Решение № 20 от 01.06.2021, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Търговище , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500109 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

Постъпила е жалба от министъра на земеделието, храните и горите, действаща чрез ОД „Земеделие“ гр. Търговище против постановление от 07.01. 2021 г. на ДСИ при РС – Попово, с което е прекратеноизпълнително дело № 50/ 2019 г. по описа на СИС при РС –

Попово.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на тези дедсйтвия. Било прието, че жалбоподателят, като взискател по делото, не е изпълнил разпореждането на ДСИ да внесе 200 лв. депозит за оценка на имущество, срещу което е насочено изпълението. Това задължение било вписано в протокол за опис от 11.12. 2019 г. и макар същият да е подписан от представител на взискателя, нямало уведомяване по надлежния ред и това не е съобщавано устно от ДСИ. Няма как да се говори за процесуално бездействие на взискателя. Липсвали данни да е посочен срок, в който да се изпълни задължението, както и 1 предупреждение за последиците от невнасянето на депозита.

Предвид на това жалбоподателят моли постановлението да се отмени.

Длъжникът по делото Р.А., редовно уведомен, не е дал становище.

ДСИ в своите обяснения счита, че жалбата е неоснователна.

Посоченото в нея, че указанията за внасяне на депозит са били дописани, е абсолютно невярно и е защитна теза на взискателя.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:

Изпълнително дело № 50/ 2019 г. по описа на СИС при РС – Попово, е образувано след изпращането му по подсъдност от ДСИ при РС – Търговище, срещу Р. Ш. А., за извършване на определено действие – опис и продажба на недвижим имот. По делото са извършвани различни действия, като кореспонденцията между взискателя и ДСИ е била доста активна, давани са указания за внасяне на различни такси и същите са били изпълнявани в срок. На 11.12. 2019 г. е бил извършен опис на движими вещи, представляващи селско-стопанска техника. В графата за оценка на вещите, ДСИ е записал, че назначава за вещо лице инж. П.П., който да ги оцени по пазарна оценка, при депозит от 200 лв., вносим от взискателите.

Накрая има подпис за взискател, като представител е бил Биляна Живкова Рачева, която е била надлежно упълномощена. В случая НАП е била присъединен взискател. След това на взискателя са давани указания да представи доказателства дали длъжникът е вписан като земеделски производител. На 03.01. 2020 г. следва отговор. След тази дата не се извършвани каквито и да било действия. На 30.12. 2020 г. взискателят изпраща запитване до ДСИ дали след описа на движимите вещи е била извършвана публична продан. Ако такава не е извършена се моли да се насрочи в най2 кратки срокове.

ДСИ не отговаря на това запитване и на 07.01. 2021 г. производството по делото е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като депозитът за вещото лице за оценка на вещите не е внесен повече от година.

При така установените факти, съдът прави следните изводи: жалбата е основателна.

Действително се установява, че в продължение на повече от една година взискателят не е внесъл депозит за вещо лице, което да оцени описаните вещи, за да може да се насрочи тяхната публична продан.

Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 6 обаче е изключително обща и не говори за каквито и да било срокове, така както е в други процесуални норми на ГПК, включително чл. 129. С оглед на разума на закона и практиката по приложението на ГПК във връзка с нередовности по искови молби и жалби, би следвало те да могат да се приложат и в случаите на дължими такси и разноски по изпълнението.

Макар чл. 433, ал. 1, т. 6 да не говори за срокове, в които следва да се внесат съответните такси и разноски, то следва съдебният изпълнител да дава указания на страните и да определя срок за изпълнение на разпорежданията му. В случая, още в началото на 2020 г. ДСИ би следвало да установи, че е минал по-дълъг срок от обичайния за внасяне на определения от него депозит за вещо лице.

Видно е, че самият взискател преди това е отговарял стриктно на всички запитвания и е внасял необходимите такси и разноски навреме. Бездействието му в този случай би следвало да насочи ДСИ, че очевидно има проблеми с комуникацията. В протокола за опис освен това, ДСИ изобщо не е указал на взискатели срок, в който следва да се изпълни разпореждането му, нито какви биха били 3 правните последици от това неизпълнение. Без да има подобни указания и посочен срок на изпълнение, всяко прекратяване на производството на посоченото основание се явява прекомерна и незаконосъобразна последица.

Затова постановлението следва да се отмени и делото да се върне на ДСИ за продължаване на действията по него, с указания към взискателя за внасяне на депозит за вещо лице.

От цялостния преглед на делото е видно, че много от актовете на ДСИ не са оформени институционално, според изискванията на съдебната практика и препоръките на ВСС и ИВСС. Има множество подробни резолюции, които са написани върху молбите на страните, включително и за налагане на запори. Тази практика е изключително порочна и недопустима и създава проблеми във връзка с правилното документиране и подреждане на делата. ДСИ следва да обърне внимание на това и за в бъдеще да изготвя своите актове във форма и вид, които да отговарят на критериите за съдебен акт.

Разноските по това производство следва да се съобразят от ДСИ при определяне на задължението по изпълнителното дело и да се включат в него.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

Отменя постановление от 07.01. 2021 г. на ДСИ при РС – Попово, с което е прекратено изпълнително дело № 50/ 2019 г. по описа на СИС при РС – Попово.

Връща делото на ДСИ за продължаване на действията по него, с даване на конкретни указания за внасяне на депозит – срок за изпълнение и правни последици при неизпълнение.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5