Решение № 482 от 08.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Спас Иванчев

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. Н. Б. като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200700 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия К. К. В. срещу въззивна присъда

№ 11/09.05.2022г. по ВНОХД №

643/2021г. на

Кюстендилския окръжен съд.

Подсъдимият е останал недоволен от постановената присъда, като чрез защитника си е подал касационна жалба. В нея се ангажират и трите касационни основания. Иска се отмяна или изменение на присъдата, алтернативно - да се върне делото за ново разглеждане, като трета алтернатива се претендира намаляване на наказанието лишаване от свобода и отмяна на постановеното лишаване от право да заема длъжност.

В допълнение към касационната жалба се посочва, че внесения обвинителен акт не отговаря на изискванията на НПК, тъй като нарушава правото на защита на дееца в какво точно се обвинява, доколкото в една част се твърди, че е „удостоверил в регистър на празни превозни средства…“, в други – че е „съставил неистински официален документ“, както и че е съставил официален документ.

1

Позовава се на обвинение по пункт първи от обвинителния акт – за деяние по чл.310, ал.1, пр.1 –во от НК, като не било посочено, че това е електронен документ.

По вторият пункт от обвинението също не било посочено, че документът е електронен, не се посочвало и в двата пункта от обвинението електронното изявление на дееца на какъв носител е било записано – магнитен, оптичен или друг.

Оспорва възприетото от първостепенния съд неточно формулиране на обвинението, като се оплаква, че въпреки това съдът бил приел, че е достатъчно посочването в скоби на определението за електронен документ.

Твърди, че в наказателното производство прокуратурата е обосновала обвинение за престъпления по чл.242, ал.2, п чл.282 и по чл.242а от НК.

Престъпленията, в които е обвинен дееца, не предвиждали изпълнителни деяния, които да се изразяват чрез „въвеждане“ или „удостоверяване в регистър“.

Твърди се, че в чл.310 и чл.311 от НК изискват съставяне на документнеистински или с невярно съдържание, с цел да бъде използван. В конкретния случай нямало документ , а „удостоверяване в регистър“, който регистър не можело да бъде използван.

Защитата отбелязва, че по първото обвинение в обвинителния акт не било посочено за каква цел прокуратурата твърди, че е трябвало да бъде използван, като само по второто обвинение е била посочена твърдяна цел.

Поредното оплакване е относно липсата на доказателствен първоизточник за част от възприетите от въззивната инстанция факти, а други се отнасяли до обвинение за 28.12.2012г. за която дата имало влязла в сила оправдателна присъда. В тази част фактическите констатации на съда били безпредметни. Съдът бил допуснал свидетели, които подробно разпитал, но не бил отчел подробните им показания при своите изводи. Съдът не бил изложил никакви съображения защо е приел, че в митническата будка се намира само подсъдимия и че той е наредил на св. С. да върне автомобила назад.

Било подценено обстоятелството, че двукратно била променена крайната дестинация на превозните средства – на 29.12.2012 и на

22.01.2013г., като вместо за гр. Букурещ, те са отклонени за град Петрич, не 2 били обсъдени в тяхната взаимовръзка както промяната на дестинацията, така и издадените административни актове на митническото ръководство на митница „Югозападна“, с която са събрани дължими митни сборове, а също така и не били обсъдени и заключенията на експерта Дърмонски за неподадени митнически декларации и непредставени обезпечения за митническия транзит.

Според касатора невярно били възприети показанията на св. М. от инстанцията по същество, че в тях имало заявление относно измерването на теглото на товарния автомобил, управляван от св. С., че е извършено от подс.

В.. При разпита пред съда този свидетел бил заявил, че не може да каже от кой компютър е извършено въвеждането на превозното средство като такова без товар. Според този свидетел всяко едно от лицата, посочени в рапорта за нощна смяна, имало достъп до компютъра и можело да въведе тези данни.

Касаторът продължава с оплакването, че съдът бил игнорирал задължението на св. К., С. и М. да заплатят по решение на митнически началник на Югозападна митница солидарно дължими митни сборове по осъществен внос на 29.12.2012г. и на 22.01.2013г., който от защитата се определя като нерегламентиран. Твърди се, че св. К. пък интерес да твърди неверни обстоятелства, предвид решението на митническия началник относно вноса на двете дати, а също така се твърди, че показанията му не доказвали престъплението и авторството на подсъдимия.

Касаторът прави собствен анализ на въззивните мотиви, като отбелязва трите основни момента, определени от съда като важни за установяване на авторството и съставляват въпроси, на които трябва да се даде отговор – превозвана ли е стока, която представлява чесън, в управляваното от св. С. превозно средство, на второ място подс. В. запознат ли е с това обстоятелство, че полуремаркето не е празно, и на трето място - дали той е митническия служител, който е въвел данните за превозното средство в регисър ШМПС – празни на БИМИС. Според защитата въззивният състав е приел, че показанията на св. С. се съдържат данни само за първото обстоятелство. Съдът приел без никакъв доказателствен първоизточник, че подс. В. безспорно е бил запознат с обстоятелството, че се превозва товар.

Прави се позоваване за действия на дата 29.12.2012г., за които било прието от съдебни инстанции, че въвеждането е било извършено от 3 неустановено по делото лице.

