Решение № 109 от 15.06.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Девня, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20233120100003 по описа за 2023 година

Производството по делото е по искова молба с основание чл.132, ал.1, т.1 и т.2 СК.

Ищецът по делото ДСП Девня излага, че детето Й. М. Р., ЕГН **********, е настанено с решение на РС Девня в професионално приемно семейство. Излага се, че ответникът М. И.

Р., ЕГН ********** – баща на детето Й. М. Р., проявява пълна незаинтересованост от нуждите на сина си, не предоставя издръжка, не участва във възпитанието и отглеждането му, абдикирал е от родителските задължения спрямо сина си. Твърди се още, че бащата желае да отглежда сина си, но е налице трайна невъзможност да полага грижи за него – ответникът е преосвидетелстван, като с решение на ТЕЛК са му определени 75 % ТНР, с водеща диагноза „ лека умствена изостаналост „ , живее в полусъборена постройка без електричество и без питейна вода. Излага се, че понастоящем ответникът е задържан в Следствения арест в гр. Варна във връзка сбиване, при което е наръгал с нож пълнолетен мъж, който е починал от раните си. Твърди се, че агресията в поведението му – вербална и невербална, представлява опасност за детето, независимо че не е насочена към него, недопустимо е то да се отглежда и да става свидетел на агресия, тъй като детето може да стане агресор. Излага се още, че другия родител на детето Й. М. Р. – майката, е подписала нотариално заверена декларация за даване съгласие за пълното му осиновяване В срока за отговор на исковата молба такъв не е постъпил. В о.с.з. ответникът лично и чрез проц. представител адв. Н. изразява становище за неоснователност на исковата молба.

Представителят на РП Варна, Териториален отдел в гр. Девня, заявява становище за основателност на исковата молба.

1

От приетото по делото удостоверение за раждане се установява, че ищеца е баща на детето Й. М. Р., р. на 29.11.2022г.

Представени са доказателства за дадена декларация от М. Й. Х. за пълно осиновяване на детето Й. М. Р..

Представена е справка по електронен път от единната информационна система на медицинската експертиза за последното експертно решение на ТЕЛК относно М. И. Р., видно от която същия е с диагноза леко умствена изостаналост и 75 % трайно намалена работоспособност.

От представените заверени копия от решения е видно, че след раждане на детето Й.

М. Р. и впоследствие спрямо същия са били предприети мерки за закрила – настаняване в приемни семейства и настоняване в семейство на близки и роднини.

В изготвения социален доклад от 05.04.2023г. се излага, че през целия период от първоначалното настаняване до момента, г-н Р.- баща на детето, с проявявал пълна незаинтересованост от нуждите на сина си. Нито веднъж не е предоставил издръжка, не е участвал във възпитанието и отглеждането му, което сочи за абдикация от родителските задължения спрямо сина си и в дългосрочен план представлява опасност за здравето и психо-емоционалното му състояние. Вербално агресивното му поведение при трите срещи, които са осъществявани помежду им, се отразява неблагоприятно на психо-емоционалното състояние на момчето. Вербалната агресия на г-н Р. по време на срещите е изразена по следния начин: Г-н Р. манипулира сина си, принуждава го да лъже и при направяне на забележка, започва да повишава тон, да крещи, да заплашва, че ще вземе сина си от училище без знанието на приемен родител, ОЕПГ и ОЗД. Когато останат само двамата, той подстрекава детето да избяга от приемното семейство или от училище. След срещите с него детето е видимо изплашено и споделя за оказаната му принуда от страна на баща му.

Момчето не е имало никакви контакти с други роднини или разширения семеен кръг.

Бащата желае да отглежда сина си, но не притежава необходимият родителски капацитет, постоянни доходи, подкрепяща среда и подход и разбиране на потребностите му-с годините същия е неглижирал здравословните, образователните и емоционалните му потребности, което е довело с поведението си влияе негативно на физическото и психо-емоционалното му състояние. Работата по реинтеграция в биологичното семейство и в разширения кръг не е успешна, тъй като въпреки многократните разяснявания от страна на Отдела за закрила на детето Девня и Провадия на условията за това и какво точно трябва да подобри бащата, не са довели до желания резултат. Г-н Р. привидно е наясно с това и проявява разбиране, че знае какво трябва да промени, но не притежава ресурси за това и не го прави.

Родителят, който се иска да бъде лишен от родителски права, при своето изслушване от съда заяви, че детето на 37 дена било предадено на Социалните. Твърди, че Социални грижи не му дали време, да се подготвя за отглеждането му. Отрича да е заплашил някого. Твърди, че не е плащал, тъй като е с пенсия и не му дали възможност, да се грижи за Данчо. Излага, че е давал храна на детето и раница за училище, но като пари-само пет лева.

