Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 498 от 01.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18193/2022
Вид
Решение № 498
Подписан
01.02.2024
В сила
26.06.2024
Състав
Величка Запрянова Запрянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Пловдив, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330118193 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани Марица Инвест“ против М. Ф. Ф. , С. К. Л. и И. Т. К. с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищцовата кооперация сумите, както следва: 15059,89 лева – представляваща дължима главница по договор за заем № ****г., обявен за предсрочно изискуем на **** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - *** г. до изплащането й; 2663,91 лева - представляваща неплатена договорна лихва за периода 20.02.2021 г. до 19.10.2022 г. включително; 1462,36 л ева - начислени неустойки по чл. 18, ал.

1 от договора за заем върху размера на просрочените и неплатени вноски за главница за периода 20.09.2021 г. до 19.10.2022 г.; 624,78 л ева - начислена неустойка по чл. 18, ал. 2 от договора за заем върху размера на просрочените договорни лихви за периода на забавата от 20.02.2021 г. до 19.10.2022 г.; 540 лева - неплатени разноски по чл. 4, ал. 4 по договора за заем във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на заема на 20.10.2022 г., както и сумата 230, 10 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 15 059,89 лева, считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на заема на кредитополучателя на 20.10.2022 г. до *** г. - деня преди подаване на исковата молба в съда.

В исковата молба са изложени твърдения, че първият ответник М. Ф. е приета за член кооператор в ищцовата кооперация от 07.12.2018 г., като в качеството си на такава същата е подала молба за кредит в размер на 3600 евро, а управителният съвет на кооперацията е взел решение и е разрешил да 1 й бъде отпуснат кредит в размер на 3600 евро с предназначение животновъдство за срок от 12 месеца, като се сочи, че кредитът е отпуснат през декември 2018 г. Твърди се, че между ищеца и М. Ф. е сключен и договор за заем с № **** г. за сумата в размер на 7700 евро, като за обезпечаване на задълженията по същия са сключени два отделни договора за поръчителство от ****г., между ищцовата кооперация и останалите ответници - С. К. Л. и И. Т. К., като поръчители, с които последните са се задължили пред ищеца да отговарят солидарно, наред със заемополучателя, за цялото задължение по заема пред кооперацията. Ответницата Ф. поискала и й било разрешено валутният заем да бъде усвоен в лева, а също така и да се обслужва в левовата му равностойност, като за тази цел бил изготвен погасителен план в лева, съгласно който отпуснатата заемна сума е 15059, 89 лева. Сочи се, че в чл. 4, ал. 1 от договора са предвидени такси във връзка със сключването и обслужването на заема и такива за разглеждане и произнасяне по молбата, както и довнасяне на дялов капитал, като общата им стойност в размер на 961,38 лева, със съгласието на заемателя, е прихваната от ищеца от сумата на отпуснатия заем, в която връзка на **** г. на заемополучателя Ф. с банков превод е предоставен остатъкът от заемната сума в размер на 14 098,51 лева. Излагат се твърдения, че ответникът Ф. не е изпълнявала коректно погасителния план на заема, като до датата на подаване на исковата молба е направила едно плащане на 20.01.2021 г. на стойност 115,78 л ева, с която сума са погасени договорни лихви за периода 30.12.2020 г. до 20.01.2021 г. за сумата от 112,64 лева и за периода от 20.01.-20.02.2021 г. сумата 3,14 л ева частично от дължимата вноска от 166,28 лева. С оглед липсата на следващи плащания и забава за две поредни погасителни вноски за главници всяка по 5000 лева кредиторът е изпратил до ответниците 3 броя покани за предсрочна изискуемост, с които е известил същите, че на основание чл. 17, ал. 1, буква „Б“ и буква „В“ от договора за заем кооперацията е обявила задължението по заема за изцяло предсрочно изискуемо, поради невнасяне и изпадане в забава за общо 2 поредни погасителни вноски, всяка по 5000 лева. Поддържа се, че поканите за предсрочна изискуемост са връчени, както следва: на М. Ф. на **** г., на С. Л. на *** г. и на И. К. на *** г., като в посочения във всяка покана тридневен срок не е извършено доброволно плащане от страна на длъжниците. Излагат се съображения, че в чл. 3, ал. 1 от договора за заем е уговорено възнаграждение за кредитора в размер на 13% годишна лихва върху главницата, дължима от датата на получаване на заема до датата на неговото връщане, като в конкретния случай за периода от 30.12.2020 г. до 20.12.2023 г. същите са в общ размер на сумата от 3545,60 л ева и доколкото ответницата не е обслужвала кредита в срок, е изпаднала в забава за 19 поредни вноски за договорни лихви в периода от 20.03.2021 г. до 20.10.2022 г. в общ размер на 2500,77 лева, като с извършените частични плащания на 20.01.2021 г. със сумата от 115,78 л ева е погасила договорни лихви с падеж 20.01.2021 г. и частично с падеж 20.02.2021 г., като за остатъка от 163,14 л ева остава в забава считано от 20.02.2021 г., като сборът на последната сум а и останалите просрочени неплатени вноски за договорна лихва към датата на предсрочната изискуемост – 20.10.2022 г. е в общ размер на 2663,91 л ева.