Следващото оплакване е, че съдът е възпроизвел обвинението по обвинителен акт, но не бил отговорил на въпроса кой е документа, предмет на обвинението, в който са удостоверени неверни данни, с цел да бъде използван. Твърди се, че всички разпитани по делото свидетели заявили, че предявяваната им „екселска таблица“ не я били виждали и „че от системата не може да бъде генериран документ, който да бъде използван.“ Твърди се, че предмет на обвинението е таблична разпечатка, изпратена по факс, без да се удостовери от кого е изготвена и изпратена. Тази разпечатка от своя страна представлявала таблица с отделни графи с пореден номер, дата, час, номера на влекач и ремарке, вид и митнически инспектор. За защитата било очевидно, че тази таблица не може да се използва по смисъла на чл.310, вр.чл.308 от НК и по чл.311 от НК.

Екселските таблици, които са приложени по делото, според защитата не могат да се „използват“ и в тях не бил генериран никакъв документ по смисъла на чл.93, т. и 6 от НК. Поради това се твърди, че неправилно е приложен материалният закон.

ІІ. На следващо и отделно място се твърди нарушения на процесуалните правила, които се определят като съществени. Първото е едностранчив анализ по твърдение на защитата. Второто твърдение е използването на предположения, без анализ и обсъждане на свидетелски показания, които оборвали обвинителната теза. На трето място при постановяване на осъдителната присъда съдът не бил посочил въз основа на които доказателствени материали е установил приетите обстоятелства.

Доказателствата били изброени формално, но не били анализирани.

Прави се отново позоваване на оправдаването на дееца по обвинение, по което е влязла в сила присъдата на Кюстендилски РС.

Развиват се доводи, че съдът не бил посочил въз основа на кои доказателства приема, че подсъдимият е бил сам на кантара, на компютъра и със собствената си смарт карта. Били изброени лицата от нощната смяна, че и други лица имали достъп до измервателното устройство за пътни такси, но съдът бил приел и декларативно е заявил, че авторството на подсъдимия било установено.

4

Защитата се позовава на показания на св. Т.И., която потвърждавала твърденията на защитата за несъставомерност на деянието, тъй като била заявила че при липса на товар, физически документ няма, а когато има товар се издава транзитен митнически документ, който е на хартиен носител и заверен с личен митнически печат.

Следващото оспорване е, че деянието предполагало освен невярното документиране, и физически действия по измерване на товара, което не се извършвало от един служител, а това и регистрирането се извършвало от различни служители.

Оспорва мотивите на съда, в които е даден отговор на защитните й възражения, и е отговорено, че „документът е обект, съдържащ информация, като основното му предназначение е именно съхраняването на информация“.

Вписването било с чисто служебна цел, която била запазване и съхраняване, но не и със съставомерната цел – да бъде използван.

ІІІ. По третото касационно основание се излагат доводи за явната несправедливост на наложеното наказание, съпоставено с прекратени разследвания от прокуратурата за неплащане на мита и ДДС на стойност около 150 000лв. Доказателствата по делото установявали, че общественоопасното деяние по делото не е документно, а е контрабанда, извършена от други лица, за които е прекратено производството, върнати са МПС на лицата, от които би следвало да бъдат отнети.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че е извършена цялостна проверка на доказателствата по делото, вътрешното убеждение на съда е формирано при спазване на изискванията на чл.14 от НПК.

По твърдение за допуснато процесуално нарушение при съставяне на обвинителния акт сочи, че е съставен официален документ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП, като било посочено в какво се изразява невярното обстоятелство, което предвид признаците на състава на престъплението по чл.311, ал.1 от НК дава възможност на подсъдимия да разбере в какво е обвинен. Прокурорът се позовава на проведено на 15.12.2017г. съдебно заседание пред РС – Кюстендил, където от първостепенния състав били изложени мотиви защо не са допуснати съществени процесуални нарушения 5 при съставяне на обвинителния акт. Съобразно тези мотиви и ТР № 2/2002г. на ОСНК – ВКС и ТР № 6/2018г. на ОСНК-ВКС, прокурорът счита, че не са допуснати такива нарушения при изготвяне на обвинителния акт , които да рефлектират върху правото на защита на подсъдимия.

Твърди, че фактическите изводи на въззивната инстанция са базирани на верен прочит на доказателствената съвкупност, чрез комплексен и обективен анализ и законосъобразна правна оценка на всички доказателствени източници. Относно авторството на деянието прокурорът заявява, че изводът за него на съда е правилен. Позовава се на свидетелските показания на свидетелите С., М., К., Т. и Д., а отчасти и на обясненията на самия подсъдим. Анализът на свидетелските показания бил направен поотделно и в съвкупност, налице била съпоставка на едни с други показания, обясненията на дееца също били получили задълбочен анализ и били изложени ясни мотиви защо последните следва да се кредитират отчасти.

Оспорва касационните твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание, като посочва, че са отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, като в тази връзка е взет предвид значителния период на провеждане на наказателното производство. Наказанието било справедливо отмерено и последващото намаляване би било в противоречие с целите на специалната и на генералната превенция.

Моли да се остави касационната жалба без уважение, а присъдата на въззивния съд - в сила.

Подсъдимият, редовно призован, явява се лично и се представлява от защитник. Последният пледира, като поддържа подадената касационна жалба, Повтаря си тезата, че няма документ, който да може да бъде използван.

Според защитата, екселската таблица, приета от държавното обвинение за предмет на престъпление, не била документ. Тя съдържала някаква служебна информация, но свидетелите били заявили, че не може да бъде разпечатана и да бъде използвана.

Съдът не бил отговорил на основен въпрос – кой е документът, съставен с цел да бъде използван, а подробни указания е бил предходен състав на ВКС.