Решение № 107 от 04.04.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Бяла Слатина, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20241410100500 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ № 81В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Е. Ц., с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника К. И. М., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Т., ул.П.Я. №11, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, за сумата в размер 200,00 лева (двеста лева), представляваща главница по Договор за паричен заем № 240952 от 03.12.2018 г., ведно със законна лихва за период от 19.01.2024г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 20,19 лева (двадесет лева и деветнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за период от 03.12.2018 г. до 03.04.2019 г, сумата в размер 33,40 лева (тридесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 03.04.2019 г. до 18.01.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№75/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че между „Сити кеш“ ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 240952 от 03.12.2018 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 200,00 лв. Задължението по процесния договор било разсрочено на 4 месечни погасителни вноски, като уговореният ГПР бил в размер на 48,63% при ГЛП – 40,05%.

Сочи, че последната вноска била с падеж 03.04.2019г. Твърди, че на 21.07.2022г., е сключен договор за цесия между „Сити кеш“ ООД - като цедент, и ищцовото дружество като цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си по 1 договора за кредит. Ищецът сочи, че ответникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със съобщение на посочения мобилен телефонен номер. В условията на евентуалност моли с връчването на ИМ и приложенията й на ответника, да бъде счетено, че е връчено уведомление до ответника за осъществената цесия. Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени.

В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи от върнатото съобщение в цялост, че ответникът К. И. М. не е намерен на посочения адрес в с. Т., ул.П.Я. №11, общ.

Бяла Слатина, обл. Враца, като е търсен на различни дати и часове посочени в съобщението от призовкаря. Съдът е изискал служебна справка от ЕСГРАОН и за регистрация на трудовите му договори, от която е видно, че постоянният и настоящ адрес на К. И. М. е в с.

Т., ул.П.Я. №11, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, а от справката за трудови договори е видно, че лицето няма регистрирани действащи трудови договори на територията на Република България към настоящия момент. Съдът е процедирал със връчване по реда на чл.47 от ГПК, което уведомлението е залепено на 06.06.2024г. на посочения адрес на входната врата, като в законоустановения срок съдебните книжа, които се намирали в канцеларията на Кметство с.Т., не са потърсени от това лице. С Определение №657/05.09.2024г. съдът назначил адв.И.

Г. от АК-Враца за особен представител на ответника. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК адв.Г. депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата молба като неоснователна по изложени съображения. Твърди, че договорът за цесия не е съобщен по надлежния ред на ответника. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Приложено е по делото ч.гр.д. № 75/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина, от което се установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К. И. М. за сумата в размер на 200,00 лева (двеста лева), представляваща главница за период от 03.12.2018г. , ведно със законна лихва за период от 19.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 20,19 лева (двадесет лева и 19 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 03.12.2018 г. до 03.04.2019 г., сумата 33,40 лева (тридесет и три лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 03.04.2019 г. до 18.01.2024 г., както и държавна такса в размер на 13,05 лева (тринадесет лева и 05 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 26,11 лева (двадесет и шест лева и 11 стотинки). Издадената заповед е връчена на по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящите установителни искове за съществуване на вземането. За ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са процесуално допустими.

Ищецът не е претендирал сумата в размер на 136,21лв., представляваща дължими такси, събирани от „Сити кеш“ ООД, както и сумата в размер на 95,81лв., представляваща 2 неустойка по чл.6.2. от Договор за паричен заем № 240952/03.12.2018г., като в тази част заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено от съда с Разпореждане №148/19.01.2024г.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 03.12.2018г. между „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за паричен заем №240952. В договора е уговорено, че размерът на отпуснатия заем възлиза на 200лв., които подлежат на връщане на 4 месечни вноски с последно плащане 03.04.2019г. Предвидено е, че годишният лихвен процент възлиза на 40,08%, а годишният процент на разходите на 48,04%. Изготвен е погасителен план, в който са предвидени вноски с начислена неустойка, възлизащи на 79,00лв. месечно и така общо дължимата сума възлиза на 316лв. Без неустойката, общата сума възлиза на 220,19лв.

В чл. 6.1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение поръчители или банкова гаранция, отговарящи на изискванията по чл. 33 от общите условия. Съгласно чл. 6.2, при неизпълнение на горното задължение, дължи неустойка в размер на 95,81лв., която се начислява автоматично с подписването на договора.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „АПС БЕТА България“ ЕООД, в качеството им съответно на цедент и цесионер, от който се установява, че дружеството-цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.

От заключението по назначената по делото ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно, се установява, че по силата на процесния Договор за паричен заем „Сити кеш“ ООД е предоставило на ответника сумата в размер на 200,00лв., като датата на изготвяне на заключението – 24.02.2025г., ответникът не е извършил плащания. Експертът сочи, че към ГПР не е прибавена неустойката по чл.6.2. от Договора, като след прибавянето й ГПР ще е в размер на 903,20 %.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че цедираното вземане произтича от сключен на 03.12.2018г. между К. И. М. и ""Сити Кеш" Договор за паричен заем № 240952, по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 200 лв. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между 3 доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност, или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между кредитодателят и ответникът в настоящото производство е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

По делото е представен процесния договор за кредит и Общите условия към него, както и искане за заем, отправено чрез интернет платформата на заемодателя, свалени от системата на кредитодателя. В Договора за кредит и в искането за отпускането му са посочени личните данни на кредитополучателя ответник. Посочена е заемната сума в размер на 200 лв., лихвен процент, годишен процент на разходите. Съгласно Общите условия договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя посредством интернет платформата на Заемодателя или посредством интернет платформа на трето лице, партньор на Заемодателя, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на изпращането му от Заемодателя на Заемателя. В чл.20, ал.2 от Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията по електронната поща имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл.13 ЗЕДЕУУ, а съгласно чл.20, ал.5 електронните съобщения, изпращани от страните във връзка със сключването на договора за заем, в това число изпратеното искане за заем, представляват електронни документи, удостоверяващи реалната воля на страните. Изразеното чрез тях има смисъла на електронно изявление, а за негов автор, до доказване на противното, се счита страната, от която идва изявлението. В случай че заемополучателят оспорва подаването на искане от негово име, същият няма право да се ползва от предоставената сума, като в срок от 24 часа от узнаване за съществуването на отправеното искане или от предоставяне на договорения заем следва да подаде възражение.

Обстоятелството, че ответникът е отправил искане за отпускане на кредит, в което е посочил личните си данни, и при липса на възражение от негова страна относно сключване на договора в предвидения в общите условия към договора срок, доказват възникнало между страните облигационно отношение.

Съдът намира, че така представеният договор представлява електронен документ, 4 който макар да не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, не може да бъде игнориран. Страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото ответната страна е подала, през системата на кредитодателя, заявка за сключване на договора с посочване неговите параметри. В искането се съдържат личните данни на кредитополучателя. Не се твърди неправомерно боравене с профила на потребителя.