Решение № 119 от 02.11.2020, Окръжен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 119

02.11.2020 г.

Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Разград

Втори въззивен граждански състав

На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Анелия М. Йорданова

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов

Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20203300500230 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 260006 от 02.09.2020 г. по гр.д № 177/2020 г. по описа на РС - Кубрат, съдът е постановил следното:

ИЗМЕНЯ размера на присъдените с Решение № 138 от 23.07.2014 г., постановено по гр. дело № 147 по описа на РС – Кубрат за 2014 г., издръжки в полза на М. А. А. , ЕГН ********** и А. А. А. , ЕГН **********, представлявани от своята майка и законен представител Г. А. Х. , вс. с пост. адрес в гр. Завет, обл. Разград, ***, срещу А. А. Х.

, ЕГН **********, с пост./ наст. адрес в гр. Кубрат, обл. Разград, ул.

„Ал.Стамболийски“ № 25, като ги УВЕЛИЧАВА : от 90.00 лева на 153.00 (сто петдесет и три) лева ежемесечно за М. А. А. , и от 90.00 лева на 153.00 (сто петдесет и три) лева ежемесечно за А. А. А. , считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.04.2020 год., до изменение на обстоятелствата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, като отхвърля исковите претенции за разликата до предявените размер от 220.00 лева.

ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА А. А. Х. , ЕГН **********, с пост./ наст. адрес в от гр.

Кубрат, обл. Разград, ***, да заплати по сметка

1 на РС - Кубрат държавна такса за изменената издръжка в размер на 181.44 (сто осемдесет и един лева, четиридесет и четири ст.) лева, както и да плати по сметка на РС Кубрат за разноски по делото във връзка с платено на назначения му особен представител възнаграждение, сумата 150.00 (сто и петдесет) лева.

ОСЪЖДА А. А. Х. , ЕГН **********, с пост./ наст. адрес в от гр.

Кубрат, обл. Разград, ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв., да заплати на адв.З.Д.П., адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 (двеста) лева.

Недоволен от това решение в отхвърлителната му част, останали жалбоподателите – ищци, които чрез пълномощника си адвокат З.Д.П. от АК – Русе, го обжалват. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт в отхвърлителната му част и постанови решение с което исковата претенция над присъдената сума от 153 лв. до претендирания пълен размер от 220 лв. бъде уважена. Излагат се подробни съображения. Претендира се от пълномощника и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - А. А. Х. , чрез особения си представител адвокат Мариана Николова от АК – Разград, депозира отговор на жалбата. Намира същата за неоснователна и моли за потвърждаване на решението. Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателите при редовност в призоваването не се явяват и не изпращат представител.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна се явява назначения й на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адвокат М.В.Н. от АК – Разград. Поддържа отговора на въззивната жалба и излага допълнителни съображения. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.

За контролиращата страна Дирекция социално подпомагане – Разград, при редовност в призоваването, не се явява представител. Същата депозира доклад, на осн. чл. 15, ал.6 ЗЗДет.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 273 във вр. с чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица – страна по производството, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове по чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 СК.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на същия, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Въззивният съд следва да отговори на релевираните в жалбата оплаквания.

Изводите на първоинстанционния съд за частичната основателност на исковата претенция са правилни, кореспондират на доказателствената съвкупност, и се споделят от настоящият съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 150 СК, за да бъде уважен предявеният иск за изменение на дължимата издръжка, като в настоящият случай се иска увеличението й, е необходимо да настъпи изменение в някое от обстоятелствата, въз основа на които е бил определен размерът й. Според нормата на чл. 142 СК този размер се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице-величини, които не са константни, а търпят промяна във времето. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът в първоинстанционното производство е следвало, посредством пълно и главно доказване, да изясни основния факт на доказване, а именно, че след влизане в сила на решението, с което е определена издръжката му, е настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 СК-нарастването на собствените му потребности и/или нарастване на материалните възможности на родителя, от когото се търси издръжката. Следва да се отбележи, че липсва законово изискване тези изменения в потребностите на имащия право на издръжка и възможностите на задълженото за издръжка лице да бъдат установени кумулативно.

Достатъчно за уважаването на иска по чл. 150 СК е да се установи изменение само на едно от тези обстоятелства.

