Решение № 8 от 15.06.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№8 гр. К. , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деян Г. Събев

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова в присъствието на прокурора Дафин Каменов като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215100600080 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 260015/16.02.2021 год., постановена по Н.о.х.дело № 1243/2020 год., К.йският районен съд е признал подсъдимия Д. ЕМ. Д. от гр.К. за виновен в това, че на 26.06.2020 г од. в гр.К., без надлежно разрешение по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорисково наркотично вещество по смисъла на &1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък I по чл.3 т.1 от Наредбата - 0.45 грама кокаин, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент кокаин база 83.4 % (тегловни проценти), поради което и на основание чл.354а ал.3 т.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК , както и на наказание „глоба” в размер на 2 000 лева. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, както и е осъдил подс.Д.Д. да заплати направените по делото разноски.

1

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д.Д. – адв.И.Б. от АК - Х., с която същият обжалва първоинстанционната присъда като неправилна – необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното на подсъдимия наказание намира за явно несправедливо, като завишено по размер. Моли първоинстанционната присъда да бъде изменена, като деянието на подсъдимия бъде преквалифицирано в престъпление по чл.354а ал.5 от НК и му бъде наложено съответно наказание „глоба” в минимален размер. В представено по делото писмено допълнение към въззивната жалба защитникът на подсъдимия развива подробни съображения в подкрепа на жалбата си. Счита за неправилен отказа на първоинстанционния съд да квалифицира деянието като „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, тъй като съдът не бил съобразил много малкото количество наркотично вещество, неговата изключително ниска стойност, държането му в много малък период от време, както и целта на закупуването му от подсъдимия – да облекчи душевното си страдание, което контрастирало с обичайният мотив за държане и употреба на наркотични вещества. Намира за неоснователно и отчитането от първоинстанционния съд като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство високото процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент, тъй като подсъдимият не е имал обективна възможност да знае каква е концентрацията на такъв компонент в продаденото му вещество. Развива съображения и за здравословното състояние на подсъдимия – за неговото психично заболяване, подтикнало го към търсене на облекчение, което също следвало да бъде отчетено при преценката на квалификацията. Твърди, че неправилното квалифициране на деянието е довело и до налагане на несправедливо наказание, което не съответствало на тежестта на извършеното деяние и не отговаряло на целите на специалната и генералната превенция на наказанието.

В съдебно заседание защитникът на подс.Д. поддържа жалбата си по изложените в нея и в допълнението към жалбата съображения, както и поддържа направеното искане за изменение на първоинстанционната присъда с преквалификация на деянието на подсъдимия в такова по чл.354а ал.5 от НК и налагане на съответно наказание „глоба”. Подсъдимият Д. ЕМ. Д. в съдебно заседание пред въззивния съд поддържа жалбата на защитника си, като моли да му бъде наложено по-леко наказание.

2

Прокурорът от Окръжна прокуратура- К. изразява становище, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна. Твърди, че наложеното на подсъдимия Д. наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на дееца. Счита, че не са налице обстоятелства, даващи основание за преквалификация на деянието като „маловажен случай”. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице – упълномощен защитник на подсъдимия, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Д. обвинение, като е събрал необходимите, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което във въззивното производство не се е наложило извършването процесуално - следствени действия в тази връзка. Въз основа на събраните на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Д. ЕМ. Д. е роден на **,**,**** г од. в гр.К., където живее постоянно. Има завършено средно образование, не работи, не е женен, не е осъждан.

На 26.06.2020 год. около 20.20 часа свидетелите А. Ч. и П. К. служители в РУ - К., заедно с други техни колеги били на обход в района на кв.„Б.” в гр.К.. Непосредствено до този квартал, на пътя за Ц., те забелязали лице, на което решили да извършат рутинна полицейска проверка. Поискали документите му и установили неговата самоличност, а именно - подсъдимият 3

Д. ЕМ. Д.. Същият бил видимо притеснен, поради което полицейските служители преценили поведението му като съмнително и пристъпили към личен обиск. При извършения обиск, св.П. К. намерил в дрехите (бельото) на подсъдимия малко черно полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество. Подсъдимият Д . обяснил, че намереното у него вещество представлява кокаин, който по-рано същата вечер бил закупил, като посочил и лицето, от което закупил наркотичното вещество. При извършения наркополеви тест, веществото действително реагирало на кокаин.

