Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1420 от 25.09.2026, Административен съд - Видин

Съд
Административен съд - Видин
Дело
Административно дело 389/2026
Вид
Решение № 1420
Подписан
25.09.2026
В сила
25.09.2026
Състав
Росица Славчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 171, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54, ал. 1, т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1420

Видин, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - II състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА СЛАВЧЕВА

При секретар МАРИЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СЛАВЧЕВА административно дело № 20267070700389 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба от А. К. Г. от [населено място], против ЗПАМ № GPAM 2325013/28.07.26 год. на мл.автоконтрольор РУ Белоградчик към ОД на МВР Видин, с която на основание чл. 171, т.1, б.з, гг от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена ПАМ – отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата е заявено, че административният орган е следвало да докаже, че водача е знаел или обективно е могъл да знае, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Твърди се незаконосъобразност на заповедта поради липса на доказан субективен елемент – вината на водача. В случая автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и със свидетелство за регистрация, поради което не съществува обективна възможност да се установи служебно прекратяване на регистрацията. Сочи, че е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Поискана е отмяна на заповедта и е заявена претенция за присъждане на направените разноски.

Ответникът мл.инспектор РУ Белоградчик при ОД МВР не е взел становище по жалбата.

Окръжна прокуратура-Видин не участва в съдебното производство.

Административният акт е връчен на 28.07.2026 г. Жалбата е подадена на 05.08.2026 г. Оспорването е допустимо – осъществено в срок от адресат на неблагоприятен акт.

На основание чл. 168, ал. 1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл. 171, ал. 4 АПК/.

Ответникът представи и по делото са приети: Заповед № 368з-2095/10.09.20252 г. на Директор ОДМВР-Видин, относно предоставени правомощия за издаване на административния акт на конкретно посочени длъжностни лица, в обхвата на които са мл.автоконтрольор РУ, т. 2; справка за нарушител/водач по отношение оспорващото лице; справка за прекратена регистрация на автомобила на 24.06.2026 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДвП – нерегистрирано ПС след договор за покупко-продажба от 22.04.2026 г., нотариус 161; мотивирана резолюция от 28.07.2026 г. за прекратяване на административно-наказателното производство по АУАН серия GA4928805/28.07.2026 г.; АУАН серия GA4928805/28.07.2026г., съставен от мл. Автоконтрольор РУ Белоградчик.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочен за взет предвид АУАН серия GA4928805/28.07.2026 г. против жалбоподателя, в който е констатирано, че на 28.07.2026 г. около 10. 36ч. в [населено място], обл.Видин, по ул.Г.Д., жалбоподателя управлява товарен автомобил Форд Транзит с рег. № [рег. номер] собственик М. А., което МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП от 18.03.2026 г. ППС не е пререгистрирано в едномесечен срок след сключен договор за покупко-продажба на МПС от 22.04.2026 г., нотариус 161.

Предвид изложеното е прието, че жалбоподателя управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 пр. 1-во ЗДв. П.

Правните основания за издаване на оспорената заповед са чл. 22 ЗАНН /"За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. "/ и чл. 171, т. 1 б. З подб. гг ЗДв. П: "За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т. 1 б. З гг - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5; ".

По отношение неиндивидуализирана хипотеза от чл. 171, т. 1 б. З гг ЗДвП се съобрази, че грешката на административния орган при индивидуализацията на приложимата разпоредба, респект. непълна или неточна норма, не засяга материалната законосъобразност на заповедта, ако са налице юридическите факти, пораждащи упражненото правомощие. Въпросът за коректната правна квалификация е разрешим от съда като част от служебната проверка на административния акт, съдържаща в себе си по хипотеза и подвеждането на фактическите основания за издаването на заповедта под състава на приложимата материалноправна норма /Решение № 50/2021 г. по д. № 2324/2020 г., ВАС/. Приложеното правно основание е във вр. с чл. 175, ал. 3 ЗДв. П.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед № 368з-2095/10.09.20252 г. на Директор ОДМВР-Видин, относно предоставени правомощия за издаване на административния акт на конкретно посочени длъжностни лица, в обхвата на които са мл.автоконтрольор РУ и могат да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 б"а" и т. 6 ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДв. П в действаща редакция: "Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица... ". Представената Заповед № 368з-2095/10.09.20252 г. на Директор ОДМВР-Видин, относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Видин да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. А и т. 6 ЗДвП изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Авторство не е оспорено. Оправомощителната заповед легитимира компетентността на посочените в нея органи и действието й се зачита.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ.

ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение. Неоснователно се твърди задължение за административния орган за изследване и доказване на субективния елемент от нарушението. В тази мотивираната резолюцията за прекратяване на административно-наказателното производство е с последица в конкретното производство по ЗАНН и не отрича административното нарушение, а съобразява чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН.

Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай ясно е изразил волята си посредством позоваване на констатациите в АУАН.

По делото е приета справка за възстановена регистрация на МПС на 03.08.2026 г.

Задълженото за регистрация лице съгл. чл. 145, ал. 2 ЗДв. П е собственикът на МПС: "Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. ", респект. чл. 3 и чл. 4, ал. 1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. /чл. 4, ал. 1 – "Собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията. "/. Ведно с посоченото, според дефиницията за "регистрация" по см. на § 6, т. 18а ДР ЗДвП: "Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер, възприето и в § 2, т. 4 ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Административното разрешение е за превозното средство, което означава дължимо знание за наличието му от управляващия го водач – собственик или ползвател. В тази вр. субект на санкционната норма е водачът съгл. чл. 175, ал. 3 пр. 1 ЗДвП и водачът е адресат на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 ЗДвП.

С оспорената заповед е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, поради което действието й е обосновано и допустимо до момента, до който осъществява целта си / чл. 22 ЗАНН /. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

В тази вр. се съобрази, че преди съдебното заседание на 24.09.2026 г. и считано от 03.08.2026 г. действието на мярката не е фактически основано, поради което нарушава чл. 6 АПК. При възстановена регистрация на 03.08.2026 г., заповедта не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили. В случая административният орган обективно не е могъл да се въздържи от издаване на ограничителната мярка - чл. 6, ал. 5 АПК: "Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. ", но е налице основание за прилагане нормата на чл. 142, ал. 2 АПК /"Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. "/.

В тази вр. следва да бъде посочено, че за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно така, както е наложено и за целият период от време, действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. При тези обстоятелства жалбата е основателна.

От жалбоподателя са направени разноски за държавна такса – 5, 11 евро и адвокатско възнаграждение – 100.00 евро, договорени като заплатени в брой /л. 32/.

Мотивиран с изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. с чл. 172, ал. 5 пр. 2-ро ЗДв. П, съдът

РЕШИ:

Отменя ЗПАМ № GPAM 2325013/28.07.26 год. на мл.автоконтрольор РУ Белоградчик към ОД на МВР Видин.

Осъжда ОД МВР –Видин да заплати на А. К. Г. – съдебни разноски в общ размер на 105, 11 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