи функции на родители, братя и сестри, живеещи 5 съвместно без родители, близнаци и пр. В случая се установява, че между ищцата и нейния брат са били установени нормални добри отношения изпълнени с любов и привързаност, като смъртта на О. действително е причинила на ищцата болки и страдания. Няма данни обаче в живота на брата и сестрата да е имало такива събития, които по нехарактерен и нетипичен начин да са създала извънредни отношения на засилена емоционална близост и необичайно силна и интензивна привързаност между тях – те са живеели заедно с родителите си в по-ранната си възраст, като данните сочат, че О. е пребивавал в чужбина за определен период от време, а в последствие С. е заминала да учи в София. Не се установява О. да е изпълнявал функциите на родител, нито да е подсигурявал издръжка за С. – обичайните дарове не могат да се считат за такава. Ето защо наличните доказателства не могат да аргументират извод, че визираната в практиката на Върховния съд връзка между двамата е била от такова необичайно и необикновено естество, че да попада в приложното поле на изключителността, съобразно ТР № 1 от 21.06.2018 г. Следва да се отчете, че няма категорични данни ищцата и брат й да са били постоянни членове на едно домакинство, нито да са имали общи разходи по издръжка, не се установява загиналият да е осигурявал нетипично и необичайно голяма подкрепа за ищцата, с изключение на присъщите за добрите и топли отношения между брат и сестра жестове. С други думи не се доказва връзката между тях да е била с такова съдържание, че да наподобява на отношенията, установени в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, които безспорно са признати за такива, даващи основание за обезвреда на търпени неимуществени вреди.

Изложените по-горе аргументи са в унисон с практиката на настоящия състав и по други дела – напр. гр.д. № 5023/19 г., САС, 14 с-в, където също е прието, че наличието на привързаност и уважение, характерни и общоприети за традиционното българско семейни и отношенията между хората в различни степени на родство, не е достатъчно за да се обоснове извод за материално правна легитимация на претендиращия обезщетение. Необходимо според състава е наличие на изключителна по характер връзка между загиналия и ищцата, която да превишава по естество обичайните отношения на близост и привързаност, да надхвърлят по обем и интензитет общоприетото разбиране за близост между роднини.