Подсъдимият Д. бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ- К..

На подсъдимия Д. ЕМ. Д. не е било издавано разрешение за дейности с наркотични вещества от Министерство на здравеопазването по реда на ЗКНВП.

На 30.06.2020 год. в присъствие на поемни лица, бил извършен от разследващия орган оглед на вещи, иззети с протокол за личен обиск от 26.06.2020 год. - черен найлонов плик с неправилна форма, със съдържание бяло прахообразно вещество. Веществото било претеглено с аналитична везна, която отчела количество от 0.49 грама.

От писменото заключение на вещото лице по назначената и извършена на досъдебното производство физико-химическа експертиза се установява, че изследваният обект - бяло прахообразно вещество и такова под формата на малки бучки, представлява кокаин, с активен наркотичнодействащ компонент „кокаин база” 83.4 % (тегловни проценти) и нетно тегло 0.45 грама.

След извършване на експертизата, описаното по - горе наркотично вещество било предадено за съхранение в ЦМУ, отдел „НОП” с

Приемателно-предавателен протокол № 72182/15.07.2020 год.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената и извършена на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, както и от обясненията на извършилата я вещо лице в хода на първоинстанционното съдебно следствие, подсъдимият Д. се вод и на учет в ДПБ с диагноза „Параноидна шизофрения”. Вещото лице сочи в заключението си, че подсъдимият не страда от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което да не му позволява правилно 4 да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях, и нямал потежко заболяване, което пречи на провеждането на наказателното производство. Вещото лице обяснява, че подсъдимият имал ясен спомен за поведението си и за хронологията на действията по време на извършване на деянието, т.е. липсвали белези за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Счита, че към момента на освидетелстването му, а също и към датата 26.06.2020 год., подсъдимият е разбирал свойството и значението на деянието и е можел да ръководи постъпките си , както и може да участва в наказателното производство като обвиняем.

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен начин от събраните гласни доказателства , установени чрез гласните доказателствени средства - обясненията на подс.Д.Д., дадени в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие, с които по същество признава извършването на инкриминираното деяние, както и показанията на свидетелите А. Ч. и П. К.; от писменото заключение на вещото лице Ц. Т. по извършената на досъдебното производство съдебна физико-химическа експертиза № 343/08.07.2020 год., прочетена в съдебно заседание и приобщена към доказателствената съвкупност по реда на чл.282 ал.3 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните; от писменото заключение на вещото лице Н. У. по извършената на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза № 57/2020 год. и обясненията на вещото лице в съдебно заседание пред първоинстанционния съд; както и от писмените доказателства – Протокол за обиск на лице от 26.06.2020 год.; Протокол за доброволно предаване от 29.06.2020 год.; Протокол от 30.06.2020 год. за оглед на веществени доказателства, ведно с приложен фотоалбум към него; Писмо на заместникминистър на здравеопазването изх. № 66-00-374/14.07.2020 год.;

Приемателно-предавателен протокол № 72182/15.07.2020 год.; Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз-188/26.06.2020 год.; Характеристична справка на подсъдимия Д.; Справка за съдимост на подс.Д. и др. , които писмени доказателства са приобщени към доказателствената съвкупност и приети от първоинстанционния съд по надлежния ред.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е квалифицирал деянието, осъществено от подс.Д.Д., като престъпление 5 по чл.354а ал.3 т.1 от НК, като е приел, че посоченият подсъдим на 26.06.2020 год. в гр.К., без надлежно разрешение по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) е държал високорисково наркотично вещество - 0.45 грама кокаин, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент „кокаин база” - 83.4 % (тегловни проценти) , поради което го е признал за виновен в извършване на това престъпление от обективна и субективна страна. Съдът е приел също, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства – малкото количество държано от подсъдимия високорисково наркотично вещество, чистото му съдебно минало, недоброто му здравословно състояние и съдействието му за разкриване на обективната истина, при които и найлекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложението на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода ” за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК, т.е. съдът е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” под минималния предвиден в закона размер. С присъдата съдът е наложил на подсъдимия и комулативно наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. За да постанови присъдата си в наказателноосъдителната й част, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ и оценка на всички събрани на досъдебното производство доказателства, излагайки подробни съображения в тази връзка, които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.