Решение № 250 от 27.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. П., 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Ж.а Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000219 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260005 от 16.01.2023 г.,постановено по т.д.№89/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,IV-ти гр. Състав,е осъден ответникът З. „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище в гр. С. и адрес на управление - ул. „С.К.“ № 2, да заплати на Т. С. М. с ЕГН ***, от гр. П., ул.

„М.“ № 12, ет. 4, ап. 7, сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ като обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, произтекли от следното престъпление, в извършването на което третото лице В.Р.Ж. е признато за виновно с одобрено на 23.12.2019 г. от Районен съд – Ихтиман по н. о. х. д. № 728/2019 г. споразумение, а именно : на 11.09.2018 г., около 5.00 ч. на АМ „Т.“, в района на 20,800 км., в платното П. – С., при управление на лек автомобил марка „О.“, модел „А.“, рег. № ***, е нарушил правилата за движение съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозна средства, които управляват“ , чл. 58, т. 3 ЗДвП – „при движение по скоростен път /автомагистрала/ на водача е забранено да се движи в платното за насрещно движение“, като по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице : на В.Г.И. от гр. П. – трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, изразяващи в травматичен бурсит на лявата колянна става – вътреставен излив на ретро и супрателарния вътреставен рецесуси, и на Т. С. М. от гр. П. разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващи се в черепно-мозъчна травма, дифузна контузия на главния мозък - престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „а“ във връзка с ал. 1 и чл.

342, ал. 1, пр. 3 от НК, рискът от настъпването на което събитие е покрит посредством сключен със З. „А.“ АД договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица № ***, със срок на действие от 1

24.10.2017 г. до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва от 22.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 500 000 лв. предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение З. „А.“ АД, ЕИК ***,е осъдено още да заплати на адвокат В. В.

О. от Софийска адвокатска колегия, с ЕГН **********, БУЛСТАТ **********, със служебен адрес - гр. С., ул. „Ц.С.“ № 38, ап. 2, адвокатско възнаграждение в размер на 887.40 лв. /осемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет стотинки/ за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по т. д. № 89 по описа на Окръжен съд – П., ІV гр. с. за 2020 г. Т. С. М. с ЕГН ***.

На следващо място,с решението от 16.01.2023 г. е осъден ищецът Т. С. М. с ЕГН *** да заплати на З. „А.“ АД-гр.С., ЕИК *** сумата от 1230.93 лв. разноски по производството съразмерно на уважения иск и сумата от 450 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Наред с горното,с посоченото първоинстанционно решение е осъдено З. „А.“ АД, ЕИК *** да заплати в полза на Окръжен съд – П. сумата от 600 лв. държавна такса по производството и сумата от 31.17 лв. бюджетни разноски по производството съразмерно на уважения иск.

Решението е постановено при участието на А. „П.“, Код по БУЛСТАТ: ***, със седалище в гр. С. и адрес на управление – бул. „М.“ № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет В. А. А., като трето лице - помагач на страната на ответника З. „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище в гр. С. и адрес на управление - ул. „С.К.“ № 2.

С решение №260014 от 15.02.2023 г.,постановено по т.д.№89/2020 г. по описа на ОСП.,IV гр.с.,е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по същото дело решение №26005/16.01.2023 г.,във всичките му части,в които е изписан единният граждански номер /ЕГН/ на Т. С. М.,като вместо изразът “с ЕГН ***”,да се чете:”с ЕГН **********”.Това решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Настоящото въззивно производство е образувано по подадена от ищеца в първоинстанционното производство Т. С. М. въззивна жалба и по насрещна въззивна жалба на ответника по процесните искове-З. “А.”АД-гр.С. с ЕИК ***.

С въззивната си жалба,подадена чрез пълномощника адв. В. О.,ищецът Т. М. обжалва първоинстанционното решение в частта,с която предявеният от него иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на настъпило на 11.09.2018 г. ПТП,е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 500 000 лв.,ведно със законната лихва върху главницата от датата 22.12.2018 г. до окончателното плащане.Ищецът-жалбоподател счита,че в обжалваната от него част решението на ОД-П. е неправилно и незаконосъобразно по изложени във въззивната жалба съображения.Жалбоподателят М.,чрез пълномощника си адв. О.,поддържа доводите,че първоинстанционният съд неправилно е стигнал до извода,че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания от настъпилото на 11.09.2018 г. ПТП е в размер от 15 000 лв.,както и че травматичните увреждания:симптоматична епилепсия,екзацербирал хроничен максиларен синуит и вътремозъчен кръвоизлив /хеморагичен мозъчен инсулт/ не са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.Поддържа,че претендираните от него неимуществени вреди са доказани по основание,но в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД първоинстанционният съд е определил изключително занижени размери,както и не е приел за доказани всички претърпени от произшествието травматични увреждания.В контекста на изложено жалбоподателят М. изтъква и аргумента,че първоинстанционният съд неправилно не е приел и обсъдил като доказателства всички представени по делото медицински документи,от които се установявало,че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил симптоматична епилепсия,като последица от получената черепно-мозъчна травма и дифузна травма на главния мозък.Счита за доказано от доказателствата по делото,че преди датата на 2 процесното ПТП не е имал епилептични припадъци и че те са се появили след настъпване на процесното ПТП.Прави в тази връзка и коментар на показанията на разпитаните по делото свидетели А.П. и Х.Ж..Поддържа и аргумента,че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е извършил всестранно,пълно и обективно разследване по случая,в резултат на което не са изяснени относимите за спора факти и така съдът неправилно е стигнал до извода,че ищеца не е получил в пряка причинна връзка с ПТП горните заболявания.Счита за занижено като размер определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди и че то не репарира в максимална степен тези вреди-болки и страдания,претърпени от него в резултат на произшествието.

