Решение № 2591 от 26.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2591 гр. София, 26.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20251100503124 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по частна жалба на „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ООД против разпореждане от 14.02.2025 г. по изп.д. № 20258380401165 по описа на ЧСИ М.Б., с което по възражение на жалбоподателя е намален размерът на определените като дължими разноски по изпълнението от длъжника за адвокатско възнаграждение от 1200 лв. на 700 лв., при което възражението е уважено частично.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като претендираният от взискателя размер на адвокатското възнаграждение бъде редуциран до сумата от 200 лв., като в тази връзка оспорва да дължи разноски по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за водене на изпълнително дело, доколкото плащане на сумите по изпълнителния лист е било извършено непосредствено след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Моли разпореждането на ЧСИ да бъде отменено и в частта на разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като счита за дължими такива в размер на 740.58 лв., вместо определения от 998.93 лв. Излага доводи, че таксата се определя въз основа на вземането по изпълнителния лист, както и натрупаната към момента на постановлението на ЧСИ законна лихва за забава върху вземането, която сума твърди, че възлиза на 9007.31 лв.

По делото е постъпило възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от взискателя по изпълнителното производство – „ДЕЛ МОНДО – БГ“ЕООД, в което оспорва жалбата, която счита за неоснователна. Излага доводи, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са съответни на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело, както и на материалния интерес по него, който ведно с натрупаните лихви възлиза на 9000 лв. Оспорва доводите на жалбоподателя, че извършените от взискателя действия по изпълнението се изразяват само в образуване на изпълнителното производство, като от своя страна излага такива, че е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и изпълнение е настъпило едва в хода на принудителното изпълнение по образуваното дело след тригодишна забава. Моли жалбата да бъде 1 оставена без уважение.

В мотивите си ЧСИ Петров е изложил, че размерът на адвокатското възнаграждение е бил съобразен с поетото от адвоката на взискателя задължение за процесуалното му представителство и извършване на необходимите за това действия в хода на изпълнението, като счита същия за съответен на установения минимум. В тази връзка излага, че при предявяване на изпълнителния лист пред ЧСИ и доколкото до този момент длъжникът не е платил доброволно, последният дължи възстановяване разноските на взискателя. Излага, че към момента на постановяване на съдебноизпълнителния акт не са известни необходимите процесуални действия за удовлетворяване на вземането, което обуславя обективната невъзможност за намаляването от ЧСИ на приетото адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, чийто размер следва да бъде съобразен и с материалния интерес.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

В разпоредбата на чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, като съгласно ал. 2, т. 7 от разпоредбата, на обжалване от длъжника подлежи акта за разноските по изпълнението.

Видно от приложеното изп.д.№ 20258380401165 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, същото е било образувано по молба на взискателя „ДЕЛ МОНДО – БГ“ЕООД за принудително събиране на вземания по изпълнителен лист от 31.01.2025 г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 23701/2022 г. по описа на СРС, и решение по гр.д. № 2909/2023 г. по описа на СГС, за следните суми: 4 400 лв. – вземане по договор за цесия за възстановяване на парична сума поради прекратяване на Договор за туристически пакет №ЕЕ093380 от 09.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 420 лв. – вземане по договор за цесия за възстановяване на парична сума поради прекратяване на Договор за туристически пакет №Е098671 от 10.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 04.05.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумите - 1720.58 лв. – разноски за първоинстанционното производство и 800 лв. – разноски за въззивното производство.

Приложено е пълномощно на адв. Д.П. и Договор за правна защита и съдействие, сключен между него и взискателя „ДЕЛ МОНДО – БГ“ЕООД с договорено възнаграждение от 1200 лв., за което страните по договора са изразили съгласие за заплащането му към този момент.

В хода на изпълнителното дело е била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 09329/06.02.2025 г., връчена на адресата „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ООД на 11.02.2025 г. на адреса му на управление чрез лице – служител в канцеларията на търговеца. Видно от обективираното в поканата, приети са като дължими разноски в производството по принудително изпълнение – 1200 лв. – за адвокатско възнаграждение и 998.93 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С разпореждане на ЧСИ Б. от 14.02.2025 г. по възражение на длъжника „ДЕЛ МОНДО – БГ“ЕООД е намален адвокатския хонорар по изпълнителното производство от 1200 лв. на 700 лв.

Жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство е депозирана от надлежно легитимиран за това правен субект, в установения в чл. 436 ГПК 2-седмичен срок за това срещу действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване от длъжника по изпълнението. Поради това съдът приема същата за процесуално допустима, като разгледана по същество се явява и основателна по следните съображения:

2

По делото не е налице спор относно правото на разноски, като спорен е въпросът относно размера на подлежащите на възлагане на длъжника такива.

В приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, по искането за изменение разпореждането за разноски компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, като при преценка неговата основателност, приложими са общите правила за разпределянето на разноските по ГПК. След произнасяне по възражението, актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол, като компетентен да се произнесе е окръжният съд по мястото на изпълнението.

В случая, възражението на длъжника срещу възложените му разноски е частично уважено, като е редуциран размерът на първоначално приетите разноски за адвокатско възнаграждение от 1200 лв. на 700 лв, което е породило правният му интерес да атакува акта на ЧСИ чрез жалба – предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, дължимото такова за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., като в т. 2 от разпоредбата е предвидено правото на допълнително възнаграждение при осъществено процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането – предмет на изпълнението.

Съгласно константната съдебна практика, длъжникът ще бъде освободен от отговорността за разноски, когато не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, поради плащане на дълга си преди това, както и в случай, че изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В останалите случаи, дори и при доброволно погасяване на дълга в хода на принудителното изпълнение, разноските по същото следва да бъдат възложени на длъжника.

В случая се твърди погасяването на дълга – предмет на изпълнението да е било сторено доброволно от длъжника, което безспорно е било след получаване на поканата за доброволно изпълнение, поради което дължи се таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

От материалите по изпълнителното дело не се установява от името на взискателя да са били извършени действия по изпълнението след подаване на молбата за иницииране на производството пред ЧСИ. С оглед на това, съдът приема, че се дължи възнаграждение в установения в чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. размер от 200 лв. Договореното възнаграждение за процесуално представителство от 1200 лв., редуцирано от ЧСИ на 700 лв., надвишава установения в приложимата норма минимален размер и в който следва да бъде определен, в приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. В приложение установеното в гражданския процес диспозитивно начало и заявеното искане за намаляване размера на възнаграждението до 200 лв., изменението в частта за разноските следва да бъде допуснато до този размер, който се явява минималният според приложимата наредба за определянето му.

В основата за определяне на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се включват освен вземанията по изпълнителния лист, също и вземането за разноски на взискателя в размер на адвокатското възнаграждение. В този смисъл, основата за определяне на дължимата пропорционална такса е равняваща се на сумата от 9207.31 лв., от които главница, съдебни разноски, законна лихва за забава и 200 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело. С оглед на това и съгласно т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ, дължимата такса възлиза на 3

656.58 лв. При това положение, определените разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъдат на намалени от размера 998.93 лв. до размера от 656.58 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 14.02.2025 г. по изп.д. № 20258380401165 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с което в тежест на длъжника „ЕМЕРАЛД ТРАВЕЛ БЪЛГАРИЯ“ООД са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 200 лева до 700 лв. и е определена такса по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 656.58 лв. до 998.93 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4