2

При своето изслушване от съда социалният работник заяви, че детето Й. е родено през месец ноември 2012 г. и още непосредствено след раждането му е предприета мярка за закрила поради констатирано нежелание и невъзможност на родителите да се справят, впоследствие е настаняван в семейството на близки и роднини, както и в приемно семейство поради установен нисък родителски капацитет и невъзможност от страна на двамата родители. Твърди за цялостно абдикиране на бащата от родителските грижи, изразяващо се в невъзможност на поемане на отговорност. Излага, че в изтеклия период за трите срещи, осъществени с него, бащага е проявявал вербално агресивно поведение, като обвинявал, че му е взето детето и заплашвал с жалби. Твърди, че след срещите си с баща си детето е притеснено. Излага още, че ответникът винаги е искал детето, поради което ежемесечно изпращали колеги, за да установят, има ли промяна в социално-битовите условия на М. Р., за да е възможна интеграцията в биологичното семейство, но такава не се установявавала При своето изслушване от съда детето Й. М. Р. заяви, че живее в Д. и познава татко си. Излага, че се видял с татко си последно, след като дошъл при социалните. Твърди, че преди време баща му му купил раница, преди тази среща се видели още веднъж и тогава той му дал 5 лева. Излага, че има добро отношение към баща си и той към него. Твърди, че от три години е в приемното семейство и отношението им е добро. Излага, че когато бил при баба си Калинка, татко дошъл, прескочил оградата и счупил прозореца. Детето твърди, че не е видял тогава, да удря баба му. Излага, че му е приятно да виждам татко си и иска да го вижда.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на един свидетел на страната на ответника. В своето изложение пред съда свидетелят С.С. С., без родство и дела със страните по делото, излага, че М. му е съсед, познава го от малък Твърди че той има дете-момче на име Й. и е в пети клас. Излага, че докарал М. на свиждане с детето си в Река Девня. Твърди, че М. си иска детето и се мъчи, ама социалните не му го дават, говори много за него, много дела води, но не му го дали, да го гледа.

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 т.1 СК за лишаване на родителски права е необходимо да се установи кумулативно наличие на особено тежки случаи на душевна болест и/или поведение на родителя, създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето и причинно-следствена връзка между поведението и опасността. Съдът намира, че за настоящия казус не се установи наличие на втората предпоставка. Видно от представената справка от единната информационна система на медицинската експертиза ответникът е с диагноза лека умествена изостаналост, поведенчески разстройства. Няма обаче представени доказателства заболяването, от което страда бащата, да са създали опасност за личността, развитието, здравето, възпитанието и/или имуществото на детето. Проявената от ответника агресия спрямо социалните работници и спрямо друго лице, като последната е довела до задържането му в Следствения арест, не може да се каже, че е повлияла пряко в негативен аспект в отношението му към сина му. Съдът приема, че такива прояви на агресия, съставляват укоримо поведение.

Същите обаче не са основание за лишаване на бащата от родителски права, при липса на 3 доказателства, че в състояние на агресия ответникът е поставял в опастност живота и здравето на детето си.

Съгласно разпоредбата на чл. 132,ал.1, т.2 от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Поведението на родителя трябва да е и умишлено, т.е да не се дължи на обективни пречки за изпълнение на родителските задължения. Съдът намира, че в процесния случай са налице и двете условия, визирани в нормата на чл. 132, ал.1, т.2 от СК, но същите не дават основание искането на Дирекция Социално подпомагане Девня за лишаване бащата от родителски права да бъде уважено. Не се спори, че бащата не е осигурявал нужните средства за издръжка на своя син Й. М. Р.. Установиха се само отделни спорадични прояви на загриженост от ответника спрямо детето – например закупуване на раница, които обаче не могат да обосноват извод за трайна родителска незаангажираност. Следва да се има впредвид, че бащата е лице с трайно намалена работоспособност над 70 % , което сочи на обективно затруднение за изплащането на издръжка за сина му. Лишаването на родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на последното, която следва да се прилага само при демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на детето. Обстоятелството, че бащата е неглижирал до известна степен изпълнението на родителските задължения спрямо сина си Й., не сочи за липса на интерес изобщо към неговото отглеждане. Видно от показанията на свидетеля С. С. С. и от обясненията на бащата, дадени при изслушването му от съда в о.с.з. на 17.05.2023г. ответникът желае да се грижи за сина си и да изтради емоционална връзка с него. Следва да се отчетат и обстоятелствата, че М. Р. е участвал в производствата по чл. 28 ЗЗДт, както и очевидно влошените му взаимоотношения със Социално подпомагане. Също установеното по делото обстоятелство, че ответникът е с общо заболяване - лека умствена изостаналост и противопоказност относно работа, изискваща интелектуален труд и нервно – психично напрежение, не гарантира, че ответникът винаги ще реагира адекватно при житейски ситуации, при които възниква такова напрежение, каквито ситуации очевидно са възникнали при трите му срещи с детето, когато според изложеното от Дирекция Социално подпомагане в представения по делото социален доклад е манипулирал сина си, крещял и заплашвал, че ще го вземе от училище без знанието на приемен родител и ОЗД. Видно от изложеното от ищеца въпреки мнократните разяснения относно условията за това и какво точно следва да подобри г –н Р. във връзка с реинтеграцията на детето в биологичното му семейство, не са довели до желания резултат. Това обстоятелство обаче също не може да се вмени във вина на ответника. Бидейки с дианоза лека умствена изостаналост, ответникът очевидно поради заболяването си, а не по други причини, не осъзнава в пълнота родителската си отговорност да се грижи и осигури за всички битови условия и потребности на детето от образование, храна, и др. и допуснатото от него макар и трайно неполагане на грижи за сина си в този смисъл не е без основателна причина.

За пълнота на изложението следва да са посочи следното : Ако родителят страда от душевно заболяване или са налице други обективни причини, които му пречат да упражнява 4 родителските си права или ако е налице поведение, което представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, но което поведение не е особено тежък случай по смисъла на чл.132, ал.1, т.1 СК, това се явява основание за ограничаването му, а не за лишаването му от родителски права. В настоящето производство обаче съдът не е сезиран с такъв иск и макар да е задължен да следи служебно за интереса на детето с оглед принципа на диспозитивното начало не може да се произнася по непредявен иск.