2

Излагат се и твърдения за нарушения на чл. 6, ал. 1 от договора за заем, с което се обосновава и претенцията за начисляване и заплащане на неустойки в размер на 1462,36 лева върху просрочените и неплатени две вноски за главница, както и сумата от 624,78 лева на просрочените и неплатени договорни лихви. Претенцията за заплащане на сумата от 540 лева е обоснована с договореното по чл. 4, ал. 4 от договора за заем, като са подробно изброени сторените от ищеца разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на заема, както и във връзка с претенцията за заплащане на законна лихва за забава от 230,10 лева. Изложени са твърдения за настъпила на 20.10.2022 г. предсрочна изискуемост на вземането за главница по договора за заем.

В срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от тримата ответници, с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените претенции. Оспорват се твърденията на ищеца за начина на погасяване на задълженията, като се сочи, че длъжникът М. Ф. се е отказала от искания кредит и още на същия ден 31.12.2020 г. е върнала обратно на ищеца преведената от него сума в размер на 14098,51 лева, поради което се счита, че процесният договор за заем е прекратен или най-много да са останали някакви такси за плащане по него. На следващо място са изложени съображения за нищожност на договора за заем поради противоречия със закона и заобикалянето му, доколкото се цели забранена от закона цел във връзка с предоставяне на кредита. Възразява се, че клаузата на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от договорите за поръчителство е нищожна, като противоречаща на закона или накърняваща добрите нрави. Твърди се, че срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е изтекъл за всички отделни падежирали вноски и поради това поръчителите не отговорят солидарно за тях и съответно претенцията по отношения на същите е неоснователна. Оспорва се, че поръчителите не са били канени за заплащане на процесното задължение. Твърди се, че клаузите на чл.18, ал. 1 и 2 от договора за заем са нищожни, като противоречащи на закона или евентуално, като накърняващи добрите нрави, а в условията на евентуалност се твърди, че уговорените неустойки, в посочените клаузи са прекомерни и следва да бъдат редуцирани. Излагат се съображения, че ответниците са потребители и като такива голяма част от клаузите на процесния договор за тях се явят нищожни. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания.

Оспорва се и предявената претенция за разноски по съображения, че с оглед акцесолния характер на претенцията същата би била основателна само при уважаване на главния иск, като и по отношение на нея се поддържат направените вече възражения.

С протоколно определение в проведеното по делото открито съдебно заседание на *** г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК , е допуснато изменение на предявените искове, чрез тяхното намаляване , поради частичен отказ на ищеца от същите , както следва: иск ът за договорна лихва е намален на сумата от 2662,10 лева; искът за неустойки по чл. 92 от ЗЗД, във връзка с чл. 18, ал. 1 от договора за заем, е намален на сумата от 1455,62 лева; искът за неустойки по чл. 92 от ЗЗД, във връзка с чл. 18, ал. 2 от договора за заем, е 3 намален на сумата от 622,92 лева, а искът за обезщетение за забава по чл. 86 З ЗД е намален на сумата от 230,08 лева, като за разликата до пълните предявени с исковата молба техни размери, производството по делото е прекратено.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал.

1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 138, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест” има качеството на небанкова финансова институция съгласно § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции, осъществяваща дейност по предоставяне на кредити на членовете си със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове.

Между страните е безспорно обстоятелството, че ответната страна М.

Ф. Ф. е била член-кооператор към момента на сключване на договора за заем.

По делото е представен договор за заем № **** г. /л. 30/, по силата на който Кооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест” се е задължила да предостави в заем на М. Ф. Ф. сумата от 7700 евро, като е установено, че средствата се отпускат със следното предназначение: „пари навреме – животновъдство“. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Договора е установено, че по писмено искане на заемополучателя и съгласие на председателя на кооперацията заемната сума може да се изплати в нейната левова равностойност, в който случай за улеснение на длъжника е предвидено право да погасява задълженията си по погасителния план в лева, като в случая съгласие за изплащане на заемната сума в левовата й равностойност е обективирано в договора за паричен заем.

По делото е приложено искане от заемополучателя от *** г. /л. 40/ за отпускане и погасяване на кредита в неговата левова равностойност. С клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора е установено, че заемната сума се олихвява с договорна лихва от 13 % годишна лихва, която се начислява върху главницата по заема за периода на действие на договора, определима при 365 дни за една година. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемополучателят заплаща еднократна такса за управление на заема от 2,3 % върху размера на главницата в размер от 346,38 лева и такса за проучване, разглеждане и произнасяне по молбата в размер на 15 лева. Според чл. 5, ал. 1 от договора заемополучателят се задължава да погаси вноските по заема съгласно погасителния план с краен срок до 20.12.2023 г. По делото е приложен погасителен план, от който се установява, че задълженията по договора следва да се погасят на 36 месечни вноски с падеж на първата вноска на 20.01.2021 г. и падеж на последната вноска на 20.12.2023 г.

4

С договор за поръчителство № **** г. /л. 35/, ответникът С. К. Л. се е задължил в качеството му на поръчител да отговаря солидарно със заемополучателя за изпълнение на задълженията по договора включително: главница, договорни лихви, наказателни лихви – неустойки, комисионни, такси и разноски по кредита, както и разходите по принудително събиране на вземането, а също и за претърпените от кредитора вреди от неизпълнението.

С договор за поръчителство № **** г. /л. 37/, ответникът И. Т. К. се е задължил в качеството му на поръчител да отговаря солидарно със заемополучателя за изпълнение на задълженията по договора включително: главница, договорни лихви, наказателни лихви – неустойки, комисионни, такси и разноски по кредита, както и разходите по принудително събиране на вземането, а също и за претърпените от кредитора вреди от неизпълнението.