И въз основа на всички изложени в жалбата съображения,жалбоподателят Т. М. моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно решение №260005 от 16.01.2023 г. на ОС-П. в обжалваната от него част,с която осъдителният му иск срещу З. “А.”АД за заплащане на застрахователно обезщетение по чл.432,ал.1 от КЗ за претърпените от него вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 15 000 лв. до претендираните 500 000 лв.,ведно със законната лихва върху главницата от 22.12.2018 г. до окончателното плащане,като вместо това се постанови решение от настоящата инстанция,с което същият иск да бъде уважен до пълния му предявен размер.Моли да му бъдат присъдени и направените разноски за двете съдебни инстанции.

С насрещната жалба на З. “А.”АД-гр.С. с ЕИК ***,подадена чрез юрисконсулт В. К., първоинстанционното решение от 16.01.2023 г. се обжалва в частта,с която е уважен предявения от Т. С. М. срещу застрахователното дружество иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност”,за сумата от 15 000 лв.,ведно със законната лихва от 22.12.2018 г. до окончателното плащане,както и в частта за разноските.Дружеството-жалбоподател счита,че в обжалваната от него част решението на ОС-П. е незаконосъобразно и неправилно,поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Поддържа заявения и в първоинстанционното производство довод,че водача на лекия автомобил марка “О.”,модел “А.”,рег.№***К,чиято “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е била застрахована при ответника,не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на произшествието,доколкото същото е реализирано вследствие на неполагане на дължимата грижа от А. “П.”,в качеството й на лице,стопанисващо процесния пътен участък,изразяващо се в неправилно изпълнена временна организация на движението по АМ “Т.”,при нощна обстановка.Счита,че отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на застрахованото лице,поради което,доколкото за водача на МПС събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК,то застрахователят не дължи изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

При условията на евентуалност,дружеството-жалбоподател счита,че е налице принос от страна на третото лице-помагач А. “П.” за настъпване на процесното ПТП,изразяващ се в неправилно изпълнение на задължението й за реорганизация на движението по пътищата в района на местопроизшествието.

На следващо място,дружеството-жалбоподател заявява довода,че присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди е определено като размер в противоречие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и при определянето му първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен и не е обсъдил конкретните обективно съществуващи факти в процесния случай.В този контекст поддържа,че в случая размера на обезщетението е определен и в противоречие с разбирането за справедливост,възприето в практиката на ВКС.Развава и доводи за неустановеност на част от сочените от ищеца травматични увреждания.При условията на евентуалност поддържа пред въззивната 3 инстанция становището си за наличие на съпричиняване на вредите от страна на ищеца,поради непоставяне на обезопасителен колан,с която лекия автомобил “А.Р.”,рег.

№*** е бил оборудван.

Накрая в изложението на насрещната жалба,З. “А.”АД е изразило становище и по въззивната жалба на ищеца Т. М.,като е заявило,че я оспорва изцяло и я счита за неоснователна и недоказана по аргументите,изложени по повод самата насрещна жалба.В допълнение посочва,че нито свидетелят д-р П.,нито свидетелят д-р Ж. заявява,че ищецът е страдал от епилепсия,а напротив-същите дават показания,че не си спомнят за случая на пострадалото лице,дали и какво лечение му е приложено,за какъв период и т.н.

И въз основа на поддържаните в насрещната жалба аргументи,дружествотожалбоподател моли да се отмени първоинстанционното решение от 16.01.2023 г.,постановено по т.д.№89/2020 г. По описа на ОС-П. /поправено с решение №260014 от 15.02.2023 г./ в обжалваната му осъдителна част и след като разгледа спора по същество,въззивната инстанция да постанови друго решение,с което да отхвърли изцяло предявения срещу застрахователното дружество иск за неимуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, заедно със законната лихва и ведно с всички законни последици.Моли да се остави без уважение подадената от ищеца въззивна жалба,по съображения,изложени в насрещната въззивна жалба.Претендира разноски за настоящата инстанция.

От третото лице-помагач А. “П.” със седалище в гр.С.,са подадени отделни отговори на въззивната жалба на Т. М. и на насрещната въззивна жалба на З. “А.”АД.И в двата отговора съответната жалба е оспорена като неоснователна и са изложени конкретни съображения за обосноваване на това становище,които аргументи като съдържание са идентични и в двата отговора.Въз основа на поддържаните аргументи,третото лице-помагач моли първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно,както и да му бъдат присъдени всички сторени по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.1 във връзка с чл.78,ал.8 от ГПК.Във всеки от отговорите е направено и изивление,че ако претендираното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззивника и въззиваемия е с размер над установения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,то се прави възражение за прекомерност във връзка с чл.78,ал.8 от ГПК.