Несъмнено е, че от определянето на първоначалната издръжка с предходното решение, тя останала непроменена в продължение на около 6 години. Следва също да се отчете, че към този едно от децата – Алтун, все още не е бил ученик, а понастоящем е ученик. Другото дете – М. е била ученичка, както и към момента, а сега е в по - горен клас. Несъмнено е, че поради израстването на децата са налице трайни и съществени изменения в потребностите им (за задоволяване на базисните му нужди от храна, облекло, медицинско обслужване, образователни, социално - културни и други), както 3 и на необходимите за задоволяването им средства. Тези факти (изменените потребности на децата и необходимите за задоволяването им средства) настоящият съдебен състав намира за ноторно известни и неподлежащи на доказване. Предвид изложеното, налага се извода, че са налице трайни и съществени изменения на нуждите на въззивниците, обуславящи частичната основателност на исковата им претенция.

Между страните на практика няма спор относно това, че от датата на определяне на първоначалната издръжка е настъпила промяна на обстоятелствата, налагаща увеличаване размера на издръжките.

Основен спор по делото е за размера на увеличението.

При съставяне на преценка в тази насока съдът съобразява нуждите на децата и размера на доходите на всеки от родителите на децата, с оглед възможностите им да осигурят издръжка.

Видно от справките от НАП /л. 19-21 ОС/, е че и двамата родители нямат сключени трудови договори.

По делото липсват доказателства за получавани доходи от родителите на децата.

Видно от справките за обезщетение за безработица, както и за изплащани пенсии /л.23-25, 27-29 ОС/, е че и двамата родители не получават такива.

Видно от справките от НАП /л. 55, 56, 22, 26 ОС/, е че всеки един от родителите притежава по един недвижим имот по постоянния си адрес.

Видно от справките от НБДН /л. 22 и 26 ОС/, е че майката освен двете процесни две деца има още едно дете под 18 г. – Тони Юлиянов Георгиев, ЕГН ***, а бащата няма други деца освен процесните ищци.

Видно от писмо от ДСП Кубрат /л. 45 ОС/, е че майката на ищците ежемесечно е подпомагана от ДСП - Курат със следните суми:

- 45.00 лв., на осн. чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца, - 930.00 лв., на осн. 8 „д“ от Закона за семейните помощи за деца.

Видно от доклада на ДСП- Кубрат, е че освен горепосочените суми, през м. август 2020 г. семейството на ищците е подпомагано и с целева помощ съгласно Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, в размер на 495.00 лв.

Съгласно задължитените указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с в т.2 от Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС, 4 докладчик Виолета Христова: „Месечните добавки за деца следва де се включат като доход на родителя, при когото са децата, от който доход да се определи възможността му да заплаща издръжка.“

Относно здравословното състояние на детето Алтун, следва да се изтъкне, че още при определяне на предходната издръжка през 2014г. за същото е било издадено от МБАЛ Св. Иван Рилски – Разград АД Експертно решение № 1609 от 165 от 01.10.2013г., ТЕЛК за общи заболявания, със срок от 01.10.2013г. до 01.10.2015г., с определена 90% трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, водеща диогноза: Глухота свързана с нарушение в провеждането на звука/кондуктивна/ и нервносензорна загуба на слуха; общо заболяване: двустранна невросензорна загуба на слуха, слухопротезирано, хипаспадиас пеноскроталис, състояние след операция /л.

10 от гр.д. № 147/2014 КРС/.

В представеното в настоящото производство ново експертно решение, с което е извършено преосвидетелстване е посочена същата оценка на работоспособността – 90% с чужда помощ /л. 18 РС/.

Относно заболяването десностранен крипторхизъм на детето Алтун /л.

21/ и извършената операция /дата на постъпване 21.11.2017г. дата та изписване 23.11.2017г./, не са ангажирани доказателства за извършени разходи във връзка с лечението му. Относно представените автобусни билети за пътуване Завет - София от дата 01.10.2019г. /л. 24 РС/ липсват доказателства същите да касаят пътуване с цел лечение на детето.

По възражението, че само батериите на слуховия апарат на детето Алтун са на стойност 96.00 лв. за всяко тримесечие.