Определение № 2375 от 20.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2375 гр. Варна, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20233100501228 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на Р. Д. Я. против Определение № 3287/15.03.2023 г. по гр.дело № 9535/2022 г. по описа на ВРС, XL състав, с което е върната на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 50084/21.07.2022 г. и е прекратено производството по делото.

Навеждат се твърдения, че съображенията на първоинстанционния съд за прекратяване на гр.дело № 9535/2022 г. по описа на ВРС, XL състав са неправилни. Твърди се, че правният интерес на ищеца произтича от посочените в исковата молба вземания, възникнали след влизане в сила на Решение № 383/08.10.2019 г. по т.д. № 123/2019 г. по описа на БОС, с което е открито производството по несъстоятелност на ЕТ „Орион – В. Н.“.

Отправя искане за отмяна на горното определение.

Ответникът „Роса Фероса“ ЕООД, гр. Кърджали депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който оспорва същата като неоснователна.

Ответникът ЕТ „Орион – В. Н.“ /в несъстоятелност/, чрез синдика, депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който оспорва същата като неоснователна.

Ответникът „Вита карс“ ЕООД, гр. Варна, депозира отговор по жалбата в срока по чл.

276, ал. 1 от ГПК, с който оспорва същата като неоснователна.

Ответникът „ФЛ сълюшънс“ ЕООД, гр. Варна, депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който оспорва същата като неоснователна.

Ответницата В. Б. Н., депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който оспорва същата като неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

От фактическа страна:

Производството по гр.д. № 9535/2022 г. по описа на ВРС, XL състав е образувано по искова молба на Р. Д. Я. по иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване 1 нищожността на Решение № 383/08.10.2019 г. по т.д. № 123/2019 г. по описа на БОС, с което е открито производството по несъстоятелност на ЕТ „Орион – В. Н.“, като постановено по симулиран процес.

С Разпореждане № 26879/28.07.2022 г. ВРС, XL състав е оставил производството без движение, като е указал на молителя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да обоснове правния си интерес за оспорване на влязъл в сила съдебен акт в производството по несъстоятелността. Горното е направено с уточняваща молба от 11.08.2022 г.

В срока по чл. 131 от ГПК постъпват отговори на исковата молба от ответниците „Роса Фероса“ ЕООД, гр. Кърджали, ЕТ „Орион – В. Н.“ /в несъстоятелност/, чрез синдика, „Вита карс“ ЕООД, гр. Варна, „ФЛ сълюшънс“ ЕООД, гр. Варна и В. Б. Н..

С Определение № 3287/15.03.2023 г. по гр.дело № 9535/2022 г. по описа на ВРС, XL състав е прекратено производството по делото като недопустимо, на основание чл. 130 от ГПК.

Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Предмет на предявения иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК е установяване нищожността на съдебен акт. Съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор и поради това, нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление.

Съгласно чл. 207, ал. 2 от ГПК прогласяването на нищожни съдебни актове може да става по исков ред и то безсрочно. Нищожността може да бъде обявена не само по повод на обжалване, но и чрез предявяване на иск и това следва от изричната разпоредба на посочената по-горе норма.

Родово компетентен да разгледа този иск е районният съд по силата на чл. 103 от ГПК, според който на него са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Районният съд е компетентен, независимо, че може да се иска обявяване на нищожността на решение на по-горна от него инстанция. Ищецът, който е засегнат от решение, за което твърди да е нищожно, винаги има правен интерес да предяви иск за обявяването й, тъй като такова решение не е годно да породи присъщите на съдебния акт правни последици.

В случая предявеният иск е с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК доколкото ищецът претендира неотклонно съдът да установи нищожността на Решение № 383/08.10.2019 г. по т.д.

№ 123/2019 г. по описа на БОС, с което е открито производството по несъстоятелност на ЕТ „Орион – В. Н.“, като постановено по симулиран процес. Извод за наличието на интерес от предявяването на иска може да се направи от твърдението, че с атакуваното решение се накърнява правото на собственост на ищеца и възможността да му се удовлетвори като кредитор. Изложени са основания, поради които ищецът счита, че решението е нищожно, а дали тези твърдения могат да бъдат свързани с порока нищожност на съдебното решение, е въпрос по съществото на спора, на който съдът дължи разрешаване със съдебното решение.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи следното: 1. ищецът не участва като страна в производството, в което е постановено атакуваното като нищожно решение на БОС по чл. 630 от ТЗ, за да е приложима разпоредбата на чл. 299, ал. 3 от ГПК, 2. ищецът няма възможност да обжалва същото, предвид датата на влизането му в сила – 16.10.2019 г. и липсата към този момент на предпоставките на чл. 613а, ал. 2 от ТЗ по отношение на вземанията на Я., които възникват на по-късен етап /по обратен изп. лист издаден на 09.12.2019 г. и за имуществени вреди, възникнали през 2021 г./. 3. бидейки кредитор с вземане предявено след срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ /по обективни причини, а не поради бездействие/, съобразно разпоредбата на чл. 688, ал. 2 от ТЗ, ищецът не може да оспорва приетите вече вземания, обявени в ТР на 07.11.2019 г., 4. ищецът в качеството на трето лице, върху което не се простира сила на присъдено нещо не може да оспорва процесното решение на БОС по силата на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решение по 2 чл. 304 от ГПК.

Друг е въпросът, че с иск по чл. 135 от ЗЗД може да се атакува симулативен съдебен процес и съдебно решение, постановено между длъжника и трето лице, с което се увреждат интересите на кредитора. В същия смисъл е и теорията - "Българско гражданско процесуално право", десето издание, 2020 г, изд. „Сиела Норма“ АД, Ж. Сталев и колектив автори, стр. 507 и стр. 743/. Уважаването на иска води до относителна недействителност на атакувания акт, освобождава го от увреждащата го сила на измамливо издействаното решение.

С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че изводът на първоинстанционният съд, че производството е недопустимо, е незаконособразен.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3287/15.03.2023 г. по гр.дело № 9535/2022 г. по описа на ВРС, XL състав, с което е върната на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 50084/21.07.2022 г. и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3